Ходовете около руските доставки на газ и петрол в последните дни: Москва заплашва, че може да спре газовите доставки за Европа. САЩ спират доставките на руски петрол, но Европа засега изключва руската енергетика от санкциите.
Може ли взаимносвързаността на глобалната търговия да тласне дипломацията за спиране на войната? Попитахме икономисти.
Икономическата глобализация понякога води до свръхконцентрация. Но това означава много голяма зависимост от един или няколко доставчика. Видяхме го по време на пандемията, когато се оказа, че много производства по цял свят са зависими от буквално няколко фабрики в Китай. Видяхме го и при ядрената авария във Фукушима, когато се оказа, че важни производители на автомобилна електроника са близо до този регион и това смути тотално световната търговия. Това бяха предупредителни знаци, че трябва да има баланс между оптимизацията на разходите в глобалната търговия и възможността да намериш алтернативни доставчици.
Сега Европа е пред този въпрос. Тя дълги години не диверсифицираше източниците си на енергия и суровини с аргумента, че това изисква допълнителни разходи, а търговският партньор Русия е наблизо и дава добри оферти.
Изведнъж се оказа, че няма гаранции, че този партньор ще е надежден, и станеш ли твърде зависим, си изложен на големи рискове. Скокът на цените на природния газ, започнал още преди войната, постави Европа в много трудно положение, защото няма инфраструктура и бърз механизъм да замени руския газ с нещо друго. Допълнителен проблем е, че Европа прави твърде много ток от газ.
Логични бяха очакванията, че при търговския интерес на ЕС и Русия тези отношения няма да се счупят. Но се случи друго.
Икономическата рационалност
буквално до деня
преди нападението
на руската армия
говореше, че всички имат интерес да седнат на маса и да се договорят. Очевидно това не бе достатъчно. Не бива да смятаме, че всеки път, когато имаме развити търговски отношения с партньор, той винаги ще действа дори в собствения си икономически интерес. Над него надделяват политически решения.
Всичко това показва, че трябва да се пренастроят търговските отношения. Периодично има такива трусове, които пренареждат равновесието, балансът се променя.
За Европа това значи пренареждане на енергийната политика така, че да има много по-малка зависимост от един доставчик.
Ако светът остави една или две фабрики да произвеждат чипове, когато се окаже, че те имат ограничен капацитет или затруднен транспорт, изведнъж цяла индустрия спира да работи. Сега сме в подобна ситуация, но по отношение на руските суровини.
Урокът е, че трябва винаги да има калкулация за план Б. Като при застраховките -
даваш пари, защото, дори
10 г. да няма нищо,
на 11-ата може
да стане събитие
Ние трябва да имаме застраховка “Независимост”. Казваме си: няма да стане криза, ще седнем на масата да се разберем, те имат интерес да ни продават, никой няма интерес да направи конфликт. Да, но партньорът в един момент може да реши да извива ръце, ако нямаш алтернатива.
