При такава хипотеза се знае, че по-голяма част от партиите ще застанат зад него на втори тур, заяви експертът по изборни системи и преподавател в Нов български университет
Липсата на интрига при кандидатите за президент сваля активността
ЦИК няма капацитет все още да управлява ефективно машинното гласуване
България ще се управлява от широки коалиционни правителства, а няма коалиционна култура
- Г-н Стефанов, при всички положения ще сме свидетели на вот 2 в 1 или на три избора в много кратък период от време. Този факт неминуемо ли ще смеси двете кампании?
- Да, със сигурност. Двете кампании ще са в рамките на месец. Конституцията се опитва да раздели тези два избора, точно за да установи някаква стабилност в държавата, като разминава мандатите на двете институции в случай на по-къс живот на парламента.
В нашата ситуация обаче е очевидно, че двата избора съвпадат. Дали ще бъдат в три последователни седмици, или 2 в 1, няма отношение спрямо периода на кампанията. И двата случая обаче са различни по структурата на гласуването.
Ако имаме вот 2 в 1, всички партии ще бъдат принудени да издигнат кандидати, които да “изтеглят”, техните листи за парламентарните избори.
Освен това някои от тях ще предпочетат да издигнат тяснопартийни кандидати, за да могат да активизират максимално избирателите си. Това неминуемо ще даде по-различна картина, отколкото ако имаме избори, които се провеждат отделно.
- Предвид, че говорим за различни институции, българският избирател ще се обърка ли, или може да направи разграничение между двата избора и съответно предпочитанията си?
- Със сигурност трябва да бъде направена добра информационна кампания по начина на гласуване. Не сме имали до момента такива избори. Имали сме избори за президент и местна власт, но това, което ще се случи тази есен, е съвсем различно и трябва да подготвим гражданите.
- През 2011 г. сме имали едновременно вот за президент и местна власт, а през 1992 г. - за кметове и НС. Тъй като местните и президентските избори се считат за най-мажоритарните, този фактор ще изиграе ли роля за покачването на активността?
- Би трябвало да очакваме по-висока активност. Има други два важни фактора. Към момента нямаме много кандидати за президент. Липсата на интрига в една мажоритарна битка има обратен ефект върху избирателите - обикновено понижава активността.
Второ - не знаем каква ще е епидемичната ситуация с разпространението на COVID-19.
Трябва да се има предвид, че това изигра доста съществена роля в понижаването на активността на последните два избора и няма да е изненада, ако отново сме в такава тежка ситуация през ноември.
Още повече че тези избори ще бъдат по-сложни от гледна точка на провеждане и ще изискват повече време пред избирателните секции, както и по отношение на гласуването с машини.
- На миналия президентски вот от 23 двойки 10 бяха издигнати от инициативни комитети. Ако номерът на кандидата за държавен глава съвпада с този на партията в бюлетината, то как стои въпросът с кандидатите, издигнати от инициативни комитети?
- Избори 2 в 1 ще накарат много кандидати, които до момента биха предпочели да са издигнати от инициативни комитети с подкрепата на политическа партия, този път да предпочетат да ги издигне партия.
По този начин те ще могат да правят две кампании в едно и да няма разминаване в номерата на бюлетината за парламентарните и президентските избори.
- От ЦИК заявяват, че няма да има трудности за вот 2 в 1, но биха предпочели изборът за НС да съвпадне с първия тур на битката за президент. Какво пречи и какви са рисковете, ако вотът за парламент е на първия тур или на балотажа?
- От гледна точка на организацията доставчикът ще има много малко време да инсталира новите бюлетини и новия софтуер за втория тур.
Тук основният проблем е, че ЦИК все още няма пълния софтуер и съответно е много далече от това да го инсталира сама, както и да инсталира електронната бюлетина.
С други думи, тя е абсолютно зависима от доставчика на машини и е длъжна да се съобрази с това, което е удобно за него.
