Вътрешните носещи колони на сградата са изработени в работилницата на Густав Айфел в Париж, казва архитектката, по чийто проект сградата се трансформира в магазин на "Кауфланд"
- Арх. Попмаркова, от колко време работите върху проекта за трансформиране на сградата на Софийските централни хали в магазин на “Кауфланд” и кое беше най-голямото предизвикателство?
- Работата по проекта за реконструкция на вътрешното пространство на Централните хали е от около 2 години. Първоначално проучване трябваше да установи дали сградата би отговорила на изискванията на търговската верига. А след направените експертизи, проучвания, анализи и изводи разработвахме варианти, при които компанията да пречупи своята търговска концепция така, че да направим проект конкретно за пространството на Централните хали.
- От какво зависеше, какво установиха първоначалните огледи на сградата?
- Физическото ѝ състояние в момента никак не е добро. Като започнем от сутерена и стигнем до покрива. Покривът в крайните си участъци е корозирал с течение на годините и трябва час по-скоро да бъде подменен. Корозията на метала по покрива в момента е засегнала фасадата, но ако не се вземат мерки, има опасност да започнат течове и в самата сграда.
Реставраторите констатираха, че по една от металните колони вече има теч. Инсталациите на сградата са амортизирани и морално остарели. Наложителна е тяхната подмяна и реконструкция с нови, по-съвременни.
- Кое е най-ценното в интериора на сградата?
- Най-ценното в интериора на сградата е уникалната стоманена конструкция - колони и покривна метална конструкция. В края на ХІХ век в Европа бележи възход модерната метална конструкция. Металът и стъклото са основни изразни средства в търговските сгради от този период. Сградата на Централни хали продължава този възход и се нарежда до емблематични сгради, реализирани в Европа – Централните хали в Берлин, Парижките хали и др. Трябва да се гордеем, че металните елементи от конструкцията са произведени по поръчка в работилницата на Густав Айфел в Париж, и да ги съхраним.
Другата ценност на вътрешното пространство са вътрешните фасадни стени, оформени със специфични детайли около прозорците. Нашата задача е да ги възстановим в оригиналния им вид.
Особено важна е вътрешната планова и пространствена структура на залата, която е заложена в ритъма на колоните и е подчертана в начина на обзавеждане на търговската зала още при нейното създаване.
Сградата е трикорабна, с главна ос изток-запад (бул. “Мария Луиза”, ул. “Георг Вашингтон”). Планировъчно в проекта си арх. Торбов извежда още една ос – север –юг (ул. “Пиротска” – ул. “Екзарх Йосиф”) и при пресичането на двете оси поставя фонтан.
Проектът стъпва на тази пространствена структура от основния проект и запазва организацията на вътрешното пространство с модерен дизайн, като възстановява в центъра фонтана по проект на арх. Торбов.
Откъм улица “Екзарх Йосиф” също е имало вход, който е зазидан преди много години. Ние ще възстановим отвора в тази ос към ул. “Екзарх Йосиф”, но няма да отваряме вход. За съжаление, тротоарът там е вече много по-тесен, отколкото е бил навремето, за да се прави вход, и открояването му ще стане само чрез остъкляване на тази част.
- Има много критики обаче, че тази сграда е построена за хали, а не за хипермаркет.
- Хали съгласно българския тълковен речник е голям магазин за хранителни стоки. Такъв е бил през цялото си съществуване. Хипермаркет е съвременното наименование на голям магазин за хранителни стоки. Тази сграда е търговска и аз не виждам противоречие.
Критиката идва от факта, че “Кауфланд” има своя търговска концепция, която хората познават и представите са, че тя ще е такава и в сградата на Централните хали.
Но както обясних по-горе, този магазин е подчинен на основните ценностни характеристики на пространството и той ще бъде единствен за цялата верига.
В интерес на истината собственикът на сградата е правил опити да я съживи, да я направи по-привлекателна. Имало е намерения да се направят само заведения за хранене, после - да се направи фермерски пазар, има такива проекти, които са одобрени в Министерството на културата. Съвременният търговски модел обаче не успява да се наложи за това пространство, което е видно от празните зони през последните години.
Жалко е, че сградата е в това състояние в момента. Причините са много,
но не бива да оставим тази уникална сграда - паметник във вида, в който е сега, защото това я обрича на гибел.
- Преустройството, така че вътре да се продават хранителни и други стоки на самообслужване, няма ли да промени съществено вътрешното пространство?
- Този въпрос е доста интересен и начинът на търговия вътре в тази сграда е в основата на дискусиите.
Историята на търговските обекти съпътства целия период на човешкото развитие от зараждането на търговските взаимоотношения до наши дни. Този тип площи и сгради следват социално-икономическото и технологичното развитие на обществата.
Има много причини да не може към този етап тук да се реализират мечтаните фермерски пазари по начин, по който зад всяка сергия да стои търговец. Разработването на концепцията за фермерски пазари е заложена в плановете за развитие на определени вътрешни зони, както и на откритите прилежащи площи до сградата.
Цялостната организация на вътрешното пространство създава собствен индивидуален дух и усещането, че се намираме в покрито градско пространство с главни и второстепенни улици, в което посетителят се разхожда и спира пред различни щандове.
- Какво ще представляват те, като в останалите магазини на “Кауфланд” ли?
- В никакъв случай, щандовете за халите са създадени специално за този магазин. Те са проектирани, като сме изследвали пазарите на открито. Имат тенти отгоре и имат множество детайли в дизайна, които повтарят било елементи от витражите, било елементи от металните конструкции, които крепят покрива.
- Наскоро слизах в сутерена, където преди години имаше множество магазини и сервизи. Сега има само един магазин за дрехи, а цялото пространство наоколо е оградено с въжета и пустее. Какво предвижда проектът за тази част от сградата?
- Освен всичко друго там е и доста тъмно в момента. Търговските площи в сутерена ще бъдат минимизирани и се предвижда място за книжарница. Централно значение имат археологическите находки, а около тях създаваме пространство за култура, за срещи, за изложби, събития.
Това, което развиваме заедно с компютърни специалисти, е място, на което ще има интерактивни екрани, които да позволяват на посетителите да виждат какво има наоколо като археологически находки. Това е мястото на крепостна стена на антична Сердика заедно с една от кулите. В момента крепостната стена само е маркирана на пода в сутерена.
- А защо беше целият този спор за рампата за разтоварване на стоките?
- По времето на социализма строителите и проектантите не са се съобразили с археологията и откъм улица “Георг Вашингтон” е направена една подземна рампа за разтоварване на стоките. Тя е подземна, защото складовите пространства на халите се намират в подземната част. Сградата има четири асансьора, по които стоките се изваждат горе. Надземната част на рампата представлява една платформа.
Търговските концепции в днешно време залагат много на логистиката, която е цяла наука. От значение е дали магазинът ще се зарежда с големи, или с малки камиони. Всичко това се изследва до най-малките детайли, защото в такива проекти нищо не се оставя на случайността.
За да се организират оптимално процесите по зареждането със стоки, както и разделянето и извозването на отпадъците, е разработен вариант, при който покривът над подземната рампа се повдига, следвайки наклона на ул. “Георг Вашингтон”.
- Колко време би отнело самото трансформиране на сградата?
- Ще отнеме доста време, тъй като имаме още процедури да извървим. Тепърва трябва да направим подробен работен проект, който съдържа всички детайли, чак до производството на всяка плочка. Когато той получи разрешение за строеж и се проведе търг за избор на строителна фирма, преустройството може да започне. Самото то ще отнеме вероятно около една година.
