Иронията остава неразбираема за чужденците, казва преподавателката в Софийския университет
- Доц. Сталянова, как се роди “Секи сам си преценя”?
- Тази фраза като че ли се превърна в лайтмотив на изминаващата година в България. Разбира се, на пръв поглед се вижда, че съдържа една неправилна граматично форма – (в)секи сам си прецЕня (вместо преценява). Така беше употребена явно от потребител с по-ниска езикова култура, но започна да се възпроизвежда масово точно в този ѝ вид. Животът на тази фраза започна от социалните мрежи, като с нея се назоваваше правото на всеки един човек да взима решения за собственото си поведение и за собственото си здраве по отношение на ваксините срещу ковид. Тази фраза обаче придоби един собствен живот и се откъсна от първоначалните си създатели и вече всеки един от нас може да я употреби иронично, като имаме предвид следното:
“ти си толкова
некомпетентен,
че нямаш представа как ще повлияе твоето поведение на твоя живот, на живота на околните, безотговорен си”. Много е интересно и друго. Ако кажем тази фраза на един чужденец, който е извън контекста на живота в България, за него тя няма да значи нещо различно от речниковото значение на думите, включени в нея. Чужденецът би я обяснил като: “всеки сам реагира според ситуацията”.
- Как говорят новите депутати?
- От доста години научно изучавам публичната реч на българските политици. Дори в Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч с моя колега доцент Владислав Миланов
правим своеобразни
езикови портрети
на българските политици. Изготвянето на подобен анализ е плод на дълги наблюдения. То е като да опознаеш даден човек - понякога първата ни среща с него е много ярка, запомняща се (било то положително, или не), а понякога заобичваме или се разочароваме от даден човек с течение на времето, с натрупване на впечатления от неговите действия. Сред депутатите в последния парламент има много нови, непознати за нас лица. Те тепърва почват да говорят публично - от трибуната, в различни медии по разнообразни поводи. Мисля, че не е коректно, а и не е професионално да оценяваме речта им въз основа на спорадичните им изказвания. От друга страна, ние, изследователите, се бяхме поуморили да слушаме все едни и същи хора, да повтаряме, че тенденциите, които сме откроили, не се променят. От гледна точка на езиковед се радвам на речевото разнообразие, което предстои да наблюдавам в следващите месеци. И когато натрупам материал и го анализирам, с радост ще го споделя с читателите ви.
- Ще ви липсва ли нещо от начина на говорене на политиците с повече опит?
- В последните години говоренето на опитните политици удобно избягваше от конкретността, търсейки пристан в клишето, в излишното многословие. За социални проблеми, природни катаклизми, политически кризи или криминални престъпления реакциите като че ли бяха еднотипни: ще се сформира работна група или комисия, която ще структурира приоритетите и ще излезе с нова визия за справяне с кризата. Този тип
кухо и безсъдържателно
говорене никак няма да ми липсва,
но с уговорката, че не е сигурно, че то няма да доминира отново.
Неприятно за всеки човек е да бъде свидетел на настъпателна и агресивна реч, граничеща с цинизъм, особено от хора, застанали начело на държавата и от които очакваме професионализъм и най-малкото проява на обикновено възпитание. За съжаление, политическата реч в България изобилства от такива примери.
- Преподавате онлайн, как върви обучението?
- Вече трета академична година преподаваме онлайн, за съжаление. Заради тези форсмажорни обстоятелства във висшето образование ще имаме бакалаври, които ще са прекарали по-голямата част от следването си пред мониторите на лаптопите си, които не са сядали на студентска банка, не са виждали преподавателите си, не познават колегите си. С голяма мъка трябва да констатирам, че те не са изпитали най-сладката част от студентския живот - общуването извън часовете, приятелствата, които след това прерастват в най-важните лични и професионални контакти за цял живот, теренните практики, научните експедиции, та дори и общото празнуване на 8 декември.
Преди две години, по време на първия локдаун, всички преподаватели и студенти се мобилизирахме, наистина бързо започнахме да водим часовете си онлайн със съзнанието, че е за кратко, с идеята, че ще стиснем зъби и ще издържим. Истината е, че академизмът и университетското образование не могат да бъдат приравнени на онлайн дистанционни курсове или гледане на тюториъли в интернет платформи. Да следваш висше образование, не е само да изчетеш един списък от учебници и научни публикации. Академичният дух предполага дискусии, обсъждания. Всяка лекция и занятие, дори и по една и съща тема, протичат различно в зависимост от аудиторията. Многократно съм казвала на студентите си, че не знам колко те научават от мен, но аз се уча от тях всеки ден.
В онлайн средата обаче усещам
една умора и у себе си,
у други колеги, както и у студентите. Живото общуване не може да бъде заменено с нищо - тази фраза ни звучеше като клише преди пандемията, но сега се убедихме в нейната истинност. Силно се надявам университетите в скоро време да отворят аудиториите си. Не мога да приема, че студентите са желани в ресторантите, в моловете и дискотеките, а са нежелани в своите алма матер.
- Има ли разлика между първокурсниците, обучавали се онлайн в края на средното си образование, и студентите отпреди 5 години?
- Младите хора винаги са ентусиазирани, отворени към света, любопитни и търсещи. А дали ще има разлика между тези, завършили “нормално”, и тези, получили образованието си в електронна среда, времето скоро ще покаже.
- Двете години пандемия наложиха ли още думи?
- Разбира се. За съжаление, вече дълго живеем в ситуация на пандемия, така че даже бихме могли да направим ретроспекции. По време на обявяването на пандемията като че ли от пасивния ни речник се активизираха отново познати, съществуващи вече думи като “пандемия”, “карантина”. Но новите думи, получили глобално разпространение, бяха “локдаун” и “хоумофис”. Те нямат български еквивалент. А от думите, създадени на родна почва, добър пример за новосъздадена дума е “самоизолация”.
- Като преподавател, като жена и като гражданин какво мислите - има ли нещо в обществото, за което всеки сам може да “преценя” извън личния си живот?
- Позицията ми на майка, университетски преподавател и обикновен български гражданин е една и съща. Дълбоко вярвам, че белег на всяко цивилизовано общество е разбирането, че за да е успешно, за да функционира, то трябва да постулира определени правила и да изисква спазването им. Затова например имаме и национални законодателства, писани (и неписани) закони. По тази причина и философията “Секи сам си прецЕня” е в разрез с моите разбирания, тъй като е проява на егоизъм, ограниченост и липса на отговорност.
CV
Доц. д-р Надежда Сталянова е преподавател в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии в СУ “Св. Кл. Охридски”. Завършила е руска езикова гимназия, възпитаник на СУ “Св. Кл. Охридски” с три специалности - славянска филология, българска филология и английска филология. Научните ѝ интереси са в областта на съвременните процеси в българския език, публичната реч, политическия език. Основател и директор (2009-2017) на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч. Автор е на пет книги и три речника, има над 100 научни публикации.
