Роден е на 14 април 1968 г. във Варна. Завършва българска филология в Шуменския университет и филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, учи художествена фотография.
Автор на романите “18% сиво” (по него има филм), “Хавра” (2017), “Опашката” (става на пиеса), сборници с разкази “Кратка история на самолета” и “Симетрия” и пиесите “Аутопсия”, “Неделя вечер” и “Откат”. С първия си роман “18% сиво” печели наградата “Цветето на Хеликон” за 2008 г. , “Вик” за роман на годината (2009).l
От 2014 г. е главен редактор на издателство “Сиела”.
Женен, с дъщери.
- Г-н Карабашлиев, на почивка сте - знам, със семейството си в Гърция, но сте звезда на деня с разказа си “Череши” (паднал се на матурата по български език). Нещо за историята на разказа? Апетит ли за череши има ли?
- Благодаря за интереса... костилки или череши... Това ли е въпросът?
Базиран е на
истинска
история, която
се случи с
мен, докато
още живеех в
Америка
След публикуването на първия ми роман “18% сиво” (който, в интерес на истината, вашият вестник пръв отрази и то позитивно) се върнах в България и с майка ми отидохме до селото на баба и дядо - леля ми искала да купи нашия дял от старата наследствена къща и трябваше да се подготвят документи в общината. Един час обаче ми беше достатъчен, за да реша точно обратното - да откупя частта на леля ми, да “съединя” отново мястото, да го направя едно цяло, каквото някога е било.
Комбинация от
детски спомени,
семейни
легенди,
щрихи от
националната
ни история,
както и надежда за някакво по-добро бъдеще - и всичко това с вкуса на няколко шепи череши направи моето решение необратимо. Та това е накратко историята на този мой разказ.
- Защо учениците са се затруднили?
- Кой каза, че учениците са се затруднили?
- Имаше такива отзиви.
- Всъщност имаше преобладаващо положително отзиви. А иначе - във всяка изпитна ситуация в която и да е област винаги трябва да има елемент на затруднение. У някои ученици този елемент ще е по-силен, у други не толкова, у трети - почти никакъв. Образованието е именно това - да подготвяме децата ни за тези елементи на трудност.
"Череши” е
разказ с проста
структура
Не е провокативен, не е сложен, не изобилства от непознати думи или понятия. Също така - покажете ми един разказ в историята на литературата, който да е еднакво лесен за всички.
- Какво бихте посъветвал да четат хората, които имаха “апетит за череши”?
- На тази възраст всичко, което им доставя удоволствие. Дори това, което не им е разрешено да четат.
- Как преценявате своя разказ и чий друг би предложил?
- Кой автор си оценява сам разказите!? (Смее се.) Слава богу, читателите и критиката вече са оценили моите.
Трябва да помисля чий друг - бих опитал да избера някой от репортажите на Георги Марков. Децата трябва да знаят в какво “светло” време са се раждали техните родители, да имат своите разкази за тоталитаризма, да знаят нещо и за тази комунистическа зараза, прояла тъканта на българското общество до наши дни. Това е дълга тема, която ще подхванем с група писатели и интелектуалци веднага след като стане ясно кой ще оглави следващото Министерство на образованието. Не бива да оставяме тази част от историята ни да остане в хаврата на забравата.
- Какво чете, ако чете, българинът?
- Българинът чете каквото чете германецът, американецът, французинът и руснакът - вълнуващи истории, които да го докосват емоционално:
И както всички останали народи българинът чете най-много родни автори - български автори.
Отскоро, слава богу, това е неоспорим факт. Стана така, както е и навсякъде по света - локалната литература е винаги първа в класациите.
- Как “Сиела” подбира авторите си?
- Обичайната комбинация от условия - качествата на ръкописа, стила на писане, темата, възможността на автора да се “свързва” с читателите си и т.н... Общо взето, работим както се работи във всяка една световна редакция.
- Има ли нова вълна в българската литература?
- Вероятно. Но ние търсим не вълната, а това, което тя носи - добре разказани истории.
- Докъде стига политиката и откъде започва историята (или романът)...
- Политиката предлага много повече сюжети, отколкото авторите на романи могат да опишат. А
последната
година пък ни
предложи
един от
най-заплетените
сезони
с главен персонаж цял един бивш министър-председател. Всички бяхме едновременно статисти и зрители в този трагикомичен сериал. Слава богу, изглежда че е към края си и както “Семейство Сопрано” май ще свърши без удовлетворителен за никого финал.
- Какви са правилата на духовното (и морално) оцеляване?
- Хилядолетия са писани, няма нужда аз да ги изреждам. А за тези, които се чудят толкова - има и десет божи заповеди.
- Успяхте ли да гледате пиесата “Опашката” в Плевен? Владо Карамазов дори покани на културен туризъм до Плевен, да гледаме пиесата.
- Изключителна актьорска игра, великолепно представление на Явор Гърдев. Респект за директора на театъра Васил Василев, който не се поколеба да вдигне този провокативен текст на сцена, вместо да цикли поредния “нов“прочит - на “Свекърва”, да речем... (Смее се.)
- Кога да подвием опашка?
- Кои “ние” да подвием опашка? Няма “ние” в тази работа. Подвиването на опашка е индивидуален акт. Както и гордо изправената глава.
- В колко процента, ако не 18%, е оцветен сега светът?
- Остава си същият оцветен свят от хилядолетия. Само очите, които гледат, са различни.
- На какво бихте направили снимка?
- На хоризонт над море.
- Хавра ли е днешното време? (Име на роман на Захари Карашлиев, приет с голям интерес от читателите - б.р.)
- Всяка забрава е хавра.
- Как да бъдем позитивни?
- Нямам представа. А и не е задължително. Достатъчно е да не се закопаваш сам в собствената си дупка.
- Има ли герои на нашето време?
- Да. Лазар Радков например - човекът, който превърна капачките на пластмасовите бутилки в кауза, която спасява животи. Докато други “герои” не излизат без охрана или си “спинкат сладко” до шкафчета с кюлчета, или обикалят телевизии с едни и същи мантри.
- Вие самият какво четети и какво бихте препоръчали на читателите ни?
- Чета всичко. Най-много ръкописи, разбира се, и то по няколко наведнъж. Сега чета “Мисия Туран” на Алек Попов, “Орисано” на Искра Урумова, последната на Стивън Кинг и препрочитам Стайнбек.
- Имате малки деца. В тези модерни времена как стига книгата до тях - таблет, рисунки, какво препоръчвате вие, който с успеха издавате книги с правила за детското възпитание?
( Едно хлапе пред мен, когато му показаха илюстрирана книжка, се опита са я скролва... Не се получи... - б.р.)
- Книгата стига с книга. От най-ранна възраст те са обградени от книжки - пъстри, забавни, големи, малки, книжки всякакви.
- Три съвета за родители и бъдещи читатели.
- Четете. Книги. На децата си.