ЦИК казва, че избори 2 в 1 са по-лесни за организиране именно защото на доставчика ще му е по-лесно. Така няма да се налага машините да бъдат връщани три пъти в София и да се преинсталират, а само веднъж. Що се отнася до политическите последствия от двата възможни избора - ако те съвпаднат на първи тур, тогава вероятно активността ще бъде по-висока.
Тогава може да говорим за възможност политическите партии да използват президентския вот, за да “издърпат” своите листи, като издигнат кандидати за държавен глава.
Тази възможност ще отпадне, ако парламентарният вот съвпадне с балотажа, защото там ще има само двама кандидати.
Такава ситуация в голяма степен работи за сегашния президент Румен Радев, защото се знае, че голяма част от партиите при балотажа ще застанат зад него. Това ще се превърне в част от тяхната кампания за парламентарните избори.
- Президентът покани ЦИК на среща за разговори дали изборите могат да се проведат едновременно. Ще успее ли ЦИК да се справи с избори 2 в 1?
- За много от нещата, които ЦИК трябва да направи по отношение на подготовката на изборите, тя е зависима от указа на президента за насрочването на конкретния тип вот. Така се създава впечатлението, че комисията върви след събитията.
Но от друга страна, ясно трябва да се каже, че ЦИК няма капацитета да управлява ефективно машинното гласуване, което е съществен проблем. Тя в момента управлява машинния вот чрез даване на обществени поръчки. Това е лошото и затова смятам, че е нужно колкото се може по-скоро да бъде направена пътна карта, за да се създаде нужният капацитет за ЦИК да управлява машинния вот.
- Тоест ЦИК не е подготвена за изборите, както уверяват?
- Комисията все още не е придобила капацитет да управлява самостоятелно машинното гласуване. Това беше факт при изборите през април и през юли, така ще е и сега. Много малко неща са се променили. Ако има реална заплаха за изборите на този етап, то тя се изразява именно в тази липса на капацитет.
- Ниските нива на изборната администрация вече минаха през два вота, едните с хартиени бюлетини, другите само с машини. Не са ли натрупали достатъчно опит?
- По отношение на машинния вот долните нива на изборната администрация са силно улеснени. Те са много по-малко ангажирани с обслужването на самите машини. Но за да работят машините добре в изборния ден, за да може да разчитаме на тях, да имаме доверие в резултата, който произвеждат, много други неща трябва да се свършат преди това. И всичко това е в двора на ЦИК.
Комисията би следвало да изработи специални процедури, които да подсигуряват сигурността на вота. Да е започнала няколко различни процеса, които да подсигуряват прозрачността, по която се инсталира софтуерът, по която се инсталира бюлетината в машините, по който се прави одитът в машината. Гаранцията за честни избори е в точно такива процедури.
От една страна, ЦИК трябва да има ясни и твърди изисквания, които доставчикът трябва да спазва.
От друга страна, трябва да създаде среда на откритост и прозрачност, в която всеки заинтересован може да проследи основните процеси на машинния вот. Това са двете гаранции за честни избори, които в момента нямаме. Но това не означава, че изборите няма да бъдат честни, но липсват такива процедурни гаранции за честността.
- Както и добра разяснителна кампания.
- Точно така. И тя не трябва да е обща, както беше на предишните избори. Разяснителната кампания по стандартите за честни избори трябва да акцентира върху най-уязвимите групи - върху тези, които се предполага, че ще гласуват най-трудно с машините. До момента нямаме такава кампания. Трябва да се стигне до хората по малките населени места, възрастните, тези, които не са използвали компютър и банкомат. Това дали си грамотен, или не, дали имаш опит с компютри, или не, не те лишава от правото на глас.
- Липсата на кандидати за президент, както и липсата на дата за вота за НС на какво се дължи - на тънки политически сметки или липса на опит за такава патова ситуация?
