Рукавишников не е припадал,
въпреки че натоварването
било 6 единици
- Г-н Иванов, вие сте на 21 години, когато Гагарин излита в Космоса. Помните ли момента, в който за първи път чухте новината? Как реагирахте?
- Изминаха 60 години от епохалния полет на Юрий Гагарин, който доказа, че човек може да живее и работи в Космоса и постави началото на неговото практическо усвояване.
Тогава бях втори курс във ВНВВУ “Георги Бенковски” и с моите колеги бяхме на стаж в машиностроителния завод “Н. Й. Вапцаров”.
Към 10 часа се почувства всеобща радостна възбуда и всички излязохме на двора, където по микрофона съобщиха, че човек лети в Космоса - съветския военен пилот Юрий Гагарин.
Нито дотогава, нито досега съм присъствал на такъв искрен човешки възторг от някакво събитие!
- Как коментирахте с колегите си, бъдещи летци, подвига на Гагарин?
- Може би едни от най-щастливите хора бяхме ние. В Космоса лети наш брат военен пилот!
- Тогава мина ли ви мисълта, че един ден и вие можете да полетите в Космоса?
- Пътят към Космоса е открит, но ние, военните пилоти, макар мечтатели, не си представяхме, че с българин това може да се случи преди 2000 година, а тогава възрастта ни нямаше да бъде подходяща за космонавт!
- На 1 март 1978 г. стe избран за космонавт във втората група от програмата “Интеркосмос”. Защо избраха вас?
- При обявяването на подбора за космонавт през 1977 г. се явихме над 700 военни пилоти. След сериозни медицински прегледи бяхме определени четирима: Иван Наков, Георги Йовчев, Александър Александров и аз да заминем в Москва.
Последваха нови медицински прегледи и изследвания. След завръщането ни на 1 март 1978 г. Държавната партийно-правителствена комисия с председател министъра на народната отбрана генерал Добри Джуров взе решение заедно с Александър Александров да заминем на подготовка в Звездното градче край Москва.
- Докато ви обучаваха в Центъра за космонавти “Юрий Гагарин”, изучавахте ли подробностите около полета?
- Нашият полет с моя командир Николай Рукавишников беше точно 18 години след полета на Юрий Гагарин по програма “Интеркосмос”.
Нас ни подготвяха космонавти от първия Гагарински отряд: Герман Титов, Алексей Леонов, Борис Волинов, Павел Попович. От тях слушахме много разкази за Гагарин, за неговия професионализъм, скромност, за лидерските му качества и в нас оставаше впечатлението, че лично го познаваме. Полета на Юрий Гагарин го изучавахме като азбука за космически полети.
- След подготовката ви комисията с какви мотиви предпочете вас пред Александър Александров?
- Членовете на комисията заседаваха отделно от нас. И нашата двойка с Рукавишников, и екипът Александров - Юрий Романененко бяхме на еднакво равнище на подготовката.
Всичко се решава малко преди старта. Два дни преди него обявиха, без да съобщават мотивите за решението си.
- Имаше ли напрежение и завист между вас и Александров?
- Имаше съревнование между двата екипажа - и на тренировките, и на изпитите. Но напрежение или завист - не.
- Когато съобщиха вашето име, какво си помислихте?
- Не помня. Чувство на отговорност може би се прокрадва в такива минути на напрежение.
- Някога ще разкажете ли истината за това какво точно се случи по време на полета? Съществува мнение, че нещо се е премълчало.
- Нашият полет беше един от малкото, при който още като бяхме в орбита, всичко се предаваше на Земята. Изцяло! Разговорите ни се хващаха от всички радиостанции, не само от съветските и американските.
- А самата техническа причина?
- Проблемът с двигателя се изясни по-късно, след кацането. Непосредствената причина беше отказът на една от помпите за високо налягане. Тя вкарва гориво в основния двигател. И поради тази причина той отказа. Но с отказа си беше наранил и резервния двигател. А само с него можехме да се върнем обратно на Земята. И тогава Центърът за управление на полета взе най-вярното решение.
- Кой взе решението?
- Юрий Павлович Семьонов, тогава главен конструктор на корабите “Союз”, по-късно генерален конструктор на центъра МПО “Енергия” - за производство на космическите кораби и ракети на Русия.
Неговото решение беше да се измени инструкцията за завръщане с резервен двигател. И да не се прави експеримент да се пробва той за 2-3 секунди, а направо да се премине към използването му за намаляване на скоростта и спускане.
- А ако беше отказал резервният двигател?
- Оставахме на орбита.
- Какво си казахте с Рукавишников при тая възможност?
- Не сме мислили за такава възможност.
- Пъдехте я от съзнанието си?
- Естествено. Горе не можеше да се допусне такава възможност. Имаше и други варианти - с двигатели за ориентация, маневриране, самата станция можеше да подходи към нас. Но всичките те бяха почти на границата на невъзможното.
- А щяхте ли да ги пробвате, ако резервният двигател бе отказал?
- Длъжни бяхме. Резервният двигател включи от самото начало след отказа на главния. И ако ние го бяхме пробвали за тези 2-3 секунди и след това изключили, нямаше гаранция, че втория път щеше да се включи и да заработи.
Затова и нареждането беше с включването му да изработим целия цикъл - за 188 секунди да намалим скоростта и да влезем в плътните слоеве на атмосферата. Но поради факта, че двигателят беше наранен, той работи не 188 секунди, а продължи още 25. И се наложи ние ръчно да го изключим.
- Кой го изключи?
- Николай.
- Вярно ли е все пак, че от прекомерното натоварване той загубва съзнание?
- Това вашите колеги журналистите го измислиха. Никой от двамата ни не е губил съзнание, макар че претоварването беше 8, близо 9 единици. Натискът върху мускулатурата е в посока гърди-гърб и беше толкова голям, че затрудняваше дишането. Затова бяхме длъжни да поемем въздух и 2-2 и половина минути да мълчим.
В Центъра, естествено, безпокойствието е било много голямо и ръководителят на полета Алексей Елисеев постоянно питаше: “Сатурни, как се чувствате? Сатурни, кажете каква е ситуацията?”. И при претоварване 6-6,5 Николай успя да се сопне: “Ну, замълчете, при нас претоварване 6!”
- Защо твърдите, че са го измислили журналистите?
- Ами за да се види колко велики сме ние, българите.
- Вярно ли е, че след този полет вашето твърдо “Нормално!” става като нарицателно при ситуация, когато всъщност нещата не са никак нормални.
- Вярно е. Даже имам приятели, които са ходили в много други градове на Русия и в други републики и по същия начин са ги посрещнали като българи.
- А вярно ли е, че в кабината на кораба имало портрети на Живков и Брежнев?
- Трудно ми е да си спомня, носехме разни неща. Но Паисиевата история беше с нас. За съжаление, остана в битовия отсек и изгоря в Космоса.
- Колко време мина, докато ви намериха след кацането?
- Веднага. Когато Николай отвори люка, вертолетът вече се чуваше, кържеше над нас. Ние не знаехме къде сме кацнали. Може и да сме някъде в Китай. Тук има една любопитна техническа подробност. Поради това, че двигателят работи по-дълго време, ние трябваше да кацнем много по-рано. По теория - по-късо кацане.
Но поради това, че тягата му е била по-малка заради нараняването, ние кацнахме близко до предварително определения район. А е можело и да се приводним в океана.
