- Вече не можем да си позволим свръхексплоатацията на природата, казва председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в интервю за "24 часа"
Още акценти от интервюто: Социалният фонд за климата ще помогне на българите да купят отоплителни и охладителни системи с нулеви емисии или по-чист автомобил. ЕС ще инвестира в декарбонизацията на българската икономика, за да преустановите постепенно използването на въглища. Твърдо вярвам, че България може да осъществи екологичния преход
- Г-жо Фон дер Лайен, обявихте, че в зеления преход никой няма да остане сам. Българската икономика работи с електроенергия, 40% от която е произведена от въглищни централи, към 35% от АЕЦ “Козлодуй”, а останалата енергия е от големи вецове, фотоволтаици и вятърни централи. За колко години една икономика, чийто дял на електроенергията от въглищни централи е 40%, може да направи енергийния преход към чиста енергия?
- Твърдо вярвам, че България може да осъществи екологичния преход. Целите на България, договорени на равнище ЕС, отчитат обстоятелствата в страната - тя ще разполага с времето, от което се нуждае. Европейският съюз подкрепя България през целия процес: над 25 милиарда евро са заделени за вашата страна в рамките на бюджета на ЕС, включително “Следващо поколение ЕС”, кохезионните фондове и Фонда за справедлив преход. ЕС ще инвестира в декарбонизацията на вашата икономика. Ще можете постепенно да преустановите използването на въглища, да направите промишлеността си по-конкурентоспособна, като стане екологична и чиста, и ще насърчите творческия и новаторския потенциал на вашите предприятия.
Принципът, залегнал в основата на Европейския зелен пакт, е да се спре глобалното затопляне и да се разработи нова стратегия за растеж, която е насочена към нова декарбонизирана кръгова икономика. Това включва създаване на работни места и възможности за всички, като същевременно се намаляват емисиите и се опазва природата. Европейският зелен пакт може да създаде един милион зелени работни места в ЕС до 2030 г. и два милиона зелени работни места до 2050 г. Това е огромна възможност за България. Между 2014 г. и 2018 г. зелените работни места във вашата страна почти се удвоиха. Пред нас е едно успешно и екологосъобразно бъдеще.
- Страната ни е гранична, съседите не са задължени да прилагат зелени мерки, да купуват емисии. Една и съща стока, произведена в Сърбия или Турция, от една страна, и в България, от друга, ще излиза с твърде различна себестойност. Това не дава ли конкурентни предимства на държавите извън Зеления пакт?
- Светът се събужда и осъзнава фактите: цената на бездействието срещу глобалното затопляне нараства драстично навсякъде. Екстремните метеорологични явления се случват все по-често, включително извън ЕС. Турция, която понастоящем се бори с опустошителни горски пожари, знае това много добре. Така че борбата с изменението на климата е истинско глобално усилие.
Но разбира се, трябва да защитим европейската промишленост от нелоялна конкуренция от страна на евтини продукти, които обаче са с голям въглероден отпечатък. Ето защо предложихме механизъм за въглеродна корекция по границите. Въглеродните емисии трябва да имат цена навсякъде. Дружествата следва да плащат цена за въглерода, който внасят в Европа. Когато обаче производители от друго място идват на нашия пазар с чисти продукти, те не трябва да плащат нищо. Затова се надявам, че това ще бъде добър стимул за третите държави да инвестират в по-екологосъобразно производство.
- Фондът за справедлив преход предвижда за България инвестиции от 1,8 млрд. евро в проекти за Зеления пакт. Те са насочени към трите въглищни региона. Страната ни поиска да се присъединят още 8, които са с енергоинтензивна индустрия или пък имат топлофикации на въглища. Те остават извън рамката за инвестиции. Това ще се промени ли?
- В България Европейската комисия определи редица приоритетни територии, които да получат подкрепа от Фонда за справедлив преход. Това са райони, в които са предприети или много скоро ще бъдат предприети важни стъпки, водещи до индустриален преход. Готови сме да подкрепяме и други региони в България. Но трябва да видим конкретни мерки и твърд ангажимент за преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика в близко бъдеще – отсега до 2030 г. Фондът за справедлив преход не може да подкрепя територии, които не са планирали екологичния преход или където той ще се осъществи след 2030 г.
Позволете ми отново да подчертая, че Фондът за справедлив преход е само част от широката подкрепа от бюджета на ЕС, която България ще получи за подпомагане на екологичния преход. В допълнение на 25-те милиарда евро средства от ЕС, които България ще получи до 2027 г., вашата страна ще получи значителен дял от Социалния фонд за климата, чийто общ размер възлиза на 72 милиарда евро и който ще помогне на най-уязвимите по време на прехода.
