Как стана обезличаването на ДСБ и защо
сега я напускат влиятелни активисти
"Костов е виновен за всичко”, казват със саркастични усмивки феновете му, когато се заговори за подривната роля, която техният гуру изигра спрямо демократичните процеси. Днес обаче в разгара на проточилата се изтощителна политическа криза е време да осъзнаят, че обратната им психология е самата реалност. Някой беше произнесъл мъдрата мисъл, че във всяка шега има искрица шега и всичко останало е истина. Да, Костов е виновен за всичко!
Жени Шиер, една от активистите, напуснали наскоро ДСБ заради
деспотичното управление на Атанас Атанасов,
заявява: “Твърдя, че от партията на интелигенцията, отстояваща ценностите на западната цивилизация и създадена от Иван Костов, не е останал и помен”.
Съдейки по трайно пасивната позиция на ДСБ през последните две години, Шиер и колегите ѝ имат основания да се възмущават от унизителното обезличаване на формацията, превръщането ѝ в “маргинализиран придатък и удобна патерица на по-амбициозни политически сили”.
Неочаквано изразът “партия на интелигенцията” разкрива различен ракурс към темата. Очевидно още преди да си получат партийните книжки, някои последователи на Костов са имали погрешно впечатление за ДСБ, защото единствената политическа сила, успяла да привлече, вдъхнови и обедини интелигенцията, е Съюзът на демократичните сили. Никога след него не е постиган подобен баланс и плурализъм между дясноцентристките идеи,
нито е имало по-креативна атмосфера под партиен флаг
Творческият потенциал на най-популярните личности бе неразделна част от всяка изява на СДС, което дори не просветва в сегашните прогресивни пърформанси.
С много труд, последователност и упорство Иван Костов първо овладя, после подчини, а накрая разцепи и отслаби най-голямото демократично обединение в новата история. Накрая отведе в бутиковата си формация само своите най-близки и доверени кадри, но повечето от умните и интересни хора сред тях не след дълго напуснаха.
Дори хипотетично няма начин след залеза на синия съюз интелигенцията да е преляла в ДСБ и да е приела безрезервно Атанас Атанасов за първенец и водач – бивш прокурор по времето на Възродителния процес и бивш шеф на Националната служба за сигурност.
Неслучайно именно той през 2020-а бе първият глас отдясно, изразил готовност да партнира с БСП, но не и с ГЕРБ.
Дясно устроеният образован, интелигентен човек е антикомунист по генезис, както казваше някога самият Костов. А коалицията с БСП за всеки антикомунист е
все едно Хан Соло да покани Вейдър
и Императора на рождения си ден.
Много политически изследователи днес мислят, че СДС е щял да се разцепи и без Костов след безпрецедентната си победа през 1997-а, преяждането с власт и безогледната масова приватизация.
С многото си влиятелни лобита и зависимости, съюзът едва ли щеше да оцелее дълго като единна партия, но пък имаше шанс да постигне разбирателство с царя, чиято протегната ръка Костов високомерно отхвърли.
Със сигурност, колкото и малко отломки от стария съюз да бяха оцелели до днес, без лично лидерът му да го разедини и срине, нито Борисов, нито Христо Иванов, Атанасов, а камо ли Кирил Петков и Асен Василев щяха да се превърнат във фактори.
Иван Костов е отговорен за възхода на сегашната олигархия, натрупала първоначален капитал и мощно влияние в неговия мандат, за опростачването на дясното политическо пространство, за подмяната не само на демократичните сили, но и на политическите критерии.
Ако Жени Шиер бе права, че ДСБ се е славела като “партията на интелигенцията”, как е възможно нейният лидер да нарича Бойко Борисов “воденичен камък на демокрацията и на собствената си партия” и в същото време да иска подкрепа от ГЕРБ за кабинет с мандата на “Промяната”?
Как въобще може да му мине през ума подобен дисонанс?
ДСБ винаги е била партията на Костов, средство за влияние на неговия приятелски кръг. В противен случай нямаше да се обезличава с охота под сянката на преоблечения като партия корпоративен проект “Да, България”, нито да демонстрира слугинска преданост пред абсурдна разнородна прослойка с неясна ориентация като ПП.
Политическото безсилие на наследника на Костов щеше да е забавно, ако не беше станало дразнещо след две години нестабилност в държавата. Не е ли нелепо твърдението на Атанасов: “Борисов отдавна мечтае да бъде Ахмед Доган в Банкя”? При положение че Костов от години е “Ахмед Доган в Бояна”.
Толкова му харесва амплоато на велик мъдрец, че представи новата си книга с политически прозрения по време на предизборната кампания. Не я пусна например за Деня на будителите или за Коледа.
Както и да е, важното в момента е, че напускането на влиятелни активисти осветява тоталната несъстоятелност на “проекта” ДСБ, настъпва краят на илюзиите. Костов е виновен и за него.
