В последните три месеца е налице безпрецедентно увеличение на цените на електроенергията на свободния пазар. Борсовите цени за месец октомври са на нива около 350 лв., което е 3 пъти над нивата от миналата година и от пролетта на тази година.
Ценовият скок се отразява крайно негативно на индустрията, туризма, търговията и услугите. Високите цени на електроенергията и на газта генерират висока инфлация и покачване на всички цени, на всички стоки и услуги. Това е нов тежък удар върху стандарта на живот на по-бедните и средните слоеве.
Като следствие от драстично увеличените енергийни разходи в себестойността фирмите ще компенсират частично със задържане на ръста в работните заплати, което отново ще тласне квалифицираните работници към търсене на работа в Западна Европа.
Страната може да навлезе в етап на стагфлация Подобни процеси протичат и в Европа – заради високите цени на електроенергията спират индустриални производства и има ръст на инфлацията.
Кои са причините за кризата в Европа и в България? Кризата с цените на електроенергията отчасти е привнесена от цените на емисиите на парниковите газове и от повишеното търсене на електроенергия от съседни страни, които изпитват недостиг или чиито цени са обвързани с цените на газта, но в основата си ръстът на цените
се дължи на борсови спекулации,
станали възможни поради някои от последните решения на КЕВР и бездействие на правителството. Истината е, че волно или неволно служебното правителство в лицето на министрите на енергетиката, икономиката и финансите проспа екстремния скок на цените. В тази ситуация ясно трябва да разграничим цените на електроенергията от цените на газта.
Докато газта е изцяло вносен продукт и възможностите за избор и влияние върху цената са силно ограничени, то електроенергията за България е изцяло местен продукт и държавните органи могат да влияят и да регулират цените на електроенергията.
Какво може да се направи и кой може да обуздае скока в увеличението на цените на електроенергията?
Първо: с какво се характеризира днес българската електроенергетика?
Положителен факт е, че около 54% от годишното производство е чиста енергия, произведена от атомната централа и възобновяеми източници, които не генерират парникови газове. Производството на електрическа енергия е доминирано от ТЕЦ, използващи въглища (46%), следвано от АЕЦ “Козлодуй” (32%) . Делът на местните енергийни източници за производство на електрическа енергия се оценява на 95,6%, като вносът е само 4,4 % (ядрената енергия се счита за местен енергиен източник). Електроенергийната зависимост на България е само 4.4%, а общо енергийната зависимост (електроенергия, газ, петрол ) е 34,5%, при средно 55% за ЕС.
Освен това цените на националния електро енергиен микс доскоро бяха стабилни и почти независими от неуправляемите промени в цените на течните горива и природния газ. В момента производството на електрическа енергия в страната напълно отговаря на местните потребности, което гарантира независимостта на страната по отношение на електроснабдяването. Брутното производство достига 48 твтч. През последните 10 г. потреблението на енергия в България е сравнително постоянно в диапазон от 32 твтч до 35 твтч/. Годишният износ на електроенергия варира от 8 твтч до 10 твтч, което представлява около 20% от брутното производство на електроенергия.
Електроенергийната система има ограничен капацитет за интегриране на вятърните и слънчевите централи. Нарастващото количество на възобновяеми източници
ще предизвика сериозни и резки промени в баланса производство - потребление. Необходими са инвестиции в мрежата, за да може да управлява тока от ВЕИ.
Второ: Какво е влиянието на цените на емисиите на парникови газове в производството на електроенергия?
Енергийният сектор пряко или косвено отговаря за по-голямата част от антропогенните емисии на парникови газове. Към 2020 г. енергетиката е постигнала намаление спрямо базовата 1988 г. от 47,9% и потребява 46,6 милиона тона СО2 еквивалент. Въглищните централи в Маришкия басейн генерират по 1,3 тона емисии за всеки мегават електроенергия и се нуждаят от 26,8 милиона тона емисии на въглероден диоксид за да използват номиналния си производствен капацитет. По днешни цени от 60 евро на тон емисиите повишават разходите на въглищните централи със 160 лева за всеки произведен мегават час електроенергия. Двете американски централи генерират 10,3 милиона тона емисии, което при цени от 60 евро/т означава разход от 1,212 милиарда лева /годишно, цена, която се заплаща от НЕК и чрез микса на цените от всички нас.
