Броени дни преди вота, към 9 ноември, Екзакта регистрира свиване на дяловете на твърдо решилите да гласуват избиратели. Техните дялове се връщат до нивата, които бяха регистрирани в началото на кампанията. Подобни промени в навечерието на вота определено отразяват особеностите на кампанията от последните седмици – говорене близко до политическа истерия, охулване на политическия опонент с всякакви средства, липса на дебат между водещи политици по теми от първостепенен интерес за хората.
Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е +/- 3%.
Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”. То е проведено на територията на България и данните не включват информация за вота на избирателите от чужбина.
Събитията напоследък пораждат съмнения в част от избирателите относно честността на вота. Ако в началото на ноември 49% от българите вярваха, че изборите ще бъдат честни, то към 9 ноември този дял се свива до 43%. Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП - 77% от тях, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ - 18% от тях. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота.
Настоящото изследване на Екзакта приключи на 9 ноември и измери декларативна готовност да се гласува за двата вота на 14 ноември, в рамките на 47% до 48%.
Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, така и за парламент, не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8% - 9% от твърдо решилите да гласуват. Това определено привнася елемент на неизвестност до деня на вота, защото става дума за мотивирани да гласуват избиратели, които ще решат кого да подкрепят в последния възможен момент.
В сравнение с изследването на Екзакта от началото на кампанията (към 14 октомври), в сегашното изследване регистрираме по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години. Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот, в сравнение с президентския.
От настоящото изследване е видно, че твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата.
Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот, има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.
В настоящото изследване регистрираме как в крайната фаза на кампанията се променя мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича мобилизация както на избирателите на ПП, така и на тези на ДБ.
Вотът за парламент
Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят. Изследванията на Екзакта от началото на кампанията регистрират плавно разширяване на електоралната подкрепа за ГЕРБ.
Оспорвана остава битката за второто място между ПП и БСП. Избирателите на БСП са свръхмобилизирани, но с непрогнозируем процент участие във вота заради вълната на КОВИД в момента. Остава в сила и въпросът каква част от електората си ще успеят да мобилизират ПП. Към 9 ноември преднината на ПП пред БСП е минимална – от 0.7%. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП - 15,5%. И двете формации леко покачват електоралната си тежест през последната седмица на кампанията, показват данните на Екзакта. Това прави труден отговорът на въпроса - кой със сигурност ще е втори и кой-трети. Четвърти са ИТН с електорална тежест от 11,5% и с висока мобилизация на електората. Като сравняваме сегашните данни на Екзакта с данните ни от началото на кампанията, допускаме възможността да има скрит вот за ИТН, заради начина по който беше ситуирана и коментирана тази формация през последните месеци.
Пети в нашето изследване са ДПС с електорален дял от 9,9%, а шести ДБ – с 9,6%.
В последните дни на кампанията, ИБГНИ втвърдяват електората си и, което е по-важно - ограничават „изтичането” му към други партии. Това в момента е единствената по-малка формация, която „стъпва” на 4%-овата бариера.
Вотът за президент
Сред твърдо решилите да гласуват за президент и избралите кого да подкрепят, кандидат-президентската двойка Р.Радев/И.Йотова получава 48,0%, а А.Герджиков /Н.Митева-Матеева – 27,9%. В последните дни на кампанията наблюдаваме известен ръст на подкрепата за кандидатурата на проф. Герджиков. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Л.Панов и М.Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане К.Костадинов и Е.Гунчева получава 2,4%, а тази на ВМРО - М.Михов и М.Цветкова – 2,3%.
0,4% посочват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого”, а общо 3,2% посочват, че ще гласуват за други кандидати.
Р.Радев и И.Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90 процентова подкрепа от привържениците на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от избирателите на ПП декларират подкрепа за Р.Радев.
А.Герджиков и Н.Митева получават близо 90 процентова подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО.
97% от избирателите на ДПС подкрепят за президент М.Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ.
