Още идната седмица температурите падат - какво ще става по планинските проходи и съоръжения, когато започнат да замръзват, пита изпълнителният диретктор на Камарата на строителите в България Валентин Николов
От 20 г. съм в бранша. Виолета Комитова е първият регионален министър, който не пожела дори да се срещне с нас
Валентин Николов работи в частния бизнес от 1990 г. Има богат опит в управлението, търговията и изграждането на промишлени, жилищни, обществени сгради и инфраструктурни обекти. От 2019 г. е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.
- Г-н Николов, колко пари в крайна сметка дължи държавата на строителния сектор към момента?
- Регионалната министърка от служебното правителство Виолета Комитова говори за 1,5 млрд. лв., но това е само от държавата и нейните органи. Има и много възложители общини. От друга страна, пътната агенция призна наскоро за 741 млн. лв., които само фирмите за пътно поддържане са изработили, но не са платени. А не е само агенцията – енергийното министерство също е голям възложител на строителни дейности, МОСВ също.
- Не е ли нормално това положение, не е ли имало винаги известно забавяне в разплащанията, с което строителните фирми сякаш са свикнали?
- Не стоят така нещата. С приемането на държавния бюджет се определя една рамка, в която винаги досега се е възприемало, че при преизпълнение на приходната част най-чувствителните сектори на икономиката ще получат приоритетно пари.
Пътностроителният бранш е един такъв чувствителен сектор, защото поддържането на пътищата е от първостепенно значение за функционирането на икономиката, а е и важен фактор за безопасността и живота на хората.
- Да, но бюджетът е дал тази година 380 млн. лв. за пътно поддържане, но АПИ е сключила договори за поне 741 млн. лв. Редно ли е това?
- Такава практика съществува не от днес и дори не от вчера, а от 20 години. Винаги се е разчитало на излишъка в бюджета и винаги през лятото се прави един преглед на ситуацията. Тогава нещо се плаща и следващото голямо плащане е към края на годината.
Освен това парите, които се събират от пътни такси – винетки, тол, трябва да отиват за поддържането на тези пътища. Но у нас не се прави така – тези пари отиват директно в държавния бюджет, а АПИ разчита на средствата, които първоначално са ѝ определени в бюджета. Тази диспропорция продължава вече много години.
- Но поставете се на мястото на служебното правителство – откъде да намери то разликата между 380 млн. и 741 млн. лв.?
- Регионалното министерство трябва да работи в тясно сътрудничество с финансовото и тези неща да се регулират в движение. В крайна сметка договорите, с които АПИ е възложила работата на фирмите и те са я свършили, са стандартни, нормални договори и подчертавам – те са напълно законни. Всички противни твърдения са просто едно политическо говорене.
Добре, да приемем, че този метод на работа трябва да бъде променен. Ама, като го променяш, го промени в движение, недей да спираш икономиката, за да свършиш тази работа. Не знам някъде по света да постъпват по този начин. Това е абсурдно и ние наистина се намираме пред катастрофа в сферата на пътното поддържане.
- Толкова ли е зле положението?
- Пътната мрежа в България е пред срив. Ситуацията е много сложна. В София идната седмица минималните температури ще бъдат около 6 градуса по Целзий. Представете си какво ще става по планинските проходи, какво ще става по съоръженията, когато почнат да замръзват.
Все още има неплатени сметки за чистене на снега от миналата зима. Такова чудо от десетилетия не е имало.
А подготовката за есенно-зимните условия почва още през август. Тогава се купуват сол, пясък, луга, подготвят се хората и техниката.
Цените на материалите растат – ако миналата година по това време солта струваше 25 долара, сега е 37. Политическото говорене по темата доведе дотам, че фирмите доставчици искат все по-голям процент предварително заплащане, да не казвам направо 100%.
Всички тези проблеми изискват най-малкото диалог. Аз от 20 години съм в този бранш и това е първият регионален министър, който въобще не пожела да се срещне с нас. А многократно сме изразили готовност да помогнем с експертизата си.
