- Възможно ли е след дългата си кариера във властта Рашков да не е проверяван за връзки с ДС
Бойко Рашков е синоним на възмездие. Той е мантра, която левият либерален елит настървено зачуква в главата на българския избирател. Джедай, владеещ силата! Всеки, който постави под съмнение добродетелната му същност, слугува на тъмната страна.
Посаденото преди две години внушение е завзело умовете на своите създатели. Промяната, социалистите и “градската десница” вече дори не смятат за нужно да обясняват защо са извезали баш Рашковия лик върху знамето на антикорупцията.
Защо издигат в култ комунистическо самосъзнание с фикс-идеи за “бивши хора”?
Защо го приемат като задължително условие за съставяне на правителство?
И защо допускат името му да се мъдри в скоби в проект за управленска програма?
Развяват го гордо като Левски, с неговата енергия захранват усещането си за непогрешимост. “ДПС, ГЕРБ, ИТН, когато разбраха, че Бойко Рашков може да стане председател на КПКОНПИ… полудяха”, казва Георги Свиленски, шеф на ПГ на БСП. Премиерът Кирил Петков изрично предупреждава, че ПП няма да отстъпи от условието пред коалиционните си партньори Рашков да бъде избран.
На 19 юли т.г правосъдният министър в оставка Надежда Йорданова уверява, че ДБ ще подкрепи Рашков. Три дни по-късно депутатите от коалицията гласуват в парламента “против” изискването бъдещият шеф на КПКОНПИ да не е свързан с Държавна сигурност. Веднага след това пред камерите се кълнат, че ако, не дай боже, Рашков се окаже агент или доносник, няма да го подкрепят. Ничия “девственост” досега не е била бранена с цената на толкова много политически репутации.
Интересно е защо днес така ненадейно над този свят човек надвисва сянката на ДС, след като е заемал ръководни постове и е логично да е бил обект на проверка от комисията по досиетата?
При управлението на ОДС, докато Рашков е начело на националното следствие, принадлежността му към тайните служби не е проучвана, защото кабинетът “Костов” отказва да отвори архивите на ДС. Това се случва чак през 2006-а, докато “оръжието на възмездието” ръководи отдел в Националната служба за сигурност (сега ДАНС).
В кабинета на Станишев той е зам.-министър на правосъдието, след това го избират начело на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Мнозинството при кабинета “Орешарски” го назначава с 5 г. мандат на същата длъжност. В двете служебни правителства на Стефан Янев е министър на вътрешните работи и вицепремиер, при Кирил Петков остава шеф на МВР. Възможно ли е досега да не е бил проверяван за трудово минало в ДС? Да не би съмнението да се прокрадва заради миналогодишните свидетелства на режисьора Евгений Михайлов, че Рашков го е разпитвал над 20 часа през 1990-а като младши следовател в народната милиция?
Д-р Аспарух Илиев, български учен, работещ в Швейцария и Германия, откровен симпатизант на “Промяната” и приятел на семейство Лорер, пише по повод въпросния фелдфебел: “Някой може да ме нарече идеологически екстремист, но не разбирам защо лицето Рашков като старо ченге, тясно обвързано със службите и БСП, е толкова незаменимо необходим като шеф на КПКОНПИ. В нашите служби има лица без неговата обремененост от миналото, които са по-млади и по-обучени и доста по-благонадеждни за западните ни партньори.” Реакцията на учения е в унисон с коментар на режисьора Стоян Радев: “Има идеологическа поквара и корупция, създадена от БКП/БСП, която поколение след поколение е прониквала в животите на всички и е станала част от генетичния код на българите. Защо се страхуват от Бойко Рашков, от физиономията, интонацията, поведението, които ни връщат в онези времена? Ясно е, че БСП няма срам, но как е възможно млади политици с уж демократичен профил да не се засрамят? А за антикомунистите от ДБ… по-добре да се мълчи.” Ако перифразираме Петков, възникналото в някои обществени слоеве недоверие към Рашков означава, че “оръжието на възмездието” се сри.
* В средата на юни Кирил Петков каза в парламента в отговор на журналистически въпрос странното изречение: “Икономиката се сри в първото тримесечие”.
