Икономиката ни ще пострада повече от другите в ЕС наесен заради много ниските нива на ваксинирани у нас, каза старши изследователят от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов
Трябва да се активизира имунизационната политика - досега служебното правителство направи много малко за това
Гърция ограничи влизащите от Турция мигранти и те се насочват към България
Няма да има бежански наплив като преди, защото по време на пандемия държавите ще ограничават движението на хората, а не обратното
- Г-н Безлов, откъде идват дезинформацията и фалшивите новини за ваксините, които са превзели социалните мрежи у нас?
- От самото начало на пандемията имаше различни групи, които отричаха COVID пандемията и създаваха антиваксърски настроения. Те се появиха в САЩ, Западна Европа, в Русия бяха много активни. С времето те си променяха аргументите и имаха различни сблъсъци с местните институции при различните карантини мерки. В много страни на национално ниво бяха предприети много стъпки да бъдат ограничени социалните медии. Самите компании “Фейсбук”, “Гугъл”, “Туитър” и др. също налагаха различни политики на ограничения на фалшивите новини.
- Тоест тези, които генерират фалшиви новини, нямат общ център?
- Имаше различни данни, че зад определени дезинформационни кампании стои интересът на определени държави. Например имаше журналистически разследвания, които показаха съвпадения на предложено финансиране на известен френски блогър в ютюб и кампании, финансирани в черноморската зона, свързани с Русия. Става дума за негативна срещу РНК ваксините на “Пфайзер” и “Модерна”.
- Но е имало и етапи на сътрудничество - между руския институт “Гамалея” и “Астра Зенека” например.
- Да, имаше обявени намерения за сътрудничество между “Астра Зенека” и Русия, но това не промени негативната руска кампания в социалните мрежи към “западните ваксини”. Русия още с обявяването на края на първата клинична фаза на проучванията на “Спутник”, беше доста активна в това отношение в България.
Ние традиционно сме нещо като полигон за Русия при тестването на кампаниите им в социалните мрежи.
- Ако ние сме полигон за тестване, то каква е главната цел?
- На тях им трябват големите пазари. В случая западноевропейските страни - в Италия, Германия, Франция и останалите големи в ЕС. Например в Германия бяха положени специални усилия, докато нямаше достатъчно ваксини, Русия даде заявки, че може да достави, ако се позволи ползването на руската ваксина.
ЕМА обаче поиска данни, които традиционно се искат от големите фармакомпании, каквито бяха поискани от “Арстра Зенка”, “Пфайзер”, “Модерна”, “Джонсън и Джонсън”.
Русия се опита да влезе в пазара на ЕС, като първо използва Унгария, после Словакия. И България бе включени в група страни, за които се очакваше, че ще помогнат на руското усилие. Ние бяхме третата страна в ЕС, където бе направен опит да се влезе по политически път - имаше гласуване в парламента по отношение на “Спутник”.
- Може ли да се направи сравнение между броя на заразените и ваксинираните в Русия и у нас? Какви са числата?
- Ние имахме подобни на Русия нива на ваксиниране, преди да започне делта вълната там. Даже имахме по-висок процент от възрастното население ваксинирано. В момента, в който започна вълната в Русия, последваха решения на правителството да се задължат определени професии да се ваксинират, като при неспазване на изискването може да се загуби работата.
Тогава започна нарастване на ваксинираните в Русия, докато тук вълната се забави и значително изостанахме от Русия по брой имунизирани.
Всъщност случилото се в Русия може да ни покаже какви може да са за нас последиците. Може да сравним една страна като Великобритания и Русия. В първия случай имаме 65% ваксинирани, а във втория случай 24%. Последицата - във Великобритания за седмица има почти 10 пъти по-малко починали - около 600 за седмица, в Русия почти 5500. При почти еднакъв брой нови случаи за седмица.
- Конспиративните теории намират ли толкова лесно почва в Русия, колкото и в България?
- Още от самото начало, когато “Спутник” стана достъпен, в руските блогове и социални мрежи имаше доста подобни на нашите антиваксърски конспиративни разкази. Даже ако погледнем в развитието на руската кампания, те първоначално имаха подобни на нас приоритетни групи, но в средата на януари стана ясно, че тези групи не искат да се ваксинират, и тогава отвориха коридори за ваксинация за всеки, който иска.
Така стана ясно, че процентът на желаещите да се ваксинират, е много нисък, и това, което оставаше, почнаха да го изнасят в страните, които имаха нужда от тях - в Латинска Америка бяха много активни, Унгария, Сърбия.
- А може ли снабдяването с ваксини да бъде използвано като инструмент за геополитическо надмощие?
- Те се опитаха да го направят, но един от проблемите, с който се сблъскаха, е, че не можеха да произведат достатъчно количества ваксини. Някъде към май имаха обещани количества доставки около 200 милиона дози, а бяха успели да произведат за износ 16 млн.
- Освен поредната COVID вълна, вече се говори и за миграционна. От МВР съобщиха, че натискът ще нараства. С какво ще е по-различен този наплив на мигранти?
- За очакван ръст се говореше още през ранната пролет. Очакванията бяха, че след около година затваряне на границите и с облекчаване на ограниченията хората, заседнали по бежанските центрове, ще се опитат да стигнат Западна Европа. В този смисъл Турция е една от трите големи буферни зони за мигранти и се очакваше, че от там ще започнат да мигрират хора, които не могат да напуснат заради пандемията.
