Членството в съюза не може да се случи за една нощ, казва Никола Шмит, европейски комисар по работни места и социални права
- Комисар Шмит, как ЕС помага на безпрецедентния брой бежанци, които идват от Украйна? Колко дълго може да продължи подкрепата?
- Първата стъпка, която ЕС предприе, е създаването на новия инструмент Cohesion's Action for Refugees in Europe (CARE) (от англ.: Кохезионни действия за бежанците в Европа - б.а.). Той включва кохезионни средства, които не са използвани от държавите членки. Страните вече могат да вложат тези средства, за да помогнат на бежанците, идващи в техните страни.
Продължава да действа и React EU, която е доста голяма програма. На разположение е и фонд “Убежище, миграция и интеграция” в размер на около 400 млн. евро, който може да се използва при приемането на бежанци.
Това е първата стъпка от нашата реакция, средствата бяха осигурени бързо.
Но ако ситуацията се влоши, което, за съжаление, е много вероятно, ще трябва да помислим какви други мерки за подкрепа да предприемем, включително финансови. Сега фокусът е върху това какви пари могат да бъдат мобилизирани за кратко време.
- Украинските бежанци, идващи в европейските страни, включително в България, имат нужда от работа, признаване на дипломите и сертификатите им за образование. Как пазарът на труда бързо може да се подготви за тази нова работна сила?
- Трудно е да се каже за колко дълго украинците ще работят на европейския пазар. Намираме се в период на пълна несигурност, не знаем колко дълго ще продължи тази война, не знаем как ще се развие положението на бежанците - техния брой, колко време ще останат тук и т.н.
Във всички държави членки украинците се ползват с временна закрила. Това включва незабавен достъп до пазара на труда. Но пазарът на труда в България е различен от тези в Румъния, Германия, Испания. Трябва да признаем, че имаме страни на фронта, гранични държави. Наричам ги така, защото има военен фронт от другата страна. Те не могат да се справят с милионите бежанци сами. Полша прие почти 2 млн. души за 3 седмици. Румъния вече има половин милион. Половината от бежанците са деца или възрастни хора. Децата не участват в пазара на труда, но имат нужда от училища. Повечето възрастни пък са жени, защото съпрузите им са останали в Украйна, за да се бият. Сега трябва
да помогнем
на тези хора,
независимо в коя
държава са
влезли първо,
да видят какви възможности има за работа, какви квалификации имат, как можем да ускорим признаването на квалификациите им. Ако сте били медицинска сестра в Украйна, вие имате образование за медицинска сестра, дори тази квалификация да не е точно такава, каквато имаме в държавите - членки на ЕС. Това е нещо, върху което работим сега, и то трябва да се случи много бързо. И се надяваме да интегрираме възможно най-много хора на пазара на труда. Трябва да се грижим за образованието на децата, а ако са по-малки - за грижи в ясли и градини. Нужно е бързо да използваме тези пари, за да изградим услугите.
В страните от ЕС сме свидетели на фантастична организация за приемане на огромен брой хора. Това е най-доброто доказателство за европейските ценности. Мисля, че трябва да благодарим на румънците, поляците, словаците за това, което правят.
- Какво мислите за перспективата за приемане на Украйна в ЕС? Какви са шансовете ѝ?
- Дебат по темата бе проведен последно във Версай (на неформалната среща на държавните ръководители на 10 и 11 март 2022 г. - б.а.). Първо трябва да признаем силното желание на украинския народ да бъде част от Европа и от ЕС. Вече е ясно, че при сегашните обстоятелства това не е лесен процес. През следващите месеци и години ще работим по темата. Но членството в ЕС не може да стане за една нощ, както нито една държава не е била приета за една нощ.
Подадени бяха молби за членство не само от Украйна, която е във война, а и от Грузия, която също преживя военен конфликт съвсем скоро, и от Молдова, която също се чувства застрашена. Това е много силен сигнал, че ЕС е здрава скала на континента, показва силата на неговите ценности и на демокрацията, която представлява.
Членството обаче е процес. Той определено ще започне, ще отговорим на тези искания и ще видим колко бързо може да бъдат приети. Знаем, че има и страни на Балканите, за които процесът е почнал.
- Може ли да има европейска минимална заплата във всички членки предвид огромната разлика в степента на развитие на икономиките? В Люмсембург например минималната заплата е 2200 евро, а в България - 330 евро. Как ще се преодолее тази пропаст?
