В заведенията се пуши откровено и с наслада. Ама имало забрана и закон, нека си има
Навечерието на Коледа. Изтъкнат лекар празнува рожден ден. В изискан ресторант. Гостите – и те изискани. Голяма част от тях - от лекарското съсловие. Там е и министърът на здравеопазването. Там е и собственикът на ресторанта.
Тържеството набира скорост. На масата до мен – бивш наш посланик. Познаваме се добре. По някое време се навежда към мен и ме пита: “Може ли да запаля?”. Знае, че не бива, ама – пита. Казвам “не”. Той не е във възторг, но не запалва. На “моята” маса никой не запалва. След малко обаче на съседните маси започва да се пуши.
Пуши се откровено. Някои с т.нар. безвредни цигари, но повечето – с класически. С наслада поемат и издишват дима и помещението бавно и полека се обхваща от димна завеса. Ама имало Закон за здравето, който забранявал тютюнопушенето в закрити обществени места... Нека си има. Нас обаче ни се пуши и си пушим. Междувременно сервитьорите услужливо са тръгнали по масите, за да слагат чашки с мокри кърпички в тях за пепелта и угарките. Зер, пепелници не трябва да има.
Всеки има право да пуши и да се трови както и колкото намери за добре. Но, моля ви, защо трябва да правим другите около нас пушачи. В цивилизования свят забраните за пушене на обществени места се спазват. Който иска да пуши – да пуши в къщата си, на открито или в специални затворени помещения – “душегубки”, за да се трови на воля, без да пречи на другите.
Много повече хора са загубили живота си заради тютюнопушене, отколкото от COVID-19 през последните шест месеца. Това е равносметката в световния ден без тютюнев дим. Информацията е на Световната здравна организация в България и Коалиция за живот без тютюнев дим.
Изследването е проведено сред 45 европейски държави за последните две години. България е водеща в касацията за брой пушачи. Младежите и децата ни също са на първо място. Това показва проучване на Световната здравна организация, оповестено в Световния ден без тютюнопушене.
8 милиона души по света умират преждевременно заради употребата на цигари.
Нима лекарите в ресторанта не знаят това? Знаят, но пушат или не реагират по никакъв начин на явното нарушение на забраната.
За да има завършен вид едно тържество, трябва и музика. И в ресторанта започват да се изреждат певци и певици. У нас обаче има пълно неразбиране каква да бъде музиката в такива случаи. Става дума за децибелите. Нормално е певците периодично да поздравяват гостите с по една-две песни. Тогава гостите не трябва да си приказват, а да отдадат заслуженото внимание на музикантите. В останалото време обаче пеенето трябва да е само фон. Вместо това обаче певците неуморимо набират скорост, дават сигнал на диджея да усилва и усилва звука, за да се стигне до децибелите на излитащ самолет. Гостите, за да общуват, си викат в ушите. И така бавно и полека – нацията ни оглушава.
Европейци сме, но... не съвсем.
