В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи.
Този път представяме една от програмите на “Фулбрайт” , която се реализира с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Тя е за помощник-учители по английски език и предоставя възможност на млади американци с бакалавърска или магистърска степен в различни области да преподават английски език в държавни и общински български гимназии за 1 година.
Учителите развиват разнообразни извънкласни дейности, които допълнително спомагат за развитието на комуникативните умения на учениците. За повече информация посетете сайта: www.fulbright.bg.
Брена Луис Сламън е помощник-учител по английски език в училище “Екзарх Йосиф” в Разград. Живяла е в щата Ню Хемпшер и е изучавала английски език и лингвистика, както и психология в университета във Вермонт. Била е и част от Корпуса на мира в Мианмар.
- Г-жо Луис Сламън, преподавате литература в Разград. Какво представляват вашите уроци?
- В часовете си опитвам да направя хронологично и тематично представяне на американската и британската литература. По време на занятията искам да покажа на учениците разнообразие от жанрове и автори от англоезичната литература, както и възможността за практически занимания. Примери за това са творческото писане и учене чрез преживяване.
- Какви са впечатленията ви от българските ученици и каква промяна бихте искали да видите в нашите училища?
- Българските ученици са изключително любознателни и на високо ниво по отношение на начина им на мислене за света, който ги заобикаля. Правя сравнение с други ученици на тяхна възраст. Те са изключително зрели за възрастта си и много се интересуват от глобалните въпроси, които засягат не само страната ви.
Харесва ми желанието им да трупат допълнителни знания. Често те идват след часа
и ми задават
още въпроси
или ме молят да разговаряме по теми, които ги вълнуват. В тази връзка за мен е изключително удоволствие да преподавам на млади хора, ангажирани с нещата, които обсъждаме.
Относно промените, които биха били полезни за българските училища, виждам, че има голям успех в преподаването ми с интерактивните (практически) занимания в час. Осъзнавам, че това не е съвсем в унисон с традиционния подход на преподаване в България. Но забелязвам, че някои от колегите ми в Разград възприемат този модел и също се радват на добри резултати в часовете си.
- Учили сте във Вермонт. Разкажете за образование там, какви са приликите и разликите с българското?
- Във Вермонт учех в сравнително голям университет с около 10 000 студенти. Основната разлика между двете образователни системи е, че в България учениците много отрано трябва да определят своята специализация в образованието си, докато в САЩ това се случва на много по-късен етап, когато сме в университета.
Приликата е, че учениците тук и в САЩ са изключително добре информирани по отношение на световни събития и процеси, благодарение на интернет.
- Защо кандидаствахте за програмата на “Фулбрайт” и как тя помага на нашите училища?
- Участвам в програмата, за да мога да науча повече за света и да приложа уменията, които имам като преподавател на практика. Също така и да развия тези мои знания в един нов контекст на преподаване, в случая в България. Причината, поради която избрах вашата страна конкретно, е интересът ми към българския език, биоразнообразието, което съществува тук и интересното ви културно наследство.
Програмата
“Фулбрайт” е една
изключителна
възможност за
българските
ученици,
тъй като чрез нея те могат да разговарят с представители на англоезични страни. Това е начин да надградят знанията и уменията си по английски език. Естествено, това е и възможност за културен обмен и взаимно опознаване.
- Казахте, че имате интерес към нашия език. Знаете ли български думи?
- Да, аз говоря малко български.
- Има ли местна българска традиция, която ви харесва и бихте представили във вашата общност и приятели в САЩ?
- Обожавам да танцувам българско хоро. По време на пандемията бяха ограничени възможностите да практикувам, но изключително
много ми
харесва хорото,
тъй като то по един чудесен начин те кара да чувстваш приповдигнатост и съпричастност, а и е начин за поддържане на традиции.
Това е едно общностно занимание, което помага на танцуващите да затвърдят връзката си с традициите в страната ви. Именно затова хорото е нещо, което ще представя на моето семейство и приятели в САЩ.
- Бързо ли свикнахте с работата в нашата страна и какво ви харесва в нея?
- Преходът ми от САЩ към България стана сравнително лесно. Това се дължи най-вече на общността и ментор-учителя ми в Разград. По време на престоя си тук станах изключителна почитателка на българската кухня, аз обаче съм вегетарианка и на някои от ястията не мога да се насладя. Но харесвам лютеницата и баницата. Впечатляват ме и многото паркове у вас. Аз обичам да спортувам и да се разхождам в планините.