- Категорично не е възможно да има еднаква минимална заплата в ЕС, разбира се. Но имаме ли нужда от обща рамка, която да подпомогне сближаването на минималните заплати, предвид различните икономически и социални условия в държавите? Да, това е нещото, от което се нуждаем, и това ще направи тази директива. Не предписваме минимална заплата за всички - Люксембург, Румъния или България. Казваме, че имаме нужда от рамка, която ни позволява да адаптираме, коригираме и гарантираме адекватно ниво на минималната работна заплата в съответствие с икономическите условия. Навсякъде тя трябва да гарантира условията на живот. (Директива на ЕС предвижда минималната заплата да е 50% от средната за страната - б.а.) На първо място това е директива, а не препоръка. Със сигурност не можем да наложим минимална работна заплата на държавите членки, защото нямаме тази компетентност и би било много трудно политически. Искаме да създадем правила и рамка, които
да гарантират,
че минималната
работна заплата
осигурява
достоен труд
в различните
страни членки,
където такава съществува - има и държави, където е силно застъпено колективното договаряне. То е част и от европейския икономически модел. Нарича се социална пазарна икономика, в която социалните партньори играят важна роля, особено при определянето на заплатите. В момента тече процес на дискусии - т. нар. триалози между Съвета на ЕС и Европейския парламент, с активната роля на ЕК. Надявам се да намерим баланса и тази директива да гарантира социално сближаване и достойно заплащане в Европейския съюз.
- Според много актуални проучвания по-кратка работна седмица е по-здравословна за служителите. Възможно ли е да се въведе 4-дневна или 30-часова работна седмица в ЕС?
- На този етап няма проекти или предложения в контекста на по-кратката работна седмица. Имаме европейска директива за работното време. Извършваме проучвания и оценка на приложението ѝ. По отношение на работното време има много въпроси, които предстои да бъдат решени и обсъдени между социалните партньори. В отделни членки има редица договори относно продължителността на работния ден, баланса между професионалния и личния живот. Но прилагането най-често става чрез споразумения между служители и работодатели и затова вярвам повече в този модел на договаряне на работното време. Разбира се,
някои държави
са решили да
въведат 4-дневна
работна седмица,
но това е решение на националните правителства, тъй като към този момент на европейско ниво нямаме проект в тази област.
- Планира ли се намаляване на различията по отношение на правото на платен отпуск по майчинство и за отглеждане на дете в държавите членки?
- Има гарантиран платен отпуск по майчинство в ЕС. Знам, че системите са много различни. Причината за това са основно историческите развития, както в България например, идвайки от малко по-различен контекст. Важното е, че ние гарантираме правото на отпуск по майчинство с гарантиран праг за минимално заплащане. Това е въпрос, към който трябва да се върнем и в бъдеще. Към този момент имаме родителски отпуск и такъв по майчинство. Темата засяга също равенството между половете, между мъжете и жените.
Обсъждал съм въпроса с представители на различни страни членки, които имат подобни на българската система - по-дълго майчинство. Което много често води до трудности за жените да се върнат на работа. Трябва да вземем предвид и това. Важното е да осигурим защита за жените в контекста на майчинството, но също така защита трябва да има и по отношение на тяхната позиция в професионалния живот. Доколко може да променим настоящата система? Трудно бихме могли да кажем на България оттук нататък ще намалите платения отпуск по майчинство само до 2 месеца. Всяка страна решава сама. Нужен е както минимален позволен период, така и гарантиран доход през това време. Тук се явява и въпросът с грижите за децата. Ако няма достатъчно добра система от детски заведения, то много често се налага на жените да си останат вкъщи, губейки професионални позиции.
Предстои да направим нови предложения, с които да насърчим, подкрепим и подпомогнем по-добра грижа за децата в цяла Европа, така че да позволим за жените да се върнат на работа по-рано, ако това е тяхното желание.
CV
Еврокомисар по работните места и социалните права от 2019 г., като преди това е член на Европейския парламент
От 2013 до 2018 г. е министър на труда, заетостта и социалната и солидарна икономика на Люксембург
От 2009 до 2013 г. е министър на труда, заетостта и имиграцията в Люксембург
В периода 2004 - 2009 г. е делегиран министър на външните работи и имиграцията
От 1998 до 2004 г. е посланик в постоянното представителство на Люксембург в ЕС
