2020 г. обаче донесе рекордно ниска раждаемост от 100 г.
За първи път хората масово се местят от града на село
За първи път в новата си история България има естествен механичен прираст през 2020 г. Заради пандемията броят на завърналите се българи превиши напускащите, и то около 6 пъти.
Въпреки това населението намалява още в сравнение с предишната година - през 2020 г. сме се стопили с нови 34 934 души и
в края на
годината
сме били
6 916 548 души
Причината населението да не се увеличи въпреки липсата на миграция е във високата смъртност (виж карето).
Според публикуваните в понеделник данни на НСИ 37 364 лица са променили обичайното си местоживеене през 2020 г. от чужбина в България. Бройката е приблизително същата като през последните години, като това са предимно хора в активна възраст. 24,3% от тях идват от Турция, 9,6% - от Германия, 9,3% - от Руската федерация, и т.н.
В същото време едва 6649 лица са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, нещо, което не се е случвало от години. Обикновено броят на напускащите България не пада под 30 хиляди на година.
Според информация, която НСИ събира от МВР, обаче приблизително 13 хиляди души от дошлите да живеят тук не са българи по произход, а са от трети страни, които са получили българско гражданство.
Има и друг феномен,
който изкривява
данните
- държави, които забраняват двойното гражданство и принуждават българските мигранти да избират. Очакването е това да направи и Великобритания и тези, които изберат английско гражданство, няма да могат да бъдат включвани в статистиката на НСИ.
В България съществува и далеч по-голяма вътрешна миграция - през 2020 г.
197 242 българи
са променили
населеното
място на
постоянното си
местожителство
и това също е рекорд за последните години. Най-вероятно става въпрос за чисто икономическа миграция, най-вече свързана с работата, защото над половината от преселилите се са в активна трудоспособна възраст или под нея.
В условията на пандемия през 2020 г. обаче при вътрешната миграция се появява нов феномен -
най-много хора
са се преселили
от града на село,
а не обратното, както се случваше през предните години. 48,4% от всички променили местожителството си в рамките на страната през миналата година са отишли да живеят на село и това най-вероятно е свързано с нуждата от социална дистанция. В предишните няколко години делът на хората, предпочели да живеят в по-малко населено място, никога не е бил повече от 15-20% от всички вътрешни мигранти.
Независимо от външния механичен прираст на населението България продължава да има отрицателен естествен прираст, както се случва още от 1990 г. насам. Няма област у нас, която да няма отрицателен естествен прираст, единствено в София-град и във Варна той е по-малко отрицателен, съответно минус 3,5 на хиляда и минус 5,7 на хиляда. Има области като Монтана и Видин, където достига дори минус 18,2 и минус 21,9 на хиляда.
Вследствие на миграцията на хората обаче 24 области имат положителен механичен прираст, като
най-голям е той
в София-област,
Перник и
Кърджали
Самата столица обаче прави изключение от тази тенденция. В пандемичната 2020 г. тя има отрицателен механичен прираст от минус 11,9 промила. Други области, които през 2020 г. са били по-скоро напуснати от населението, макар и с далеч по-малко, са Сливен, Смолян и Велико Търново.
Очакванията, че работата от вкъщи ще увеличи раждаемостта, не се потвърждават от данните. Напротив, коефициентът на обща раждаемост, който през 2019 г. е бил 8,8 промила, през 2020 г. е вече 8,5 промила. На практика
раждаемостта в
България е
най-ниска от
100 години
и пада под тази през 1997 г., която беше абсолютен негативен рекорд в цялата ни история. Само в две области - Сливен и София, раждаемостта през 2020 г. е по-висока от 8,8 промила.
