Едва се разчу за обещанието на премиера Бойко Борисов 1000 музиканти на свободна практика да получат по 4350 лева, и в социалните мрежи се изви вихрушка от коментари. Критични и иронични постове публикуват даже музиканти като например Ицо Хазарта. В следващите дни страстите ще продължат, особено пък като се стигне до определянето на списъка с получателите.
Та се налагат още малко обяснение откъм премиера и министрите. Защото извън дежурното „браво” и дежурното хейтене според съответните политически пристрастия на авторите излизат два интересни въпроса в дискусиите.
Първият е по-скоро любопитен – музиката ли е днес най-важното изкуство, та властта напоследък раздава награди и помощи по най-различни списъци? Е, явно вече не е киното, както казваше някога чичко Ленин.
Вторият въпрос е важният. И той е на кого с колко и при какви условия помага правителството.
От началото на пандемията се явиха толкова много мерки за сектори, гилдии и личности, че вероятно и изключително строгият „бюджетар” – финансовият министър Кирил Ананиев, им е изгубил дирята.
А пък обикновеният данъкоплатец няма начин да е съзрял някакъв ясен принцип, по който се раздават парите за помощи в кризата. Размятат се някакви 60:40, някакви проценти от обороти, някакви максимални доходи за едни свободни артисти, някакви 5 минимални заплати за други... Ако се знае принцип, той е само за пенсионерите – по 50 лева на калпак. За някои от останалите има помощи под условие, за други – без условия, а за трети помощи няма.
Обикновеният данъкоплатец обаче е и електорална единица. И хич не е добре да подозира безпринципност при раздаването на неговите пари.
