НАТО разкритикува Владимир Путин за това, което нарече "опасна и безотговорна" ядрена реторика, ден след като руският президент заяви, че ще разположи тактически ядрени оръжия в Беларус, съобщи Ройтерс.
Путин обяви този ход в събота и го сравни с разположените в Европа ядрени оръжия на САЩ, като същевременно настоя, че Русия няма да наруши обещанията си за неразпространение на ядрените оръжия.
Въпреки че ходът не беше неочакван, той е един от най-ясно изразените ядрени сигнали на Русия от началото на войната ѝ срещу Украйна преди 13 месеца, а Украйна призова за заседание на Съвета за сигурност на ООН в отговор на това изявление.
Докато Вашингтон, другата ядрена суперсила в света, омаловажаваше опасенията от изявлението на Путин, НАТО заяви, че обещанието на руския президент за неразпространение на оръжия и сравняването му с разположените американски ядрени оръжия в чужбина са далеч от истината.
"Споменаването от страна на Русия на ядреното споделяне на НАТО е напълно подвеждащо. Съюзниците от НАТО действат при пълно спазване на международните си ангажименти", заяви говорител на НАТО в коментар, изпратен по електронната поща на Ройтерс вчера.
"Русия последователно нарушава ангажиментите си за контрол на въоръженията, като съвсем наскоро преустанови участието си в Новия договор СТАРТ", заяви неназованият говорител.
Къде “спят” в Европа американски ядрени бомби?
Базираният във Вашингтон Центъра за контрол над въоръженията и неразпространението (CACN) посочва, че американските ядрени оръжия в Европа се състоят изцяло от гравитационни бомби B61-3 и В61-4, които могат да бъдат транспортирани от самолети с двойно предназначение. В момента е в ход модернизацията им за удължаване на живота на B61-12, като е планирано тези бойни глави да бъдат разположени до 2024 г. заедно с програмите за модернизация на транспортните средства на приемащите държави. Вариантът B61-12 ще включва нов комплект за опашката, за да се подобри ефективността и точността. Освен това той ще позволява възможност за променлива мощност, като мощността ще варира от 0,3 KT до 170 KT и ще позволява както стратегическа, така и тактическа употреба.
През октомври миналата година информационният портал „Статиста“ (statista.com) припомни, че през 2019 г. свързан с НАТО орган публикува и впоследствие изтри документ, който потвърди нещо, което се подозираше от дълго време - американски ядрени оръжия се съхраняват във въздушни бази в няколко европейски държави. Копие от документа беше публикувано от белгийския вестник „Морген“, в който се посочваше, че ядрени бомби B61 се съхраняват в шест бази в Европа. Вестникът, цитирайки посочения документ, съобщи, че “в рамките на НАТО САЩ разполагат около 150 ядрени оръжия в Европа, по-специално гравитационни бомби B61, които могат да бъдат използвани както от американски, така и от съюзнически самолети“.
Както се уточнява в информационния бюлетин на Центъра за контрол над въоръженията и неразпространението, въпросните бази са Клайн-Брогел в Белгия, Бюхел в Германия, Авиано и Геди-Торе в Италия, Волкел в Нидерландия и Инджирлик в Турция. Наличието на оръжията произтича от споразумение по време на Студената война през 60-те години на миналия век, целящо да възпре Съветския съюз и да убеди участващите страни, че започването на собствени програми за ядрени оръжия не е необходимо.
B61 е стратегическа и тактическа термоядрена гравитационна бомба с ниска до средна мощност, която се отличава с двустепенна радиационна имплозия. Тя може да бъде разположена на редица самолети, като Ф-15E, Ф-16 и “Торнадо“, летящи със скорост до Mach 2, като преди детонация има предвидено време за отдалечаване на самолета извън радиуса на действие на взрива.
През 1968 г. Белгия подписа Договора за неразпространение и го ратифицира през 1975 г., припомня “Юроактив“. Трите цели на договора са неразпространение, окончателно премахване на всички ядрени оръжия и международното сътрудничество в мирното използване на ядрената енергия. Обективен въпрос при това положение е спазва ли Белгия подписания и ратифициран от нея договор или … И не само Белгия.
Всъщност заплахата на Путин и припомняне наличието на ядрени оръжия на САЩ в Европа поставят въпроса дали Студената война въобще е приключвала, както триумфално беше обявено от Запада след разпада на СССР и блока от социалистически държави преди повече от 30 г.
Защо Москва прави “услуга” на Лукашенко?
Путин заяви, че президентът на Беларус Александър Лукашенко отдавна е поискал разполагането на ядрено оръжие на територията на неговата страна, съобщи Ройтерс и посочи, че засега няма реакция от страна на Лукашенко.
Макар че беларуската армия официално не участва пряко във войната срещу Украйна, Минск и Москва имат тесни военни връзки. Миналата година Минск позволи на Москва да използва беларуска територия, за да изпрати свои войски в Украйна.
Аргументът на Путин е за масова употреба, всъщност той ще изнесе предната линия на ядрени оръжия по-близо до границите на НАТО. Беларус има граници с Полша, Литва и Латвия, които са сред най-активните и гласовити съюзници на Киев.
Вероятно с тази заплаха от Москва, която засега не е реализирана, Кремъл в краткосрочен план се стреми да сплаши страните, които подкрепят Украйна, каза министърът на отбраната на Литва Арвидас Анушаускас, съобщи ДПА.
Във Фейсбук той написа, че според него не трябва да има някаква специална реакция на руските планове.
"Защитата на страна от НАТО срещу заплахата от ядрени оръжия е гарантирана, независимо дали тези оръжия са разположени на запад от нашите граници (Калининградска област), на изток (Беларус) или на север (Ленинградска област)", написа Анушаускас.
Това само показва опасенията на Путин от засилване на силите на НАТО на източния фланг на алианса в отговор на войната му срещу Украйна, пише Анушаускас.
Варшава, естествено, скочи против ядрените планове на Путин. Полша не иска да се появи напрежение в публичното пространство, а в хода на Кремъл по-скоро ще намери пореден аргумент за и без това усиленото превъоръжаване на полската армия.
САЩ като че ли не бяха изненадани от заплахата на Путин. "Не сме видели причина да коригираме стратегическата си ядрена позиция, нито признаци, че Русия се готви да използва ядрено оръжие", заяви говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Ейдриън Уотсън. "Оставаме ангажирани с колективната отбрана на НАТО."
Могат ли санкции да обезвредят ядрени оръжия?
Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел призова вчера Беларус да не приема руски ядрени оръжия, като заяви, че в противен случай може да й бъдат наложени допълнителни санкции, предаде Ройтерс.
"Приемането на руски ядрени оръжия в Беларус би означавало безотговорна ескалация и заплаха за европейската сигурност. Беларус все още може да спре, това е техен избор. ЕС е готов да отговори с допълнителни санкции", заяви Борел в Туитър.
Дали тази политическа декларация от страна на дипломат №1 на Брюксел ще сработи, предстои да се види.
А заканата на Путин и потенциалното й реализиране всъщност ще допринесат до ясното дефиниране на ядрена, вместо уж изчезналата през 1989 г. желязна завеса и предефинирането на свързаността на Русия с Европа.
