Аз вярвам, че идните дни
ще са хубави, по-мъдри,
по-щедри, по-здрави...
И знам, и съм сигурен,
че заслужаваме - Фортуна
не ще ни забрави!
Римувана автобиография
Родих се в София, отдавна –
преди седемдесет и пет лета.
Избързал съм, сега отчитам,
но късно – свърши младостта.
Изучих се, магистър станах,
а после – доктор, асистент,
доцент, професор, спирка
нямах...
дори и шеф на парламент.
Свалиха ме със гръм и трясък,
но пък изпратен на крака!?!
Човек направо да се чуди
признание ли бе това?
За кратко премиер чак станах -
да видя, че не е шега.
Добре, че беше “кротко” време,
а не такова кат' сега.
А междувременно написах
какво ли не, какво ли не:
учебници и детски книжки...
във проза и във стиховe.
- Професор Герджиков,
господин юрист!
Как така седнахте пред белия лист
и написахте цяла книга
за правото в рими,
при това рими неповторими?
- Бях провокиран от австрийски колега,
написал във рими съчинение мега
на правна тематика, и аз като него
реших да почеша пустото его.
Започнах с любимото гражданско
право,
получих приятелско: “Супер си! Браво!”
Тогава подкарах и стигнах докрая.
Дали се получи? Не зная, не зная.
Но знам, че работих със хъс,
със наслада
и стига ми, мисля, едничка награда
да кажат: “Направи да бъде красиво
това, дето смята се скучно и сиво.”
- На мен ми е правото малко мъгливо… Но искам да питам дали е добре тази книга сериозна да се чете на дете? Или е само за хора големи, големи, че там се обсъждат сериозни проблеми?
- За дете май не става - материя сложна.
За студенти по право е само възможна.
Че в поемата има думи малко познати
и такива, които ни мама, ни тати
ги знаят, а камо ли знаят децата,
които вълнува ги предимно играта.
Тъй например говори се как се цедира,
как се прихваща и как - форфетира,
все разни такива сложнотии невнятни,
които за юристи са само понятни.
Е, вярно, че има и по-прости думи,
които и малките Сашко и Руми
са чували често и сигурно знаят,
но те предпочитат да си играят.
- За учени тази книга явно е раят! Но ще бъде ли тя полезна в заседателна зала, щом всички закони така е възпяла?
- За съдии е точно - поемата става,
но не инак, а просто да бъде забава,
понеже е знайно, че днес съдията
е зает прекомерно да решава
делата.
Но пример ни дава съдия
европейски,
който загърбил проблеми житейски
и мотивирал решение тежко
във мерена реч - почти нечовешко.
Така че, оказва се не невъзможно,
но Бога ми, туй е наистина сложно.
По-важно да бъдат решения точни,
а не нескопосани, грешни, порочни.*
- При това съвсем не са краткосрочни. Но ни налегнаха и други проблеми, за жалост, са всичките проблеми – големи. На двойния избор какво ще се случи, сега нека всеки от вас да научи.
- Преди 10-и беше лесно
и беше някак неуместно
да бъде изходът различен
от резултат почти космичен.
И той бе близо 100 процента,
пародия на степен n-та,
за партията на народа,
възпята в не едничка ода.
Сега е коренно различно,
до степен да е неприлично -
десетки партии във схватка,
в стремежа към победа сладка.
Гласува пак електората
с надежда тайна във главата,
че в партията му избрана
не ще да има мръсна пяна.
Едни за ГЕРБ, за БСП-то,
за демократи, ДПС-то,
за патриоти и за Мая…
не можеш да му хванеш края.
А пък на всичкото отгоре,
което несъмнено, зор е
и президент ще се избира…
От избори то няма мира.
- Надежда всеки тук намира, ала дали все пак с тез партии здрави, правителство ще се състави?
- Ако сега не се състави,
това би бил провал космичен.
Народът ще им го покаже
със право жеста неприличен.
Но смятам - този път ще има
правителство на мнозинството.
Във краен случай, но не вярвам -
правителство на малцинството.
България крещи от нужда
начело да са точни хора -
които знаят, могат, правят,
а не такива - за затвора.
- Натам на всички ни вперен е взора. Но криза и друга ни днеска пристяга и здравна реформа май се налага. Какво да се прави, с ваксини и маски, че тръгна животът съвсем в черни краски?
- Реформата здравна е, знам -
наложителна,
но също реформа ментална.
Така сме устроени като неверници
и все със нагласа скандална.
Не вярваме никому - нито на лекари
и нито на нужни ваксини.
Все правим напук - не признаваме
вируса,
додето ни рaзпердушuни.
Разумните нации, спазвайки мерките,
си връщат живота нормален,
а ний протестираме, искаме своето,
а то е с привкус погребален.
- Дано поне да бъде финален! Но нека завършим със хубаво нещо, това аз на всички желая горещо. За Нова година, за Коледа също, пожелание дайте, голямо, могъщо.
- И въпреки всички проблеми и
трусове
не губим надежда и вяра.
Че те във живота на всички опора са,
без тях сме без път във Сахара.
Аз вярвам, че идните дни ще са
хубави,
по-мъдри, по-щедри, по-здрави...
И знам, и съм сигурен, че
заслужаваме -
Фортуна не ще ни забрави!
* Наистина има такъв прецедент - решение в рими. Това се случва в съдебната практика на Германия в началото на миналия век. Загубилата страна се е опитала да оспори решението, тъй като не било във формата на “класически” съдебен акт, а римувано. Върховният съд на Германия го оставя в сила, като казва, че то има всички атрибути на съдебно решение, и се позовава на австрийския адвокат д-р Август Плешнер фон Айхщет, който пресъздава австрийския граждански кодекс в стихове.
** Чичо Ники е псевдоним на журналиста Николай Пенчев,
автор на детски книжки, исторически криминални романи и главен редактор на в. “България Днес”