Цените на емисиите на парниковите газове се формират на международните борси и вече се търгуват като финансов инструмент, подобен на дериватите (които предизвикаха световната финансова криза в 2007-2008 г.) , което е причина за бързо спекулативно покачване на цената им. Някои фондове вече постигнаха и отчетоха доходност между 55% и 108% от търговията с квоти.
Вече са установени и измами с квотите от страна на производители, които не са декларирали пълен обем и са си спестили високи разходи. Това потвърждава тезата, че емисиите са една фикция, имагинерна стока, чиято цена и количество може успешно да се манипулира на световните финансови пазари.
Финансовият сектор планира до 2030 г. да повиши цените на емисиите до 100 евро/тон и с перспектива да достигнат 200 евро за тон към 2050 г., което ще доведе до фалит всички индустрии, които генерират емисии, и постигане на тъй желаната от Европейската комисия въглеродна неутралност. Налага се изводът, че в стремежа си да наложи зелената сделка и зелената енергетика предимно от ВЕИ като безалтернативни , ЕК стимулира повишаването на цените на енергоносителите, чрез спекулации с цените на парниковите газове, чрез цените на газта и чрез спекулации на енергийните борси, независимо че тази политика има ужасяващи последици и за индустрията, и за инфлацията, и за доходите на гражданите. Ако Европа иска да се самоубива, да закрива своите индустрии в името на недоказани екологични заплахи и свръхцели, то
защо България трябва да следва тази убийствена политика?
Проблемът е, че ЕС налага тази политика, при условия, че на пазара липсват нови технологии, които да заместят въглищата и газа и които да са ценово и пазарно поносими. Така на практика се дава приоритет на ВЕИ, които вече са утвърдена технология но имат своите сериозни недостатъци.
Ако се поддадем на рекета
на ЕС и България затвори в следващите 10-15 г. ТЕЦ на въглища, за да ги замени с ВЕИ, няма да имаме шанс за енергийна трансформация, основана на нови, ефективни и по-евтини към онзи следващ момент технологии. Припомням че ТЕЦ осигуряват 46% от общото производство на електроенергия и ако бъдат затворени ще се отвори дефицит от 12- 14 ТВЧ и от нетен износител България ще се превърне в нетен вносител на електроенергия. Единственото разумно решение е в следващите 7-8 г. да се завърши и въведе в експлоатация АЕЦ Белене, която може да произвежда 16 ТВТЧ чиста енергия, без емисии и ще запълни дупката в енергийният баланс.
Българското правителство, парламентарните партии и президента трябва да отхвърлят Зелена сделка която ни налага Европейската комисия, като непочтена и вредна за страната ни! Всички искаме да сме зелени и чисти и можем да го постигнем, но по свой план, в който да защитим в дългосрочен план интересите на българската индустрия и на българските граждани. За радост, българската електроенергетика е изцяло местен ресурс и можем да покажем кризисно управление на цените в интерес на българската икономика.
Трето: Как се формират/определят цените на електроенергията в България?
А. Цените за защитените потребители (домакинствата) се формират като микс от цените на няколко производителя, определени от КЕВР. Домакинствата потребяват 11 твтч електроенергия, която се осигурява от НЕК ЕАД, който изкупува по определени от КЕВР квоти количества електроенергия от следните производители: АЕЦ “Козлодуй” на цена от 55.1 лв/мвтч ; ТЕЦ “Марица-изток 1” на цена от 294.8 лв./мвтч; “Контур Глобул” - 239.40 лв./мвтч , ТЕЦ “Марица-изток 2” – 221 лв./мвтч и ВЕЦ на НЕК – 83.43 лв./мвтч и така се оформя микс на средна цена от 119лв./мвтч по която цена НЕК продава на ЕРП-тата, които от своя страна продават на домакинствата по защитени регулирани цени.
Като се вижда от цените в микса НЕК и АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица-изток 2”, покриват разликата от високите цени на частните производители и
така осигуряват ниски и поносими цени за домакинствата
Но по тези причини държавните фирми натрупаха и трупат сериозни загуби и дългове и се декапитализират.
