Решението на Конституционния съд по казуса “Кирил Петков” отново насочи погледите към основния закон заради членовете, забраняващи двойно гражданство на кандидати за президент, министри и народни представители.
Много от текстовете бяха заради конкретни персони, припомни си Георги Марков, който бе депутат във ВНС. Според него текстът за двойното гражданство е бил приет, за да спре проф. Чирков да стане министър или депутат. Според друг депутат от ВНС - Красен Станчев, текстът за двойното гражданство е влязъл, защото БСП много се е бояла от емигрантите.
Действащата сега конституция е плод на няколкомесечни бурни парламентарни заседания на 7-ото велико народно събрание, конструирано след изборите през 1990 г. Главната цел на ВНС е именно изработването на основния ни закон - факт, който се случва на 12 юли 1991 г. Преди това обаче предложенията за текстовете минават през три четения, преди да бъдат официално приети. До приемането на конституцията ВНС се превръща в арена на сблъсъци между най-различни предложения, засягащи отделните текстове на основния закон.
Почти всички предложения малко или повече са заимствани от конституциите на напреднали западни страни като Великобритания, САЩ, Франция, Италия и Германия. Самите предложения от депутатите по отделните точки са продиктувани от лексикални, юридически и немалко от конюнктурни съображения. По-голямата част от народните представители осъзнават историческата си отговорност в задачата да приемат нова конституция.
Какъв беше дебатът в залата на ВНС през май, юни и юли 1991 г., показват стенограмите от това време. Предвид огромния обем на стенограмите, много трудно ще се поберат всички направени предложения по съответните текстове. Струва си обаче да се обърне внимание на част от интересните моменти при дебатите за отделните предложения, които между четенията са отпаднали.
Преамбюлът
комунистическа
уловка ли е?
По стенограмите от тогавашните заседания си личи, че споровете започват още от преамбюла и конкретно дали изобщо да бъде използвана думата за представянето на уводната част на конституцията.
В тази връзка депутатът от СДС Стойчо Донев казва, че е получавал обаждания с въпроси какво означава преамбюл и да не би да представлява “някоя комунистическа уловка”. Правят се предложения да се използват думите “увод”, “предговор” или “встъпление”, но те не се приемат.
Лъвът остана
без корона
до 1997 г.
Друг известен момент са споровете за герба, и то предимно дали лъвът да бъде коронован. Противниците на тази идея асоциират короната с монархията, а според поддръжниците тя е символ на престиж и богатство. По това време в страната започват да се надигат монархистки настроения. По същата линия при чл. 1, ал. 1 дебатите се съсредоточават върху това дали да се използват прилагателните “демократична” и “социална” република. Според противниците - предимно от опозиционния СДС, думата “социална” не трябва да присъства, защото е от един корен със “социалистически”.
От БСП искат демократична да остане, защото става въпрос за политическия режим, а не за държавното устройство. Други пък демокрация искат да се замени с народовластие. Тъй като мнозинство във ВНС има БСП, впоследствие лъвът остава некоронован, а химн остава “Мила Родино” вместо “Шуми Марица”, каквито предложения многократно се дават по време на заседанията. Въпреки това на 31 юли 1997 г. е приет настоящият герб на България, който има три лъва и четири корони.
Мандатът на
президента -
4 или 5 г.?
Едно от най-интересните предложения е именно мястото на президента при парламентарната република. Тъй като ВНС избира Желю Желев за първия президент на републиката, впоследствие споровете се съсредоточават около това как да бъде избиран – пряко от гражданите или от Народното събрание, както и доколко заложените правомощия не създават предпоставки за установяването на едноличен режим.
Не са малко предложенията именно парламентът да избира държавния глава заради слабите демократични традиции, които могат да подхранят апетитите към еднолична власт. По тази линия се предлага и мандатът да бъде намален от 5 на 4 години. Депутати предлагат мандатът на президента да е по-дълъг от този на НС, за да се гарантира приемственост и стабилност. Но преобладаващо е мнението, че избирането на държавния глава от парламента ще е свързано със скрити договорки и компромиси, за разлика от прекия избор, който дава по-голяма легитимност.
Прекият избор
на президент
По отношение на вицепрезидента депутатът от БСП Стойчо Шапатов предлага той да се избира от НС по предложение на президента. Мотивите му са, че президентът трябва “сам да предложи вицепрезидент, за да могат те да съставят един екип, който би допринесъл за националното съгласие и единство”.
Снежана Ботушарова от СДС пък предлага да няма длъжност вицепрезидент, защото не сме толкова богата държава, че да се отделят пари и за тази длъжност.
Според депутата от ДПС Юлий Бахнев “президентът трябва да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от 2/3 на всички народни представители”. Мотивите му - така се дават повече възможности за вземане предвид мненията и интересите на повече политически групи, отколкото преките избори, които били скъпи и при това обикновено преминават на два тура. Депутатът демократ Петър Таслаков предлага по примера на САЩ да се фиксира датата на президентските избори - последната седмица на ноември или март. В края на ноември и началото на декември са коледните и новогодишните празници и така би се дало възможност на новоизбрания президент да си провежда празниците заедно с другите. Същото е през март, защото периодът съвпада обикновено с великденските празници. Той предлага и клетвата на президента да е във Велико Търново.
Кандидат
депутатът 6 г. да
е живял в района
При представянето на проекта за конституцията първоначално се предлага народните представители да са 200. Самата комисия за изработване на конституцията се състои от 57 депутати от всички парламентарни групи начело с Гиньо Ганев. Предложения за по-малко депутати почти няма, тъй като има опасения от хипотезата, в която при по-малък минимален кворум около 50-60 депутати ще са в състояние да приемат важни закони.
Велко Вълканов от БСП, който е член на конституционната комисия, предлага съставът на НС да бъде от 229 души. “Смятам, че това ще бъде едно компромисно решение, което ще отрази нашия исторически опит”, казва тогава Вълканов, визирайки Учредителното народно събрание, изработило Търновската конституция, което се е състояло от 229 души.
Не липсват и предложения за двукамарен парламент. Според депутата Мехмед Бейтула парламентът трябва да се състои от долна камара със 150 депутати, избрани мажоритарно, и горна – от 50 пропорционално избрани представители на етническите общности в страната. Идеята включва и
бившите
президенти
по право
да бъдат членове
на горната камара в продължение на един мандат.
В първоначалния проект на конституцията е заложено народният представител да бъде всяко лице, навършило 21 г., но депутатът от БСП Цезар Карафеизов предлага границата да бъде 28 години по примера на САЩ, където годините са 30. И продължава с идеята кандидатите за депутати да бъдат жители на своя избирателен район или съседен до него. И за двете предложения среща подкрепа от Петър Таслаков, според когото НС има нужда от зрели и умни хора, а парламентът предполага мъдрост. Той дори предлага кандидатът или да е роден в дадения район, или в последните 6 години да е живял там.
Въпреки гладната стачка на 39-те сини депутати срещу приемането на конституцията, защото смятат, че е “комунистическа”, без тях на 12 юли 1991 г. Великото народно събрание приема новата конституция с аплодисменти.
След това гласува да се саморазпусне и да продължи като Обикновено народно събрание.
