Ръководителят на представителството на ЕК в Хърватия в специално интервю за "24 часа"
- Какви са реакциите в хърватската общественост след инцидента, г-н Златев?
- Преди всичко съществува известна степен на загриженост, защото абсолютно всички - и експерти, и обикновените граждани - се питат как е било възможно това нещо да не е засечено от противовъздушната отбрана. Още повече че преди да падне в Загреб, това летателно средство е прелетяло през територията на още две натовски държави и това поставя под сериозен въпрос изобщо готовността, подготовката и наличието на технически средства, чрез които да се прихващат.
- Какви са водещите версии?
- Ясно е, че става дума за летателно средство, произведено през 90-те години, което може би е било малко модернизирано. Така или иначе едната версия, че е украинско, а другата - руско. Но никой официално не е излязъл с информация да потвърди, включително и тукашните разследващи органи.
Действително притеснителен е фактът, че това нещо е прелетяло толкова дълго разстояние и е паднал в толкова гъсто населен градски район. Абсолютно чиста случайност е, че са пострадали няколко автомобили от отломките на този летящ обект, който още не можем да кажем със сигурност дали е дрон или крилата ракета - това нещо се доуточнява.
- На фона войната в Украйна какви са обществените нагласи в Хърватия спрямо събитията там?
- И сред обществото, и сред политиците има абсолютно единно мнение, че става дума за агресия, която не е провокирана с нищо, над суверенна държава. И че тази агресия трябва да бъде прекратена моментално. Миналата събота имаше митинги и публични събирания във всички големи градове, включително в Загреб, в подкрепа на Украйна. Тук от последните няколко десетилетия се събрало едно украинско малцинство и веднага бяха организирани - било то частни инициативи, било то по линия на държавата- събиране на помощи, както и готовност за приемане на бежанци. Първите 5000 са в страната.
Нека не забравяме, че Хърватия има добър опит в това отношение, защото освен войната допреди 30 години, в предишната година и половина се справихме с последиците от катастрофално земетресение.
Хората имат много добър рефлекс и много бързо се организират. Това важи и за всички обществени служби и държавни институции, които много бързо реагират при подобни ситуации.
Освен това парламентът прие решение да изпрати на Украйна военна и хуманитарна помощ.
- В какво се изразява военната помощ?
- Това е и вид класифицирана информация, но се съобщава, че става дума за муниции и стрелково оръжие. А отделно ще се изпратят 70 войника в батальона на НАТО в Унгария.
- Споменахте, че има единомислие и сред хърватския политически елит. Но преди малко повече от месец президентът Зоран Миланович заяви, че в случай на ескалация ще изтегли хърватските войници от НАТО. Стигна се дотам външният министър Гордан Гърлич Радман да заяви, че Миланович говори само от свое име, а не от името на Хърватия. Съществува ли този разнобой още?
- Когато говорим специално за позицията към случващото се в Украйна, тя е абсолютно единодушна - не само на гражданите, но и на всички политици. Парламентът прие резолюция, която беше подкрепена от всички парламентарни груби, а президентът също се изказа в подкрепа на тази обединена позиция, осъждаща агресията срещу Украйна. В това отношение няма никакъв разнобой.
- В този ред на мисли какво мислите за случващото се у нас по повод войната, ако сравним двете държави? Доскоро се разделихме и с военен министър заради личната му позиция.
- Доколкото мога да следя медиите и социалните мрежи, това, което изобщо не ме изпълва с национална гордост, е да гледам как като че ли в последните няколко дни най-големият проблем в България е това, че хората, приютяващи бежанците, или самите бежанци, ще получават по 40 лв на ден. Да се обсъжда това нещо в момент, когато буквално на час и половина - два път със самолет бушуват военни действия, когато се отнемат човешки и се нанасят разрушения, които не се знае още колко време няма да бъдат възстановени, е абсолютно нелепо.
Мъчно ми става, защото в Хърватия в сравнение с България готовността за реакция в такива ситуации е на много по-високо ниво. Когато Хърватия пострада от земетресението, още на следващия ден се притекоха на помощ държави, и то не само то ЕС. Примерно ден и половина след земетресението дойде голям конвой с хуманитарна помощ от Турция.
- Тя бе и домакин на срещата между външните министри на Русия и Украйна. Показва ли ни Анкара каква трябва да бъде висшата дипломация?
- Факт е, че много страни се опитват да посредничат за постигане поне на спиране огъня или прекратяване на военните действия. Прочетох, че има подобна инициатива у нас - България да посредничи като място за подобни преговори. Така че всякакви действия в тази посока трябва да бъдат приветствани и подкрепяни, независимо откъде са.
- Хърватия поискала ли е по-засилено натовско присъствие?
- Не е поискала, но така или иначе те подписаха преди няколко месеца договор за закупуване на нови военни самолети за военновъздушните сили. Беше подписан и договор за закупуване на голямо количество бойни машини за пехотата от САЩ.
Преди 3 седмици пък самолетоносачът “Хари Труман” беше на посещение в екваторията на Хърватия. Тук се обръща голямо внимание на военната подготовка и способност на страната, и тези въпроси са на дневен ред. Особено сега след тази случка предполагам, че ще бъдат още повече на вниманието и на политиците, и на обществото.