Тогава започнаха да се усещат първите разлики спрямо предишните години по отношение броя на мигриращите. Това, което постепенно започва да се очертава, е, че кризата в Афганистан вероятно ще увеличи мигрантите от там.
През последните дни много страни в Западна Европа обявиха, че няма да екстрадират хора от Афганистан, на които им е отказано убежище, поради променилата се ситуация. Турция направи няколко опита да спре потока на тяхната граница с Иран и Ирак. Същевременно пожарите там вероятно са оставили мигрантите на втори план. За България виждаме, че през последните 2-3 месеца броят на идващите и задържани в страната много бързо расте.
МВР центровете са практически запълнени над 100%. Има резерви по отношение на центровете на Агенцията за бежанците - там запълняемостта е малко над 20%. Трябва да се има предвид и ситуацията в Гърция, която е нещо като алтернатива за мигрантите от Турция. Още през 2019 г. там бяха взети специални мерки - направиха се допълнителни сухопътни преградни съоръжения, морските им патрули правят усилия да връщат мигрантите.
Последицата е, че натискът към България очаквано нарасна. Не е ясно какво ще е поведението на Турция, засега заради пандемията интересът е максимално да ограничава потока.
- А може ли да го използва, за да извива ръце на Европа?
- Там ги няма сега пълните с милиони бежански центрове, каквито имаше по времето на “Ислямска държава”.
Другото различно в сравнение с 2015-2016 г. е, че Турция, изглежда, силно се надява на европейска подкрепа заради тежката икономическа криза в Турция и политиката на новата американска администрация. Доста различна е реториката на Ердоган за разлика от преди.
Другият факт е, че България има оградни съоръжения, които затрудняват минаването на бежанци, каквито нямаше през 2013- 2015 г.
Дори да имате активна политика да насърчавате мигрантите да минават през българските и гръцките граници, тези съоръжения могат да се преодоляват от няколко десетки човека на ден, но не може да има поток, както преди през гръцко-македонската граница, когато преминаваха хиляди на ден.
- Подценява ли се хипотезата за комбинация от ковид и мигрантска криза след няколко месеца?
- Ако в някоя страна има ковид вълна, както има в Турция в момента, тя ще се опита да затвори границите си, защото тези хора, които се движат, са проблем. Интересът на повечето страни по пътя е да ограничат мигрантския поток, а не да го позволят.
- При тези две вълни едновременно как стоим ние на фона на заплетената политическа ситуация, в която се намираме?
- Всички имаха очакванията, че ще имаме нормален парламент и правителство, но в рамките на няколко седмици тези шансове рязко намаляха.
В България се очерта много дълга криза - от миналото лято, когато започнаха политическите процеси и започна първата ковид вълна, имаме съвпадение на две кризи - политическа и здравно-социална. Няма страна в Европа с толкова ниски нива на ваксинация. Само Косово е след нас за разлика от Сърбия, която е с 40% ваксинирани, а Централна Европа е с над 50%, Западна Европа с над 60%. Особената ни нагласа ни поставя в много рискова ситуация за есента.
- Има ли някаква парламентарна конфигурация, която може да се справи с последствията от тези кризи?
- Има минимални стъпки, които според мен трябва да се случат. На първо място да се направят промени в бюджета. По-амбициозната втора стъпка би била да се активизира имунизационната политика. До момента служебното правителство направи много малко в тази посока.
За съжаление, в страна като България промяната се извършва с административни мерки. Трябва да има натиск на всички нива от страна на държавата. Като се започне от общопрактикуващите лекари, мине се през местните болници, общинската, местната и държавната администрация.
Би трябвало особено спрямо хората над 60 години и хората в риск да има списъци, които две-три мрежи от институции да се опитат да убедят да се ваксинират.
Съответно бюджетът трябва да отдели значими средства това да се случи, като се започне от финансиране на наистина големи прагматични рекламни кампании, мине се през материални стимули на участниците в кампаниите и се свърши дори с различни форми на ограничения за хората, които отказват да се ваксинират, като в Европа и САЩ.
Ние, за съжаление, досега много малко направихме в това отношение, но и сега рискът е достатъчно ясен. При тези нива на ваксиниране е много вероятно икономиката на страната да се забави при нова голяма ковид вълна за разлика от останалите страни в Европейския съюз, учениците и студентите да загубят още една година, администрацията да продължи да работи със силно ограничен капацитет.
- Много експерти коментират, че със скандалите в НС се дискредитира самата парламентарна демокрация. Подготвят ли се почва и атмосфера за нещо друго?
- Това е труднореализуем вариант за България. С какво да заменим демокрацията? С просветена диктатура? Опитът от последните 31 години ни показа, че вероятно още докато избираме новия любим лидер, ще го мрази половината население, а след още половин година 80% от населението. За добро или зло ние нямаме нефт като Русия или Саудитска Арабия. Що се отнася до възможността за диктатура, опитът от карантината показа, че ние с полиция една градинка не можем да затворим. Ако говорим сериозно, трябва да се има предвид, че България е все пак член на ЕС. Европейските средства са огромни на фона на нашия бюджет. Едно такова недемократично решение автоматично ще ни изолира от европейския пазар, който е 70% от българския стокообмен. Изолация от този пазар би било икономическа катастрофа.
CV
17 г. работи като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
Един от основателите на виктимизационните изследвания в България
Участва в екипите, които осигуряват анализи на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония
Лектор в Софийския университет, Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи
