Димитър Енчев е представител на една от компаниите, разработили националната информационна система за борба с COVID-19.
Той завършва икономика, информатика и математика в САЩ, а след това учи в Лондонското училище по икономика. На Острова започва работа в международния инвестиционен фонд PostScriptum, който успява да доведе в България преди няколко години. Сега е управляващ партньор в компанията.
- Г-н Енчев, откъде дойде идеята за мобилно приложение, с което да се следи разпространението на коронавируса у нас?
- Нашата идея и крайният продукт е интегрирана национална информационна система за борбата с COVID-19. Ние искахме да изградим система, която да улесни работата на всички държавни органи в борбата срещу коронавируса. До нея имат достъп националният щаб, личните лекари, МВР, РЗИ, болници, лаборатории, НЗОК, общини. Част от тази национална система е и мобилното приложение, което е достъпно и доброволно за всички граждани.
Аз съм инвеститор и член на борда на директорите на една от големите продуктови български айти компании - “Софтуер груп”. Както всички и аз си стоя вкъщи, откъдето и работя. Видях, че страни като Сингапур, Тайван и Южна Корея
успяха да
ограничат
разпространението
на COVID-19
благодарение на
технологии
и системи, които са разработили вече. Те са били най-подготвени в случаи на епидемия заради първата САРС епидемия от 2003 г. Помислих си чисто логистично колко е трудно и колко по-трудно ще става на държавата да се справя с огромния брой хора, чиито данни трябва да обработят – на такива, които се връщат в страната, или пък са имали контакт с болен и трябва да са под карантина. Това е огромно логистично предизвикателство. И нашата държава, както и никоя друга, не е била подготвена за тази безпрецедентна ситуация.
Ние се занимаваме с банков и застрахователен софтуер, глобална компания сме, работим с големи финансови институции - Световната банка, фондацията на Мелинда и Бил Гейтс, имаме 7 офиса по света. Правим точно такъв тип регистри с много канали на достъп.
Така ни дойде идеята, че можем бързо да изградим подобен тип система,
като стъпим на
съществуващото
ни продуктово
портфолио, и да
я дарим на
държавата
Свързахме се с правителството. Оказа се, че и те вече мислят в тази насока. Същевременно в друга компания - “Скейл фокус”, бяха започнали да мислят за мобилно приложение. И така стана едно обединение, което сработи добре.
Цялата система стъпва на нашето ядро и бе направена за рекордно време в много добро партньорство с “Информационно обслужване” АД. Екипите работиха по 20 часа на ден две седмици, за да могат да я направят и да я свържат със съществуващите системи на МВР, на Гранична полиция, на здравните власти и други.
Предимството на системата е дигитализиране на борбата с COVID-19, което позволява на държавата да постигне повече.
- Бихте ли дали пример?
- Например, ако даден човек сега влезе в държавата през даден ГКПП, информацията за него в реално време да влиза и в системата. И автоматично районният полицай така вече знае, че този човек трябва да е под карантина. Няма някакво забавяне. Прехвърлянето на информация е много по-лесно и по-бързо, не се хаби ресурс в ненужна бюрокрация.
- Как става - данните на човека се вкарват в тази система или?
- Да, реално Гранична полиция има достъп до системата - регистърът е единен, споделен от всички институции. Той дава информация на отделните органи толкова, колкото е необходима. Например личният лекар има лимитирана информация само за неговите пациенти. Съответно кварталното РПУ пък получава информацията за карантинираните граждани в района директно от този регистър. И всичко това се случва в реално време. От гледна точка на организация това ще спести много излишни усилия. В момента има 56 000 души под карантина - логистично е огромно предизвикателство те да се проследят.
- Казахте, че мобилното приложение е само част от системата.
- Да, то е част от цялата система, но всичко е свързано. Имаме, образно казано, два вида данни и два регистъра. В единия са достоверните, както ние ги наричаме - от МВР, граничните, здравните власти. Другият регистър е от мобилното приложение, тоест от гражданите. В него постъпват данни, които имат съвсем друга функция - пращат се към личните лекари по сигурен начин и дават някаква аналитична картина на щаба, но нямат отражение в основния регистър, където са достоверните данни.
И тук вече идва още една основна функция, която ние изградихме. На база на информацията, която влиза по различни канали в единния регистър, се правят анализи. Аналитичният модул беше предоставен безвъзмездно от наш партньор, американска компания, която е световен лидер в тази област - “Сас инститют”. Техният модул позволява да се правят прогнози,
да се види къде
какво се случва,
да се проследят
трендовете,
къде се заформят клъстери. Знаем информационните технологии каква сила дават в XXI век, така че те могат да помогнат борбата с COVID-19 да е много по-успешна.
Надяваме се с тази система властите да са по-ефективни в борбата. Но също така с нея ще могат в един момент много по-целево да налагат мерки за социално дистанциране. Тоест, като видят например, че определен тип хора по-често се заразяват от други, биха решили да спрат определена дейност. Мерките, които сега действат много успешно, костват доста на икономиката. Надявам се, в един момент, когато ситуацията го позволява, чрез такава умна система за менажиране на епидемията да може да се предприемат по-таргетирани мерки, които няма да са такава щета за икономиката.
- Всеки от личните лекари ли има достъп до единната система?
- Координацията ни е с Министерството на здравеопазването. Техните структури обучават хората надолу, както прави и РЗИ. За личните лекари това е улеснение. Ако хората са съвестни, ползват приложението и пускат в него симптомите си, на лекарите това ще им спести много обаждания на ден. От гледна точна на системното приложение, то е изключително опростено и за тях няма да е никакъв проблем да го ползват. Данните и профилите им вече са направени. Предизвикателството беше всичките данни, които са в различни части на държавата, да са на едно място. И сега, като си свалите приложението и вкарате вътре ЕГН-то, системата ще изпрати информация до вашия личен лекар.
- За да се инсталира приложението, както и вие споменахте, се въвеждат лични данни като ЕГН или паспорт. Това не е е ли опасно, ако някой ни хакне телефона например?
- От гледна точка на сигурност, всичко е на най-високо ниво. Хората и институциите, които боравят с личните данни, не се променят. Ние, частните компании, сме изградили системата, която даряваме на държавата, но не боравим с данните,
ние нямаме
никакъв достъп
до данните на
гражданите
“Информационно обслужване” АД взема тази система, вдига я на техни сървъри и държавните институции, които така или иначе боравят с тази информация, продължават да го правят, просто по един по-ефективен начин.
- Колко хора трябва да си свалят приложението, така че да може да има реална картина на случващото се?
- Колкото повече, толкова по-добре. Трудно ми е да прогнозирам колко хора доброволно ще дават лична информация. Но основното нещо, което на нас ни дава надежда за успешното справяне с COVID-19, е това, че самата държава, всички институции ще си вдигнат капацитета за справяне с епидемията благодарение на тази единна система.
- От колко време се занимавате с това?
- Аз съм завършил Икономика, информатика и математика в САЩ, а след това съм учил в Лондонското училище по икономика. Там започнах работата си в международния инвестиционен фонд PostScriptum, който успях да докарам в България преди няколко години, и в момента съм управляващ партньор. Инвестирали сме в глобални компании, като някои от тях са български. Една от тях е “Софтуер груп”, в която сме инвестирали 7 млн. евро.
Аз съм инвеститор и финансист, не толкова софтуерен инженер.
