Гладът за кадри расте, заетите застаряват - над 55 г. са близо 700 000
Дори цените да се успокоят, няма да се върнат надолу. И при 10% ръст на дохода хората казват - това едва покрива инфлацията
Изходът - бизнес с повече добавена стойност
9,1% - толкова по последни данни са нараснали потребителските цени към края на януари спрямо януари 2021 г.
В същото време ръстът на средната заплата към края на декември е 14,2%.
Вижда се, че чисто математически има ръст на възнаграждението над 5%.
Пенсиите
нараснаха
дори повече
заради значителното увеличение на минималната пенсия, съчетано с добавката, която беше 50 лв. и стана 120 лв. (което особено за най-ниските пенсии е много сериозно увеличение).
В номинално изражение доходите са нараснали повече от средната инфлация. Но средните стойности подвеждат.
Първо, защото възнагражденията не нарастват с еднакво темпо във всички сектори. В информационните технологии ръстът за последната година е над 15%. Същото се случва в някои от аутсорсинг дейностите. Има сериозен ръст в част от публичния сектор - запази се вдигането на доходите в образованието, също и в здравеопазването, като се започне още от 2020 г. с добавките за част от медиците (в 4-годишен период това е секторът с най-голямо увеличение на средната заплата).
Но има сектори с не особено високи възнаграждения - например в някои сфери на здравеопазването, в социалните дейности, в общините.
Данните показват какво се случваше миналите 12 месеца. Въпросът е какви ще са числата тази година. Няколко са трендовете, които предопределят продължаващо покачване на доходите поне в краткосрочен план.
1. Преброяването на населението потвърди нещо, което всички на пазара на труда виждат - много сериозно намаление за десетилетие на хората между 18 и 65 г. Данните за работната сила през последното тримесечие показаха рекордно ниска безработица и близо до рекордната заетост. Неслучайно има
тенденция
за “крадене”
на кадрите
на едни компании от други - преливане на работната сила.
2. Продължава тенденцията за застаряване на заетите и все повече се разчита на хора над 55 г. - те вече са 690 000.
Това създава нови трудности за работодателите. Ще започне да го изпитва и публичният сектор. Вече се вижда в образованието и здравеопазването - недостиг на медицински сестри, на лекари в определени специалности.
Изводът е, че няма алтернативи на вдигане на доходите. Но там, където липсва висока производителност и инвестиции, работодателите ще са подложени на сериозен натиск. Те може да не успеят да дадат заплати с очаквания ръст, работниците обаче са мобилни и могат да отидат другаде за по-високо възнаграждение.
3. Дори да се успокои инфлацията, цените ще останат по-високи от преди година и половина. Те може да спрат да растат, но няма да се върнат на предходните нива. След 2013-2014 г. отчитахме 8-11% ръст на заплатите при близка до 0 инфлация. Сега още има възможности българите да работят в по-развитите страни с по-високи доходи; има и демографска тенденция на намаляване на хора в по-активна възраст, но има и нарастване на цените. И очакванията на хората са за
по-висок ръст
на заплатите,
за да запазят
покупателната си
способност
Затова не бих се учудил, ако тази година се постигне дори по-висок от 14% ръст на работната заплата. Може да стигне и до близки до 20% стойности.
Това е
предизвика-
телството
пред бюджета
Доскоро да дадеш 5 или 10% увеличение на публичния сектор изглеждаше много. Сега ще кажат: това едва покрива инфлацията. Особено в сферите с по-ниски възнаграждения. Там натискът за увеличение ще е още по-силен.
Къде е изходът тогава? В по-висока производителност, повече стойност с по-малко хора, но мотивирани с увеличени доходи.
Връщаме се към голямото предизвикателство преди пандемията - в българската икономика трябва да се инвестира много. Не можем да разчитаме на екстензивен растеж - да наемаш повече и повече хора и да им плащаш същото. Трябва да им плащаш повече, а те трябва да добавят повече стойност.
В публичния
сектор това се
прави с
дигитализация
Освен това политиката с лихвите в последните години целенасочено стимулира бизнеса да инвестира и да потребява, а не да държи и трупа налични средства. Затова е толкова важно компаниите по-динамично да активират свободните си ресурси.