- Според мен всичко това се дължи на страх. Ако забелязвате, всички основни политически играчи много внимават с политиките, които предлагат, за да не откажат някои от техните избиратели. Те могат да произвеждат скандали несъзнателно, но съзнателните им ходове са винаги много предпазливи. Затова нямаме и политическа партия, която ясно да се е обявила за масова ваксинация, или партия, която да се е обявила за задължително имунизиране на определени групи. Бавенето на кандидатите е от страх тези кандидати да не бъдат подложени на публичен и медиен линч. Но това, разбира се, е свързано с липсата на опит на партиите да проверяват предварително кандидатите си.
Всеки кандидат в нормалните демокрации се проверява от самата партия - дали има тъмни петна в биографията си, има ли неща, за които може да бъде атакуван от опонентите, има ли тайни в битието си, които може да се окажат проблематични в една кампания. Партиите очевидно нямат навика да правят проверки на кандидатите си и затова предпочитат да ги изкарват късно, за да няма време те да бъдат проучени от медии, групи за натиск и от обществото.
- Преди време казахте, че партиите искат промени в Изборния кодекс, за да вдигнат резултата си, а не за по-честен вот. Тези промени ще им изиграят ли лоша шега?
- Те донякъде изиграха лоша шега на някои от тях. Например вотът за БСП спадна. Но вече сме в друга ситуация. Не мисля, че трябва да правим крачка назад с махане на машините, поне на този етап. Машините са тук, купени са, изхарчени са много пари за тях. Избирателите, гласували с тях, се чувстват сравнително комфортно. Трябва да се положат усилия, първо, да вкараме в изборите хората, които не пожелаха да гласуват с машините. Второ - да се върне контролът на държавата върху изборите, а не да се зависи от частен изпълнител. Трето - трябва да се гарантира публичност на всички процеси, свързани с машините. По този начин ще сме сигурни в резултата. В момента повечето неща се случват набързо и на тъмно. И това трябва да се промени.
Ако имаме нови изборни промени, те трябва да са в посока подобряване капацитета на ЦИК, разяснителна кампания и прозрачност.
- Ниската избирателна активност рискува нелегитимен и непредставителен парламент. Но от друга страна, при висока активност в НС могат да влязат нови играчи за сметка на други. Въпреки това оставаме с фрагментиран парламент. Това омагьосан кръг ли е?
- Само по себе си това не е лошо. В ситуации на сериозни политически промени, както и промени на предпочитанията на гражданите много е важно избирателната система да може да ги отразява чрез даване на места в парламента на нови играчи. Това е отлично качество на нашата система и показва, че няма нужда от толкова сериозни промени.
Проблемът на пропорционалната система, която отразява обществените настроения и създава такъв многопартиен парламент, е, че предполага конкретен тип политическа култура. Тя се изразява в това да може да създаваш правителствени коалиции, съставена от повече партньори.
При нас тази култура все още липсва. Както виждате, разговорите между формациите са на лично ниво, а повечето от партиите са силно персонализирани. Това прави създаването на каквато и да е коалиция, дали правителствена, дали за приемането на бюджет или друг закон, много трудна, защото всичко е лично. А когато всичко е лично, разговорът е много труден.
Създаването на такъв тип коалиционна култура започва от признаването на това, че България ще бъде управлявана от широки коалиционни правителства оттук нататък. Следващата стъпка е политическите лидери да не приемат всеки ход на другите партии толкова лично. В политиката трябва да има принципи. Хората в парламента не трябва да забравят, че личните отношения между тях не са единственото нещо в политиката и че те са там, за да работят за избирателите си, а това означава да вземат понякога непопулярни решения.
CV
Роден през 1981 г. в Русе
Завършва “Политология” в СУ и Централноевропейския университет в Будапеща с фокус избори и избирателни системи
Преминал е различни обучения в областта на изборите към ЕК и ООН
Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и РусияУчаствал в писането на изборните правила в България
Преподава “Избори и избирателни системи” в НБУ