- Имаше обаче среща с финансовия министър Асен Василев, който предложи да издава на фирмите документи с план за разплащане и тези документи да послужат пред банките за теглене на оборотни средства. Това не е ли изход от ситуацията?
- Това е нещо, което не проработва. Ако дължимите суми бяха по-малки, може би щеше да е работеща мярка. Но дължимото е прекалено много и повечето фирми са вече в лошо финансово състояние. Те ще фалират, ако ще чакат две години плащането.
Такива инструменти могат да свършат работа, при положение че държавата плати поне 60% сега, а разсрочи само 40%. Тогава банките биха приели това за нормално.
Но не е само до парите. Тези фирми са в истински срив в момента. Тези от тях, които са издали фактури за свършената работа, още от 14-о число на следващия месец е трябвало да внесат в бюджета ДДС-то. Данъчните не те питат дали си получил парите, или не си ги получил, а почват да начисляват неустойки за забавянето. Като си длъжник на държавата, ти не можеш вече да се явяваш на процедури по обществени поръчки.
Само в пътноподдържащите фирми работят към 100 хиляди човека – пряко и косвено, защото с тях са свързани множество фирми, доставчици на материали.
За нашата страна това е прекалено голяма цифра. Абсурдът е, че ние успяхме да оцелеем в пандемията и някак си не намалихме броя на заетите в нашия бранш, а сега страдаме.
- А смятате ли, че системата с ин хаус поръчките, както бе започнато доизграждането на магистрала “Хемус”, е съвсем справедлива и осигурява прозрачност и конкурентни цени?
- Това е една практика в европейските страни от над 10 години. През 2009-2010 г. след един знаков случай в Европейския съд бе подготвена директива, която определи тези вътрешни поръчки като възможност и нормална практика. Казусът беше в Италия и е доста сложен за обясняване. Интересното е друго – тази практика придоби общоевропейски характер. Има разлики обаче: в Швеция и част от скандинавските страни строителството ин хаус в пътната и жп област се прави само от държавни фирми чрез такова директно възлагане. Във Франция тази практика е свързана с комуналните дейности и има по-регионален характер. Но например пътните тунели в Алпите през последните години се строят именно по този начин – чрез директно възлагане.
В Испания и Италия този модел също се прилага масово. Въпросът е, че тази стандартна практика трябва да намери адекватно приложение и у нас. Ценното в нея е, че така се строи много по-бързо, защото се избягват обжалванията. Трябва обаче да има строги правила и контрол.
А какво правим ние в момента? Обявихме ин хаус поръчките за нещо много лошо и се каним заедно с мръсната вода от легена да изхвърлим и бебето. Както обичайно постъпваме. А по-добре би било да усъвършенстваме този модел.
- Ако правителството не бе прибрало обратно в бюджета тези близо 500 млн. лв., заделени за “Хемус”, това можеше ли да помогне за подобряване на ситуацията с разплащанията?
- Тези пари бяха от излишъка в бюджета за 2019 г. и сега съставляват една пета от настоящия излишък.
Но ние говорим за “Хемус” някак общо. Дайте да видим как върви работата по лотовете. По отсечките 1, 2 и 3 работата също беше възложена чрез ин хаус поръчка, но поне всичко върви и се строи законно. Но и там от няколко месеца насам няма плащания. По лот 9 има готов технически проект, приет от възложителя, т.е. от държавата, а не се дава старт на работата.
- Министър Комитова твърди, че по участъците 7, 8 и 9 не се знае даже трасето на магистралата откъде ще минава...
- Това не е вярно, поне що се отнася до лот 9. Проверете го, ако не вярвате. Има работа, която трябва да се върши стъпка по стъпка. Когато казахме, че е спряла работата по “Хемус”, от МРРБ твърдяха, че не е вярно. Ама се оказа вярно.
