На 2 февруари се навършват 80 г. от победата в Сталинградската битка, а Кремъл обича историческата символика
Преди малко повече от година, през декември 2021-а “24 часа” публикува един мой текст, озаглавен “Едно на ум. Русия удря най-често през зимата”, в който на основата на уроците на историята предупреждавах, че по традиция повечето руски или съветски настъпателни операции от векове се осъществяват когато дойде зимният студ. Тогава, разбира се, не съм и допускал, че войната може да стане реалност, но все пак историята винаги ни подсеща да имаме своето едно наум. Година по-късно какви исторически аналогии и поуки можем да направим, за да разчитаме по-лесно някои процеси и пак да имаме едно наум.
1. Русия по традиция трудно печели локални конфликти, при които страната се опитва да не се превръща в огромен военен лагер. Достатъчно е да си припомним Руско-японската война от 1904-1905 г., Полско-съветската война 1919-1921 г. или Съветско-финландската война от 1939-1940 г. Първите две загубени катастрофално, третата спечелена с цената на безпрецедентни жертви срещу противник с неизмеримо по-малки ресурси. Тоест северната империя трудно печели войни, освен ако тотално не се преустрои под лозунги от типа “Всичко за фронта. Всичко за победата”. Всъщност посоката на Русия към момента е именно такава. Сякаш стъписана от неуспеха на първоначалната си “операция” от 24 февруари, тя стреснато и тромаво се подготвя за десетилетие на реални военни конфликти и геополитически размествания.
2. Украйна по традиция е земя трудна за обуздаване. Само след XVII век там са се състояли 26 големи военни конфликта. Дори да оставите настрана антируски настроената Западна Украйна и историята за Бандера и Шухевич, ако погледнете назад във времето към интересното държавно формирование, наречено “Запорожка сеч”, и стигнете чак до Батка Махно и неговото “Гуляй поле” (полето, където всеки волно се разхожда), в тази страна постепенно се е формирал един традиционен здрав дух на съпротива. Съпротива срещу всеки, който идва да наложи свой ред. Независимо дали това са османци, поляци, руснаци, германци, болшевики или белогвардейци.
Населението на тази земя е било вариабилно при избора на съюзници - веднъж с русите срещу поляците, друг път обратното, ту с белите , ту с червените, но е било категорично в едно. Хората от Украйна, включително и рускоговорещите, обичат, грубо казано, “да живеят по свой начин и никой да не им се бърка много-много”. Това е манталитет, формиран с векове. Намирайки се стотици години на фронтовия рубеж на огромни империи, украинците са придобили специфичен имунитет за съпротива. Кой би оцелял в тази арена на постоянни сблъсъци? Само хора със специфична нагласа. Там по традиция се раждат добри войници, независимо под чие знаме са служили. Обстоятелствата са ги принудили да бъдат такива. Ето например прочутият Брянски полк от Шипка е бил с щаб в Краматорск. Степта със своите постоянни конфликти и опасности създава свободни, но и войнствени хора, независимо дали става дума за украинските, донските, или кубанските казаци. Психопрофилът е еднакъв - ние живеем по свой закон. Добавете към този специфичен украински дух старата съветска бойна закалка ( строевите устави на двете враждуващи армии са почти идентични, в Украйна бяха разположени могъщият Киевски военен окръг и поне 3 елитни военни вуза - киевският военновъздушен, одеският общовойскови и харковският танков), западната помощ, въвеждането на някои натовски тактики и добрите разузнавателни данни, и ще ви стане ясно защо Украйна не се оказа слаб конвенционален противник за Русия, а точно обратното. Всъщност, ако говорим сериозно, колко европейски армии от добре охранената Европа притежават бойния дух на украинските или руските части? Вижте какви мъже бродят по окопите там. Колко от нашите държави биха могли да проведат и бегло подобие на украинската или руската мобилизация? Дали сме готови да загиваме с хиляди за интересите на страната си? Дали Европа е готова за 1000-километрови фронтове? Дали може да изстрелва или понася ударите на 40-50 хиляди снаряда на ден?
