Правителството няма да оцелее, ако не смени бързо стила си, каза още ръководителят на катедра “Политология” в СУ
Събитията след ареста на Борисов засилиха дълбокото недоверие към институциите
- Изминаха прословутите 100 дни на всяко ново правителство. Какво виждаме като политическо поведение - както на самия кабинет, така и на партиите в него, доц. Малинов?
- Началото не е убедително. Началото е трудно, хаотично и създава усещане за недобре работеща коалиция. Но едва ли е имало правителство през последните 22 - 23 г. - изключвам уникалната ситуация с идването на правителството на Иван Костов на власт - което да е започвало в такава тежка ситуация на наслагване на кризи. Искам да отбележа, че прогнозите и конкретните задачи в началото на управлението бяха пандемията, отмяната на зеления сертификат и компенсациите на пострадалите от ковид ограниченията бизнеси. В момента това е само един от 4-те проблема, които стоят над България. А и този проблем като че ли е единственият, с който правителството частично се справи. Трябва да се има предвид, че това не е четирипартийна коалиция, а е от четири субекта, единият от които е партия - БСП, “Демократична България” е традиционна коалиция от три партии, ИТН е съвсем нова партия без ясен облик. А четвъртият дори не е партия и не е ясно какво е от политически формална гледна точка. Изключително тежка ситуация, в която може би правителството ще трябва по-бързо да смени стила си и да се консолидира. Кризите понякога помагат в това отношение, но то няма да оцелее, ако не го направи.
- Успява ли всеки един от коалицията да наложи собствените си теми в обществения дневен ред?
- Не, но това не е лошо. Виждаме, че никой не е доволен докрай, което означава, че може би това е и правилната формула за работа на коалицията. Ако някой от лидерите успява да прокара нещо за сметка на останалите, то тогава коалицията започва да отслабва. Такова нещо засега не виждаме. Отделно има няколко неща, по които има консенсус. Лошото обаче е, че се дават различни сигнали към обществото, които загатват за липса на координация на много по-дълбоко ниво. Да го кажа директно - свръхактивността на Корнелия Нинова. Тя доминира не толкова с налагане на теми и решения, колкото с обявяване на инициативи - говоря за форсмажора и сякаш личната ѝ борба със спекулата. Това дискредитира, макар и странично, министър-председателя. Кирил Петков не прилича на лидер на това правителство, а на човек, който говори от името на правителството, няма усещане за налагане на воля, решения и политики. Няма усещане за изпреварващи действия от страна на премиера. Той сякаш консултира, говори, защитава кабинета, но не е лидерът. И това усещане се засилва в последните дни, особено с фрапиращия му анализ искат или не искат българите военна намеса в Украйна, при който всички тръгнаха да коментират на какво социологическо проучване се е опрял. Това е едно на ръка. Но какво всъщност мисли Кирил Петков? Един лидер от време на време е добре да не се съобразява с общественото мнение, ако е убеден, че определена политика е правилна, но непопулярна. Какво ни казва премиерът: “Аз вярвам в едно. Но ще се подчиня на общественото мнение”. Това говори за слабост и все още за липса на готовност да изпълни длъжността на министър-председател с нейното съдържание. В момент на криза всички искат лидерство.
- След вота през ноември беше ясно, че бъдещият кабинет ще бъде в името да не се допускат бившите управляващи от ГЕРБ на власт. Тази мотивация ще продължи ли да крепи коалицията и безалтернативна ли е към този момент?
- Да, защото поведението на ГЕРБ непрекъснато я подхранва. ГЕРБ можеше да избере друг подход, който дори може да наречем коварен и подмолен, а именно да сътрудничи с правителството по неща, по които трябва да си сътрудничи. Вместо това от първия ден интуицията на ГЕРБ беше да саботира правителството. И то успешно - процедурно, с конкретни предложения, политики, мораториумът беше предложен от тях да дискредитира правителството. И вместо да започне едно приближаване и намаляване на напрежението у избирателите, те са толкова разделени, колкото и в изборния ден. Съответно правителството пък действа в същата посока - задълбочаване на разграничението с ГЕРБ. И двете констелации - на правителството и на ГЕРБ, печелят от това противопоставяне, тъй като се консолидират техните избиратели. Но когато опрем до решения, които изискват конституционни мнозинства или по-големи от обичайните мнозинства, там нещата вече са блокирани. България ще работи с обикновено мнозинство и ако е нужен по-голям консенсус, дай боже да може да се постигне. В момента, изглежда, се движат в обратната посока.