Б. Цените на стопанските и небитовите потребители предимно се формират на борсата и то на сегмента “ден напред”. Основни участници на борсата са държавните дружества АЕЦ “Козлодуй”, НЕК, ТЕЦ “Марица- изток 2”, частните ВЕИ централи с мощност над 1 мвтч, и разбира се търговците на електроенергия. От всички производители на борсата единствено ТЕЦ Марица изток 2 се нуждае от цена над 221 лева/мвтч, за да генерира печалба, всички други участници могат да продават с печалба на цени между 60 лв./мвтч за АЕЦ “Козлодуй” и 110 лв./мвтч за ВЕИ! При тези изходни параметри защо и по каква причина цените стигнаха нива от 350-400 лв./мвтч през този месец? Една от причините, е че заради резервираните количества по сключените дългосрочни договори на борсата се предлагат ограничени количества и се формира изкуствен недостиг (при фактически излишък). Вторият фактор е външният - съседните страни, чийто централи работят на газ са готови да купуват на по-високи цени на борсата, за да задоволят своето потребление. Като се има предвид, че държавните дружества са основен играч на борсата то в ръцете на правителството е да предотврати борсови спекулации и може и трябва да се намеси решително. На борсовите цени на електроенергията от ВЕИ също може да се повлияе в посока намаление от КЕВР, който спешно трябва да коригира механизма по който се изчислява премията, като вместо разлика между фиксираната цена по дългосрочен договор и референтната цена определен от КЕВР, премията следва да се изчислява като разлика между фиксираната цена по договор и реалната продажна борсова цена.
Спешно е необходима нова регламентация на БНЕБ ,при която борсовата търговия да се основава приоритетно на дългосрочно планиране и продажба на електроенергия по годишни или 6 месечни договори, както и директно договаряне между производители и потребители. Сегментите “ден напред“ и в рамките на деня“ да останат за малки количества за компенсиране на недостиг или излишък спрямо дългосрочните планове.
Четвърто: има ли свободен либерализиран пазар на електроенергия в България ?
Страната произвежда между 45 и 48 твтч електроенергия и вътрешното потребление е около 33 твтч. Производството и предлагането е по-голямо от вътрешното търсене. В подобна ситуация по законите на пазара цените трябва да падат, но всъщност цените растат. Основната причина е, че на свободният пазар се предлагат ограничени количества електроенергия, заради сключени дългосрочни договори.
а/ Колкото и да е парадоксално почти всички частни производители на електрическа енергия са с дългосрочни договори (15-20 г.) за гарантирано изкупуване на производството и на цени които гарантират висока възвръщаемост на инвестициите. Кои имат дългосрочни договори?
- ТЕЦ на лигнитни въглища “КОНТУР ГЛОБУЛ” и AEЦ “Марица-изток 1” с договори съответно до 2026 и 2028 г. с гарантирана възвръщаемост на инвестициите от 12%; НЕК е задължен да изкупува 100% от производството като текущите цени за втората половина на 2021 г са съответно 240 лв/мвтч и 295 лв/мвтч
- ВЕИ от вятър, слънце и биомаса по дългосрочни договори с фиксирани цени до 2032 г. Цените варират за различните ВЕИ, като най-високите достигат до 705 лв/ мвтч.
- Комбинираното производство на топлофикационните дружества и заводски централи –всяка година КЕВР определя задължително да се изкупуват, като цената за текущата година е 385 лв/мвтч.
- студен резерв – който обичайно в последните години, беше запазен за централите на Ковачки и ТЕЦ “Варна”, която се свързва с почетния председател на ДПС. Едва след публичните скандали студеният резерв беше възложен на държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”.
б) От пазара са изключени 11 ТВТЧ електроенергия за защитените потребители
в) И така се получава другият парадокс, че на свободен пазар са почти само държавните дружества от енергетиката – ТЕЦ “Марица-изток 2”, НЕК ЕАД и АЕЦ “Козлодуй”, които участват на борсата с остатъчни количества, след като изпълнят определените от КЕВР квоти за регулирания пазар за домакинствата. Като се има предвид, че обичайно КЕВР определя ниски продажни цени (често под себестойността) за микса за домакинствата, то разбираемо е и НЕК, и АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица-изток 2” да се стремят към високи цени на борсата, с която да компенсират загубите от ниските цени, определени от КЕВР.
