Орди копипейстъри без свян преписаха интервюто със Зуека от “24 часа”, без да се позовават на източника
Няма да изпадам в нарцистична обсесия, както направиха повечето коментиращи двете интервюта, които бяха събитията на миналата седмица - на бившите съратници Зуека и Слави Трифонов.
Ще се въздържа да правя оценки кой прав, кой крив. Искам да кажа две думи за журналистиката. Ако нямаше професионални журналисти, които опитват да си вършат работата, тези факти, които прочетохме и видяхме, нямаше да ги знаем.
Бойко Василев е един от най-ерудираните хора, които познавам (той знае как да влезеш в останките на Магнаурската школа - тази в Цариград, където е учил Симеон Велики, през пробната на един магазин в района на джамията “Султан Ахмет”).
Бойко направи достатъчно усилия - върна се от отпуск, вероятно е провел хиляди разговори и най-важното с десетилетната си работа е изградил реноме на човек, на когото може да се довериш, за да вземе интервю от Слави Трифонов, защото това е важно за обществото.
Едно интервю струва колкото 1000 поста във фейсбук. Перифраза на прочутата крилата реплика за снимката, приписвана на легендарния фоторепортер Робърт Капа. Звучи клиширано, но е вярно.
Независимо дали харесвате, или не Слави Трифонов - за отношението към Слави и партията му най-голямо значение ще има това интервю. Не постовете на Трифонов във фейсбук. Не платените инфлуенсъри, които го хейтят денонощно в социалните мрежи.
Другото интервю - със Зуека в “24 часа”, по редица причини - професионални и лични, бях много близо до производството му. Там също бяха направени известни усилия, за да бъде публикувано инстантно.
Тези усилия не бяха чудеса от храброст, а просто професия. Които са също аргумент за ползата от професионалната журналистика
Интервюто със Зуека бе прочетено за едно денонощие от над 2 милиона уникални читатели според брояча на сайта 24chasa.bg - цяла България говори за това от събота, когато излезе хартиеното издание с това вълнуващо и откровено интервю.
Всеки има мнение, коментира - по маси в кафенетата, в мрежите и навсякъде.
Затова съм силно раздразнен от ордите копипейстъри, които без грам свян го преписаха, даже подписвайки се като автори, и то медии с претенции като “Дневник” и “Факти”. Досега не си бях давал труда, за да видя как точно се преписва онлайн. Установих, че има някакви “правила” за преписване заради гугъл оптимизацията.
Едното от тях е да не се цитира оригиналът на публикацията, а да се “изпира” информацията през някой, който вече я е преписал.
Примерно - новината, че Зуека вече не живее в България, е преписана възпитано от сайта ДИР.бг. - с позоваване на “24 часа” и хиперлинк към интервюто. Оттам разни сайтове също я преписват, но се позовават на някой, който вече я е преписал етично, за да се излъжат търсачките, че това е оригинално съдържание и да бъдат ранквани по-напред.
Другото е да има задължително “автор”, защото ботовете на “Гугъл” в опит да ограничат плагиатството класират по-напред информация, която не е анонимна.
Да, така е, новината няма авторско право и може би съм старомоден, но да си сложиш името на нещо, което си преписал, е huge тепегьозлък. После що се дивим, че плагиати претендират да ни управляват. Това е следствие от общото чувство за всепозволеност и неуважение към чуждия труд.
Но ако изчезнат журналистите вследствие на копипейстърството, какво тогава ще се копипейства, след като няма да има оригинално съдържание? Пазете професионалните журналисти - те ни трябват, особено сега.