- България е единствената членка, която се въздържа да подкрепи европейския законодателен акт за климата в Съвета на ЕС. Обяснението е, че природният газ не е включен като преходно гориво до 2030 г., както и че субсидиите за въглищни централи ще бъдат постепенно намалявани. Очаква ли се промяна по тези аспекти от Зеления пакт, или София трябва просто да ги приеме?
- Нашите цели в областта на климата за 2030 г. бяха договорени по демократичен начин и утвърдени в нашия първи по рода си законодателен акт в областта на климата. Сега продължаваме напред. Всички европейци, независимо от своята националност, искат по-здравословен живот, по-чист въздух за дишане, добри работни места и растеж, който не вреди на нашата природа. Това следва силно да насърчи всички държави членки да предприемат действия в името на климата ни. Да поставят в центъра на вниманието интересите на своите граждани.
Същевременно осъзнаваме, че ситуацията в рамките на нашия съюз е различна, поради което предвиждаме компенсации и механизми за постигане на сближаване. Споменах новия Социален фонд за климата в размер на 72 милиарда евро, който ще спомогне за смекчаване на последствията за онези, които са най-силно засегнати от промените. България ще се възползва и от увеличение на Модернизационния фонд, за да финансира една модерна енергийна система в страната.
Що се отнася до природния газ, той не е дългосрочно решение за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., но за някои държави членки или сектори може да представлява преходен етап в процеса на отказ от въглищата, тъй като генерира по-малко емисии. По-късно тази година ще представим предложения за декарбонизация на пазара на газ, които ще представят по-подробно нашите планове за този сектор.
Трябва постепенно да се откажем от въглищата. Вече не можем да си позволим свръхексплоатацията на природата. Но ние ще направим това по справедлив начин, с подкрепа на ниво ЕС и на национално равнище за засегнатите – както работници, така и потребители на енергия – и със стимули и подкрепа за инвестициите във възобновяеми енергийни източници.
- България все още не е въвела в законодателството си забраната за употреба на пластмасови продукти за еднократна употреба. Ако това не се случи, разполага ли ЕК с ефективни инструменти да задължи страната да го направи и пластмасовите чаши и чинии да изчезнат от магазините?
- Със забраната си за пластмасови изделия за еднократна употреба Европа определи нови и амбициозни стандарти за света. Ние показахме, че можем да опазваме природата, като същевременно стимулираме креативността на нашата промишленост. И нека сега да изпълним ангажиментите. През май публикувахме насоки, за да помогнем на държавите членки да прилагат новите правила. Убедена съм, че всички те ще го направят в рамките на значителните ни усилия да ограничим отпадъците и да преминем към кръгова икономика.
- Предвижда се забрана за продажбата на бензинови и дизелови коли след 2035 г. Много членки на ЕС предлагат на гражданите си финансови стимули за закупуване на по-екологични превозни средства, но не и България. Може ли българите със стари коли да се надяват на директна помощ от ЕС за закупуване на нов, по-екологичен автомобил, без посредничеството на националните власти?
Според Българската петролна и газова асоциация до 2 години Зеленият пакт ще вдигне цената на горивата с над 40%. Отказът от колите с двигатели с вътрешно горене няма да се случи за ден. Как ще се преодолеят социално-икономическите последици за обикновения европеец?
- Нека не забравяме защо трябва да действаме сега. Просто не можем да си позволим нарастващата цена на изменението на климата. Екстремните метеорологични явления се случват по целия свят все по-често. Тази година станахме свидетели на смъртоносно торнадо в Чехия, което унищожи 2000 къщи, на опустошителни наводнения в Белгия и Германия, които костваха стотици човешки животи, и на ужасяващи пожари в Кипър, Гърция и Италия, както и в други държави на юг, извън ЕС. И по-бедните граждани, които не могат да си позволят просто да се преместят или да възстановят жилищата, винаги са най-силно засегнати.
Транспортът е единственият сектор, в който емисиите продължават да нарастват от 1990 г. насам. Просто вече не можем да си позволим това. Но преходът, който всички ние искаме, трябва да бъде справедлив. Транспортът трябва да остане достъпен за всички. Ето защо Социалният фонд за климата ще стартира пръв, една година преди каквито и да било промени в схемите за търговия с емисии. Фондът ще подпомага хора с ниски доходи и ще подкрепя инвестиции в чисти технологии. Целта е да се намалят сметките за уязвимите домакинства и малките предприятия. Той ще помогне на българските граждани да финансират отоплителни или охладителни системи с нулеви емисии или да купят например по-чист автомобил. Как точно ще се управлява фондът, ще се определи при преговорите в Европейския парламент и между държавите членки.
