- За парламент вотът е по-висок, отколкото за държавен глава
- Гласовете за втория тур за Желев - 2,7 млн., почти колкото
всички пуснали бюлетини на последните избори за НС
Парламентът вече определи дата за първи тур на президентските избори - 14 ноември. Президентът Радев още не е посочил кога ще разпусне 46-ото НС, а от това зависи кога ще са предсрочните парламентарни избори и дали ще съвпаднат с президентските. Радев подчерта, че ще търси рационално решение за датите на изборите.
Според някои анализатори вариант 2 в 1 ще спести пари на държавата, но може да усложни логистиката за машинното гласуване. Прогнозират по-висока избирателната активност. От друга страна, ясно е, че двете изборни кампании ще се смесят. Политолозите още нямат сигурни прогнози кой ще спечели и кой ще загуби от това.
Проверихме какви са тенденциите при активността на 6-те президентски избора досега след 1989 г. и на 9 парламентарни, които са се провели преди и след тях (виж графиката). Последните два парламентарни вота - от тази година, са добавени, защото са показателни за намаляването на активността. Вижда се например, че гласувалите на втори тур за кандидат-президента Желю Желев през 1992 г. са почти колкото всички, които отидоха до урните на вота за парламент на 11 юли 2021 г.
1. Винаги на парламентарни избори гласуват повече хора, отколкото на предшестващите ги - или проведени скоро след тях президентски избори.
Единственото
изключение
е президенският вот през 2016 г., когато и на първия тур, и на балотажа гласуват повече избиратели, отколкото на последвалите 4 месеца по-късно избори за НС през март 2017 г.
2. Активността
за втория тур
на президентските избори в повечето случаи спада след първия. Това може да се обясни с факта, че до втория тур не стигат част от избирателите на отпадналите кандидати.
Има две изключения. На президентския вот през 1992 г., на който Желю Желев победи Велко Вълканов, между първия тур и балотажа избирателите се увеличават с малко над 40 хиляди. А в надпреварата между Георги Първанов и Петър Стоянов през 2001 г. между двата тура избирателите се увеличават с над 900 000. Загубата на Петър Стоянов идва и след завършен 4-годишен “син” мандат на ОДС начело с Иван Костов, последван от внушителна победа на НДСВ на парламентарния вот няколко месеца пореди президентските избори.
Един-единствен път - през 1992 г., и двамата кандидати на балотажа получават толкова впечатляваща подкрепа – всеки с над два милиона гласоподаватели.
Двама президенти се кандидатират за втори мандат – Петър Стоянов (през 2001 г.) и Георги Първанов (през 2006 г.). Първанов успява да си вдигне общия брой гласове – при първия тур през 2006 г. получава с над 700 000 повече, отколкото на същия при предишния президентски вот. Същата е ситуацията при балотажа, макар и не с толкова голям ръст. Роля изиграва и фактът, че само година по-рано след вот за НС е формирано правителството на тройната коалиция, архитект на която е именно президентът Първанов, както и че той се изправя на балотаж срещу Волен Сидеров, срещу когото се консолидира по-голямата част от гласувалите.
Победата на Росен Плевнелиев на вота през 2011 г. е очаквана предвид факта, че две години по-рано ГЕРБ, която го издига, печели изборите за НС и съставя правителство. Въпреки това той е президентът, избран с най-малко гласове - с близо 1,7 млн. гласа. По време на мандата си Росен Плевнелиев работи с общо 5 правителства - 3 редовни и 2 служебни, назначени от самия него. Което е знак, че неговият мандат е белязан от политическа и най вече парламентарна нестабилност.
Вече през 2016 г., когато ГЕРБ е от години в парламентарния живот, което е свързано с натрупването на негативи от управлението на страната, загубата им на изборите за президент също не е изненадваща. Това е първият вот за държавен глава, при който на първи тур първите двама получават по-малко от 1 милион гласа. На втория тур обаче Румен Радев увеличава подкрепата си до над два милиона гласа на фона на умерения ръст за Цецка Цачева.