След американската, в НАТО има една боеспособна армия, готова за широкомащабни сражения, и това е турската, просто защото воюва отдавна и защото е съхранила стария си боен дух. Може да добавим и Полша, големият неизвестен в украино-руското уравнение, която също гради армия, способна да воюва, а не да прави “чисто полицейски операции” от типа десет човека задържат “опасно лице” за неправилно пресичане на червено.
3. Зад булото на войната Русия бързо се трансформира. Традиционният още от съветски времена либерален интелектуален елит е изтласкан в периферията. Прекалено много знатни люде, взеха да скачат от прозорците си, а могъщите руски олигарси сякаш изчезнаха като с вълшебна пръчка от публичното пространство.
Най-популярната руска компания вече не е “Газпром”, а ЧВК “Вагнер”. Вместо Абрамович най-често говори Пригожин. Той, Суровикин и Кадиров са новите герои за тамошните медиите. В речите на самия Путин могат да се открият буквални перифрази на цитати на Сталин от времето на Втората световна война. Думите на “кормчията на народите” от 1941 г. “Наше дело правое. Победа будет за нами” звучат почти дословно вече на няколко пъти. Всъщност “Наше дело правое” на Сталин е заменено от “Историческая правда на нашей стороне” на Путин. Обръщението на руския президент за Нова година на фона на военни е повече от показателно. Русия е на исторически кръстопът и все повече се наближава опасна линия, или както те й казват “точка невозврата”, място, откъдето няма как да се върнеш назад, дори да искаш. Битката между “западняците” и “евразийците” в кулите на Кремъл тече, макар и полутихо, но с пълна сила.
4. Русия вече формира нова държавна идеология, основана на принципите на класическото самодържавие на Руската империя. В нея православието ще има огромна роля. (Между другото, колкото и да е странно, болшевикът Сталин възстановява Руската патриаршия, премахната от Петър Велики).
Коледното послание за примирие всъщност беше репер, който да открои и подчертае различията на “православна” Русия от либералния, протестантски и католически Запад. Теорията за “народа воин - богоносец” се възражда с пълна сила. В руския православен молитвеник има, забележете, 21 молитви за война. Някои от тях изключително практични “за успех по море”, или за “избавление от плен”. Между другото, чисто обективно, още през Първата световна война Франция и Англия са направили невероятна пропаганда на стереотипа за “загадъчната руска душа” и “народът с Бог в сърцето”, който ще ги спаси от германците. По същия начин след 1941 г. Холивуд прави такива рекламни игрални филми за Сталин и Съветския съюз, че даже социалистическото ни кино би се засрамило. Както се казва политкоректно, такива са били времената.
5. Зимата тази година се поотложи дори и по украинските поля, но тя 99% ще дойде със своите студове, за да направи калта проходима. Струпването на руска групировка в Беларусия е факт. Мобилизацията, макар и частична - също. Русия преминава от бригадна към дивизионна организация на армията. Всеки военен екперт ще ви каже, че това означава готовност за преминаване към друго русло на бойни действия. Разговорите на президента Лукашенко с руски войници, изтупан във военна униформа като от 1944-а, също навяват мисли. Тази година се навършват 80 години от Сталинградската битка. Победата на съветските войски се чества на 2 февруари. Имайте едно наум, в Кремъл обичат историческата символика, а по- голяма символика от Сталинград не може и да се измисли. Историята в Москва от учебниците влезе във властта. Така че е добре да се чете и помни. Скоро фразата на Ремарк “На западния фронт нищо ново”, може да е минало. За жалост на всички тези войничета, които гният в окопите, и на тези обикновени хора, които загиват под ракетите или снарядите. Това, за съжаление, е и присъда над цялото човечество, което тази година ще похарчи четирилиони долари не за да се лекуваме по-добре, не за да няма глад или да стигнем до Марс, а просто, за да се избиваме хем по-точно, хем по-масово. Хомо сапиенс отстъпва пред хомо милитарис, а сънят на разума ражда чудовища.