Какъв е този капитализъм,
в който частните фирми са гарантирани от държавата с дългосрочни договори и високи цени, а държавните фирми са на свободния пазар и поемат всички пазарни рискове.
Какви са последствията от този сбъркан изкривен модел:
- Нарушена пазарна логика – при свръхпроизводство вместо ожесточена ценова конкуренция и спад на цените наблюдаваме свръхвисоки цени за стопанските потребители, заради ограничено пазарно предлагане и манипулиран борсов пазар.
- Нарушена икономическа логика – цените на едро (за индустрията ) са по-високи от цените на дребно (за домакинствата) – при условие че последните имат по-високи разходи за доставка на ниско напрежение.
- И последно, пълна либерализация на пазара не е възможна, преди да изтече срокът на договорите на двете американски централи ( 2026-2028) или докато не се предоговорят условията и последните да продават на борсата и да получават ценови компенсации за разлика.
Пето: Какви са финансовите загуби за българските граждани?
Всяка година българските граждани плащаме над 2 млрд. лв. за компенсиране на свръхпазарните цени на облагодетелствани производители. Годишната компенсация за тази година е определена на 2,218 млрд. лв.
Всички български граждани в последните 10 г. плащаме подобни компенсации и ще продължим да плащаме до изтичане на срока на дългосрочните договори през 2032 г. Всеки български гражданин в това число децата и пенсионерите, субсидира тези частни производители средно с по 4000 лв. Горните факти по безспорен начин показват , че разпределението в България тече в обратна на социалните държави посока –
бедните граждани субсидират богатите и бизнеса
Шесто: Кой създаде и поддържа този енергиен модел на компенсации и субсидии? Всички правителства от 2000 до 2020 г. със своите решения имат негативен принос:
1/сключените в 2001 г. дългосрочни договори за двете американски централи, които според първоначалните планове трябваше да изтекат в 2021 г., но първо централите закъсняха с инвестициите и второ, договорите бяха удължени от ГЕРБ до 2028 г. По приетия механизъм за ценообразуване НЕК (държавата – т,.е всички ние) плаща всички разходи включително цената на емисиите без да има възможност да ги контролира, като с цената гарантира висока възвращаемост от 12 % на капитала на акционерите. ГЕРБ дължат обяснение защо не започнаха в ЕС процедура за предсрочно прекратяване на тези убийствени договори, както постъпи Унгария, и вместо това договориха удължаване като компенсация за намален разполагаем капацитет.
- Закриването на 4-те малки блока на АЕЦ “Козлодуй” от правителството на Симеон Сакскобурготски, които ни лишиха от чиста и евтина енергия срещу мизерни финансови компенсации.
- Инсталирането на около 1800 мвт ВЕИ централи в периода в 2011-2012 г. при много високи гарантирани цени вследствие на високи инвестиционни разходи - и гарантирани 20-годишни договори до 2032 г. Разликата между фиксираните цени в договорите и референтната цена, определена от КЕВР, се плаща от всички потребители. Ако държавата беше забавила само с 5 г. тези проекти, инвестициите и цените на ВЕИ паднаха 3 пъти и можеше да си спестим 13 млрд. субсидии.
- Спирането от правителството на Борисов на проекта АЕЦ “Белене” – по първоначалните планове двата реактора трябваше да са в експлоатация в 2017-2018 г., да работят без емисии и без квоти и да осигуряват 16 твч енергия на цени от 100-110 лева/мвтч, което е много под пазарната цена днес. За строителството на Белене бяха необходими 13,7 млрд лева (без лихвите) което е едва половината от общата субсидия за ВЕИ и за двете американски централи. Държавата можеше да финансира сама изграждането или да привлече външен инвеститор и сега ситуацията щеше да е коренно различна. Потвърждава се изводът, че икономически АЕЦ “Белене” винаги е бил ефективен проект и причините за блокиране са били винаги и само политически и най-вече геополитически.
Третият национален план за емисиите 2013-2020 г. и новият интегриран план за енергетика и климат от 2021 до 2030 г. - и двата плана приети от правителствата на ГЕРБ, в които планове е прието преминаване към платени квоти за въглищните централи от 2020 г. и драстично намаление на квотите в енергетиката до 2030 г.
