Така те ще могат да си почиват след тежките дежурства, без да са реална опасност за близките си
Ник Денисън е млад английски лекар, анестезиолог по специалност, чийто тригодишен син Алфи е болен от рак и в момента е на химиотерапия. Преди седмица Ник обяви в социалните мрежи, че се изнася от дома си и ще живее половин година в каравана, защото вече работи към спешните екипи на болницата “Фраймли парк” в Съри, които приемат най-тежко болните от коронавирус.
“Трябваше да направя труден избор - да лекувам хора, които не познавам, или да бъда със сина си, докато той се бори с рака. Тежък избор - дано никому не се налага, но в такава ситуация е не само Ник Денисън от Англия. Със сигурност има десетки, стотици, хиляди други негови колеги по света, а и в България, които като него са разпънати на кръст - да работят на първа линия на пандемията и така да създават реална опасност не само за себе си, но и за най-близките си хора, или да помислят първо за сигурността на семействата си.
Когато всяка вечер хиляди и милиони хора по света ръкопляскат на медиците от балконите си, те едва ли се замислят, че лекарите, медицинските сестри, фелдшерите, парамедиците, шофьорите на линейките от спешна помощ също имат семейства, деца, възрастни родители. Повечето от тях след работа се срещат с тях, но треперят дали няма да им лепнат вируса. Тези дни една лекарка от софийска болница разказваше, че когато се прибира от тежко нощно дежурство, вкъщи правят “коридор на бацила” да се добере до банята, за да отмие опасността и умората.
Шефът на “Пирогов” проф. Асен Балтов обясни в интервю за “24 часа”, че екипите от инфекциозната клиника, които са поели най-тежките случаи, живеят в болницата с пациентите си по 14 дни. После си отиват вкъщи и стоят там под карантина по още 14 дни, ако всичко е наред - тоест не са дали положителен тест. Докато са на работа, се сменят помежду си, за да поспят по 7-8 часа, и то, ако обстоятелствата позволяват.
Същата е ситуацията и във Военномедицинската академия - и там медиците са на екипи, а щом свърши 14-дневната им смяна, си отиват вкъщи под доброволна карантина.
И всички тези хора живеят с близките си - децата, възрастните родители. Така кръгът за хората в “опасна близост” с инфекцията се разширява.
Само си представете при такава ситуация какво изживяват медиците и как се чувстват близките им. И едните, и другите са най-ощетени от карантината, дори един хляб няма да може да излязат да си купят - нито те, нито близките им.
В същото време в София и големите градове на страната хотелите са пред затваряне. Това са стотици, а може би и хиляди празни хотели със свободни стаи. Хотелиерският бизнес, както и много други, са сред най-потърпевшите от пандемията. Чакат компенсации и подкрепа от държавния бюджет, но колко време ще може да се разчита на това?
По всичко личи, че кризата няма да бъде нито толкова кратка, нито толкова лека. Напротив! Затова ще има взаимна изгода, ако се отворят част от хотелите, за да се настаняват там екипите от медици на първа линия. Ползата е очевидна - ще могат да се възстановяват при нормални условия, без да въвличат в карантината и своите семейства. Ще получават храна, без да се чудят как да си я набавят. От друга страна, така ще има работа и за бизнеса в хотелиерския бранш и ще се омекоти ударът върху тях, а и ще се спасят немалко работни места.
Някои ще кажат, че така се създава опасност от разпространение на заразата. Напротив! Първо, ще се опазят семействата и близките на медиците, което е от особена важност, защото идват най-тежките дни на разпространение на епидемията.
Второ, има възможност при спазване на стриктни правила за безопасност и дезинфекция персоналът на хотелите да се включи в тежката битка, без да пострада. Възможно е, а и ще бъде далеч по-човешко да се създадат нормални условия за живот и почивка на лекарите и медицинските сестри. Защото те тепърва ще ни трябват.
