Как постъпва творецът, когато не може да се примири с действителността? Ами, твори
По принцип не е хубаво за демокрацията да се уволняват артисти, тоталитарен белег е. Жалко, че уволнението на Александър Морфов от Народния театър се политизира, защото сме в предизборна кампания – в мирно време щяхме повече поуки да извлечем от спокоен разговор за ролята на творците в обществото.
Талантът на Морфов е безспорен, той е бисер в короната на всеки театър, постановките му са забележителни и се играят с години, затова го канят и в Русия, и в София, и навсякъде. Съвсем отделен въпрос е обаче
редно ли е творецът да кадрува в театъра?
Пък, ако ще да е самият Станиславски?
Защото Морфов точно това се опита да направи, пишейки върху вратата на пиара Велислава Кръстева: “Изчезвай”.
Среднощното шумкарство щеше да отмине като ексцентричност, но той продължи да настоява с пламенната жертвоготовност на Мел Гибсън в “Смело сърце”, че се сражава с мракобесието. Всъщност аргументът му срещу Кръстева не е свързан с работата ѝ, а само с голия факт, че е от ДПС. Пък Морфов баш ДПС не може да го трае. Също и “гербаджийски боклуци” като Будинов. Не може и това е!
От друга страна, той не е шотландски рицар, въстанал срещу тираничен крал, а ГЕРБ и ДПС не са забранени партии. Напротив, редовно се явяват на избори, даже на последните събраха сумарно към 980 хиляди гласа. А Александър Морфов е служител в държавен театър. От къде накъде “Изчезвай”?
Как постъпва творецът, когато не може да се примири с действителността? Ами, твори. Поставя проблемна пиеса, пише разобличаваща песен, роман, сонет, изразява се чрез изкуството. С дребнаво зъбене, драскане и заканване няма шанс да спечели публиката.
Как си го представя? Че излиза и казва: “Драскайте по вратите на мерзавците, ако искате да сте свободни!
Гонете ги, плюйте ги, наричайте ги “боклуци”,
докато шават!”. И избухват ожесточени боеве в домсъвети, училища, средни и големи трудови колективи, настъпват паника и масова истерия… Що за сценарий?
Хубаво е все пак, че от време на време животът опреснява темите от началото на 90-те, когато сини и червени настроения ставаха причина за раздели, вендети и войни на световете. В периода 1997-2001 г. десницата управляваше в пълен комфорт, но така и не прие лустрационно законодателство срещу номенклатурата на БКП и ДС. Затова сега техните наследници са в челните редици на политическата класа, а по отношение на личните пристрастия е валиден единствено член 6 от конституцията:
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Както обичат да пишат шегобийците във фейсбук, “този текст нарочно е така”. Днес демократът Морфов нарушава правата на депесарката Кръстева, утре ще се върне ДПС на власт и той ще се окаже народен враг. Докога така?
След падането на Берлинската стена политическите репресии изгубиха валидност, поробените избраха свободата. Това, че “водачът на добрите сили” Кирил Петков наруши основния закон, за да заеме министерски пост, не значи, че конституцията е отменена. Означава, че
в периоди на безвластие се вършат безобразия
Гражданите на ЕС отдавна трябва да са свикнали на живот и работа в дух на толерантност и взаимно уважение. Мразиш вкъщи или на площада, където викаш “Оставка!”. През останалото време се държиш прилично и спазваш законите.
Спомнете си как изгониха Чарли Шийн от “Двама мъже и половина” заради пиянство, наркотици и зъбене на продуцента. И това е Шийн, дето игра във “Взвод” на Оливър Стоун! Окото не им мигна да го отрежат, след като поведението му трови околната среда.
“Лукасфилм” уволни знойната Джина Карано от “Мандалорецът”, защото казала, че да си републиканец в днешно време, е все едно да си евреин по време на Холокоста.
А “Сони Пикчърс” едно време изритали самия Стивън Содърбърг от продукцията “Мънибол” с Брад Пит заради непреодолими творчески противоречия.
Нали се сещате кой е Содърбърг? “Секс, лъжи и видео”, “Ерин Брокович”, “Трафик”, “Бандата на Оушън”, оскари, сателити, емита, БАФТИ, сезари, златни глобуси, всичко.
Най-драстична е историята на Чарли Чаплин, обявен за комунист след “Великият диктатор”. Лично шефът на ФБР Джон Едгар Хувър ръководи кампанията по очернянето му, направо го разпорва от дела и компромати.
Чаплин наистина е симпатизирал на Съветския съюз по време на Втората световна, но е казвал: “Не съм комунист, аз съм за мир.” В крайна сметка САЩ го прогонват, 20 години живее със семейството си в Швейцария. Чак в края на живота си се връща, за да му връчат почетен “Оскар”.
И в тази връзка буйните творчески сърца не бива да забравят, че за разлика от подвластната на променливия вятър политика изкуството е вечно и устойчиво. По пътя на Мелпомена с безсилен гняв не се върви.