- След акцията на МВР с ареста на Бойко Борисов обществото усети ли, че никой не е над закона, или се изразходва обществена енергия, която трудно може да се възстанови?
- Надявам се, че след тази акция на МВР, която не доведе до повдигане на обвинение, всички вече да разбират, че това не е еднократно събитие, което бележи края на някакъв процес. Напротив - бележи началото на процес. Ще има други нови доказателства и обвинения. Рано или късно Васил Божков ще трябва да бъде разпитан, защото това истински дискредитира както бившите управляващи, така и настоящите заедно с прокуратурата. При всички положения консолидацията и на двете страни е факт. Ако се задават въпроси на обикновения човек, ще видите, че много хора са разочаровани от тази акция. Но ако ги питате защо са разочаровани, едните ще кажат, че това бе посегателство, други - защото не затвориха Борисов. Но разочарованието е факт като общо настроение, макар и по различни причини. Подобни неща са лоши най-вече за начина, по който институциите изглеждат в очите на хората. Мисля, че губят всички граждани, защото се създава усещането за сблъсък на институциите и за безнадеждност. Някак си всички си казват: “Не става, не работи”. Може да обсъждаме много дълго кой е виновен, обаче истинският държавнически въпрос е какво да се направи, за да се излезе от това дълбоко недоверие, което имат гражданите. Между другото въпросът с оставката на Иван Гешев е по-дълбок. Няма как да почне едно оздравяване, ако първо не се променят лицата. Ако имаше нов прокурор в момента или под негово ръководството прокуратурата беше взела същите решения отпреди няколко дни, нещата щяха да изглеждат по-добре. А сега остава съмнение и дебатът продължава без каквато и да е обнадежденост, че това ще има край, бърз край, яснота. Няма кой да отсъди, защото дискредитацията в институциите поражда тези усещания непрекъснато.
- Войната успя да прекара отново разделителни линии в обществото. Черно-бял ли е прочитът за войната в Украйна, или трябва да се допускат нюанси в мненията?
- Имам обратното мнение. Не се постигна консенсус, но дори и социологическите агенции хващат огромно мнозинство в България като отношение към войната. И то е негативно, а вината се хвърля почти изцяло върху Владимир Путин и Русия. Това ще започва да се вижда навсякъде във всичко - от отношение на политически лидери към войната до отношения на културно и битово ниво. Всички тези неща издават много дълбоко разместване на пластовете. Дори у нас с една инициатива леви интелектуалци почувстваха остра нужда да заявят, че са против Путин. Някои от тях бяха дивашки защитници на Русия през последните 20 г. каквото и да направи. Значи е премината граница, от която почти никой няма да се върне. Тази граница рязко ще се премести в полза на Русия и симпатии към нея, когато приключи този режим, а не войната. Когато Путин и хората като него бъдат изолирани завинаги от властта в Русия от руснаците. Тогава всички ще започнат да гледат по различен начин и ще се види, че противопоставянето “русофили - русофоби” е вкарано от руската пропаганда в България и то не съществува. Разделение има по отношение на крайната фаза на подкрепа за Украйна, а не кой е виновен, дали има война и дали е добре да се спре. Разделението е дали да участваме в максималната степен, допустима в рамките на НАТО - с военна техника и оръжие, или да спрем преди това и да участваме с логистика и всичко останало. Но аз не бих бил толкова безмилостен към тези, които смятат, че да се участва с оръжие, е прекалено. Без да съм съгласен с тях, защото съм да участваме и с оръжия заедно с другите европейски държави.
- От “Демократична България” дори искат изслушване на президента Володимир Зеленски в българския парламент. Това може ли да създаде повече напрежение в рамките на правителството?
- Не мисля, че ще създаде проблем в кабинета. Напрежението идва от това, че БСП както обикновено, вместо да погледне какво правят другите леви партии и да следва собствени морални основания в случая, отново иска да сме две-три крачки назад от всички останали, когато става въпрос за позиция за помощ за Украйна. И премиерът всъщност тука се проявява като човек, който приема, че по тази точка лидер е Нинова.
CV
Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 г. в Дупница
Завършва Английска езикова гимназия в Бургас и политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1993 г.
През 1995 г. получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания
Доктор по политология от 1998 г.
Депутат в 40-ото народно събрание
Един от основателите на ДСБ
Два пъти евродепутат от Европейската народна партия
От 2019 г. е ръководител на Катедра “Политология” в СУ "Св. Климент Охридски"