- Финансовите модели от КЕВР, с които се утвърждават горните компенсации и разликата се субсидира от държавната енергетика с което БЕХ, ТЕЦ “Марица-изток 2” и НЕК задлъжняват и се декапитализират.
- приетите правила на енергийната борса, която практически изключва дългосрочни договори, изключва възможността потребители да се договарят директно с производители и дава приоритет на сегмента “ден напред” и в “рамките на деня”, което прави възможни борсовите спекулации с цените.
Сега
служебното правителство подготвя нова грешна стъпка
в посока енергийна трансформация, базирана на скоростен отказ от въглища, неглижиране на проекта АЕЦ “Белене” и приоритетно изграждане с държавни субсидии на ВЕИ проекти и газови централи. Какви ще са негативните последствия ако се приеме този план? Ще се нарушат пазарните баланси, ще се появи дефицит на електроенергия, ще се наруши сигурността на енергийната система и на енергийното снабдяване и като следствие ще загубим предлагане на електроенергия на поносими цени. Българската енергетика ще стане по-зависима от външни доставки (газ) и от климатичните особености. Ще се формират нови дългове и гражданите ще плащат нови компенсации на избраните инвеститори. Ще се разбие единственият останал здрав и стабилен сектор – българската енергетика за постигане на имагинерни цели и най-вече за свръхпечалби на финансовия сектор, а цената ще плащаме всеки ден оттук нататък с нови компенсации и нови 25-30 милиарда дългове.
Седмо: Възможно ли е да се понижат цените на електроенергията?
Правителството обеща да компенсира бизнеса за по-високите цени с 50 лева на мегаватчас, като за тази цел ще се изземе печалбата на АЕЦ “Козлодуй”. Бизнесът може да получи компенсация най-рано през февруари, но междувременно през октомври цените стигнаха нови върхове от 350 -400 лева/мвтч, което е ръст от 250 лева/мвт спрямо обичайните цени от последните 2-3 г. Така че обещаната компенсация от 50 лева/мегават вече е крайно недостатъчна, не може да покрие дори половината от загубите и някои производства просто няма да издържат до Нова година и ще фалират. Борсовите цени достигнаха нива при които обичайно по света борсите затварят, но тъй като не може да се блокира продажбата на електроенергия очевидно подобно решение не е възможно.
Трябват спешни и работещи извънредни решения в условия на форсмажор, които могат да се вземат от правителството или от КЕВР и не изискват промяна на държавния бюджет! Бизнесът не може да чака до февруари. Оцеляването на българската икономика изисква бързи решения в рамките на 15-20 дни.
Тъй като на практика няма свободен пазар и само част от производството и то на държавните дружества се продава на борсата, за известен период би било логично да се върнем към регулирани цени за стопанските и небитовите потребители и борсов пазар да работи само за електроенергията за износ.
Възможно ли е това и ще се нарушат ли европейските регламенти с подобно решение? Първо – възможно е и задължително трябва да се направи в условия на форсмажор и второ сега с действащите дългосрочни договори до 2032 г. всички европейски регламенти за либерализация са практически завоалирани и няма да бъдат нарушени повече от колкото са. Какво предлагам да се направи?
