Фоpмyлиpовката, която според медийни източници премиерът на РСМ Зоран Заев предлага като вариант за решаване на езиковия спор, гласи приблизително, че “бългаpи и мaкедонци говоpят едновpеменно на еднaкъв език, но и на pазлични, които cа cветовно пpизнати поотделно”. Някои наглед лингвистични формулировки, артикулирани от политици, обаче очевидно не са най-сполучливият начин за откриване на изход от ситуацията, в която от години се намират двете съседни държави.
Пътят за постигане на съгласие, разбира се, е двупосочен и всъщност е много по-кратък, отколкото изглежда.
На първо място, трябва много ясно да се откроят стъпките, които България вече е предприела по този път, защото Скопие предпочита последователно да затваря очи за нееднократно заявяваната позиция на София и
да отправя некоректни
послания към
европейските ни партньори
в рамките на нестихващи совалки:
- България няма териториални претенции по отношение на РСМ, както и към всички свои съседи;
- България няма аспирации по отношение на съвременното битие на официалния език на РСМ и по отношение на начина, по който назовават този език в РСМ;
- България няма претенции към съвременната идентичност на гражданите на РСМ.
България обаче настоява почтено и без манипулации да се отчитат историческите реалности, както и да се спазват правата на онези граждани на РСМ, които имат и са имали българско самосъзнание.
Предложената езикова формулировка очевидно представлява нов опит да се отхвърлят постановките, по които вече има съгласие и е взето решение, т.е.
прави се
непрекъсната
ревизия на
всичко,
постигнато
досега,
така както се работи и в Смесената българо-македонска комисия по исторически въпроси.
Скопие продължава системно да не изпълнява Договора за приятелство от 2017 г. В този смисъл няма никаква гаранция, че и направеното сега предложение утре няма да бъде отхвърлено от авторите си.
Понятието “език” не е равностойно на официален (книжовен, литературен, стандартен) език. Допълнителен, чисто научен довод е и обстоятелството, че в егейската част на Северна Гърция например има издадена друга южна граматика, различна от скопската.
Понятието “език” обхваща:
- историята на езика;
- диалектите на езика;
- официалната (книжовна, стандартна, литературна) форма.
Повече от ясно е, че по отношение на историята на езика и на неговите диалекти компромис от българска страна не може в никакъв случай да се прави! Историята на българския език започва от 7-и век, преминава през Кирило-Методиевата епоха, през времето на Възраждането и стига до наши дни. Историята на днешния официален език на РСМ започва през 1944 г. като прекодификация на книжовния български език.
Българската страна дори и в този смисъл прави известен компромис като употребява термините “обща история” и “обща история на езика” вместо само “българска история” и “българска история на езика”. Тук резонно възниква въпросът каква е тази “обща история”, след като юридически субект “македонска държава”, свързана с “македонска народност” или “македонска нация”, по историческата световна и европейска документация въобще не съществува до конституирането на Съюзната република Македония в рамките на Титова Югославия. Подобни термини започват да се появяват едва тогава.
Странно впечатление прави тезата за “световното признаване” на езиците поотделно. Такава държавна практика (на признаване) въобще не съществува. Въпросът за съществуването или несъществуването на един език е научен. Не е известно досега някой европейски език да е бил признаван или непризнаван с политически договор. Световно признание не може да се очаква, а не е и нужно. И до днес, толкова години след разпада на СФРЮ, в науката няма единно мнение дали босненският, черногорският, сръбският, хърватският са различни езици, или представляват различни форми на един общ сърбохърватски език. Може би разумен вариант би било да съществува формулировка “наследници на сърбохърватския език”. По отношение на официалния език на РСМ
е несъмнено, че
той е наследник
на българския
Проблемите с наследството от миналото обаче не са проблеми на ЕС, а имат двустранен характер, затова трябва да се решават между двете страни. ЕС разчита на диалога между РБ и РСМ, защото такива са европейските стандарти.
Ако от страна на Скопие се настоява за ревизия на утвърдената и общоприета в двустранните и многостранните документи езикова формула, вероятно може да се помисли върху възможността новото държавно име на страната да се прехвърли и към наименованието на езика. Във всеки случай обаче България проявява уважение към езиковата норма на Република Северна Македония в нейното правно качество, произтичащо от конституцията на страната.
*Проф. д-р Ана Кочева е ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на многобройни изследвания, свързани с диалектите и историята на българския език. Тя е създател на “Карта на българския език на ново място по света”, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната “Карта на диалектната делитба на българския език”.