НЕК ЕАД да акумулира пул от 21,2 твтч електроенергия, с която да покрие потреблението на стопанските и небитовите потребители за една година на разумна фиксирана цена. Първо НЕК е длъжен да изкупува по договор цялата произведена електроенергия на “Контур Глобул” и “Ей и Ес”, “Марица-изток 1” и го прави така или иначе. НЕК има собствено производство от собствените ВЕЦ ,с което разполага. С решение на БЕХ може да се задължи НЕК да изкупи цялата свободна енергия на държавните АЕЦ “Козлодуй” на ТЕЦ “Марица-изток 2” по определени от БЕХ цени (цените могат да са по–високи от цените с които двете дружества участват в микса на регулирания пазар за домакинствата и да гарантират печалба за дружествата). По този модел в НЕК ще се акумулира квота от 21,2 ТВТЧ на цена от 116 лева/ Мвтч, която електроенергия НЕК ще продава на търговците на фиксирана цена от 120 лева/мвтч, а търговците да се задължат от КЕВР да работят с фиксирана надбавка от средно 4 лв. върху тази цена – така цената за крайните клиенти ще е 124 лв/мвтч. НЕК може да определи 124 лв/мвтч и като цена на ДПИ (доставчик от последна инстанция ) и всички стопански и небитови потребители за които настоящите борсови цени са станали стопански непоносими ( а те са такива при 300% увеличение на цената) ще могат да се откажат от своите договори с търговците и да преминат на ДПИ. Тази електроенергия ще бъде предназначена само за вътрешният пазар и никой производител или търговец няма да има право да изнася или да спекулира на борсата. Предложеният модел е показан нагледно в таблицата:
Всички останали производители – ВЕИ централи, частни тецове, заводски централи и т.н чийто общ производствен капацитет е над 10 терават часа /годишно ще продават на борсата и само за износ. По този начин борсата ще продължи да работи и страната ще може да реализира своя регулярен износ на електроенергия. И най-вече ще се върне нормалността – частните производители на пазара.
Какви ще са очакваните резултати? Конкурентни ниски цени и конкурентни предимства за българската индустрия, търговия, туризъм и услуги спрямо европейските ; Няма да се налага да се увеличават цените за домакинствата от 1 януари и така ще се задържат тези нива които са 2-3 пъти по-ниски от европейските; България ще запази своя енергиен потенциал с възможност да задоволява вътрешното потребление и за износ. Запазване и развитие на водещи позиции в ядрената енергетика; Съхраняване на въгледобива в Маришки басейн и на работните места в ТЕЦ до приемане на ясен план за нови технологични решения които да удължат живота на въгледобива и на въглищните централи; Нагледен урок за всички енергийни спекуланти, че държавата е по-силна от тях и че спекулата винаги може и трябва да бъде обуздана и най-важното : СПАСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ КОЯТО Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД ФАЛИТ.
Относно плана за възстановяване и устойчивост и енергийна трансформация.
Българската енергетика е добре балансирана и като мощност и като диверсификация и работи с почти 96 % местен ресурс, което осигурява независимост от международните кризи и възможност за български суверенни решения. Енергийната трансформация не трябва да разрушава съществуващата система , а да я надгради и направи по-ефективна. Технологичната и модернизация следва да продължи в посока развитие на ядрената енергия чрез изграждането на АЕЦ Белене (не е необходимо държавно финансиране), нови мощности от ВЕИ най-вече за собствено потребление от индустрията и за домакинствата, инвестиции в мощни батерии от ЕСО и ЕРП-тата за съхранение на енергията от ВЕИ , интелигентни мрежи за пренос и разпределение с които да се управлява енергията от ВЕИ, внедряване в следващите 15 г. на нови технологични решения ( инсталация за улавяне на парниковите газове или за производство на водород или други ) които ще позволят запазване на въгледобива и на въглищните централи. Но за постигане на екологични цели не е необходимо страната да затваря въглищните мини и въглищните централи.
Европа ни тласка и натиска да реформираме енергийният сектор, който в следващите 10 г. практически не се нуждае от сериозна реформа и предлаганата от ЕС енергийна трансформация ще направи енергетиката по-скъпа, по неефективна и по зависима от вносни енергоносители и вносни инвестиции от които ще се облагодетелстват други държави и предимно финансови институции.
Българските граждани ще трябва да плащат европейски енергийни цени, които сега са три пъти по-високи от българските, а заплатите както е добре известно скоро няма да догонят цените.
Вместо към енергийна трансформация ,“Плана за възстановяване и устойчивост“ трябва да се прицели в повишаване технологичното равнище на българската икономика, енергийната ефективност на местната индустрия и услуги и да използваме сравнително евтината електроенергия която произвеждаме за повишаване конкурентно способността на българската икономика в ЕС
Финансовите ресурси трябва да се насочат в посока щото да осигурят конкурентни производства , продукти и услуги с които да участваме на европейските и международни пазари което ще осигури устойчивост , работни места и догонване на средно европейските доходи.
Този е важният стратегически избор който трябва да направи България!
Призовавам правителството покаже мъжество и да не се огъва пред европейският натиск.
*Авторът е част от КП "Ляв съюз за чиста и свята република".
