ЕС и Украйна: Издига се нова Желязна завеса към Русия

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/11902956 www.24chasa.bg
Знамената на ЕС и Украйна се веят пред сградата на Европейския парламент в Брюксел. СНИМКА: РОЙТЕРС

На ЕС му беше удобно да държи Украйна извън Общността - като буферна зона между Запада и Русия. Това беше фатална историческа грешка, която косвено допринесе за разпалването на сегашната война на Русия срещу Украйна.

Решението на Европейския съюз да предостави статут на кандидатки за членство на Украйна и Молдова е историческо – както за двете бивши съветски републики, така и за цяла Европа. То представлява повратен момент. Украйна чука на вратата на ЕС от вече близо 20 години, но Брюксел така и не пожелаваше да я открехне.

Първите сигнали към ЕС бяха изпратени още в първите години на новото хилядолетие от авторитарния президент Леонид Кучма, който се стремеше да поддържа баланс между Русия и Запада. Но прозорецът за подобна възможност се отвори едва след неговото оттегляне и победата на Оранжевата революция в Киев през 2004 година, когато на поста дойде прозападният политик Виктор Юшченко.

Но нещата не станаха точно както бяха планирани

Демократичните промени в Украйна се извършваха паралелно с първото голямо разширяване на ЕС на изток, което беше съпроводено с опасения за приток на евтина работна ръка от Изтока.

Тези опасения не се оправдаха, но ЕС вече не беше склонен да се разширява със същите темпове. Брюксел си самоналожи почивка, след което дойде финансовата криза от 2009 г., а по-късно и бежанската криза от 2015 година.

Но най-важната причина, за да не се сближи Украйна по-силно с ЕС, бе съпротивата на влиятелните държави, основали Съюза. На тях им беше твърде удобно да оставят огромната страна като буфер между ЕС и Русия. Западна Европа се опасяваше, че присъединяването на Украйна ще промени баланса на силите в полза на страните от Източна и Централна Европа. А с тях Брюксел вече и бездруго си имаше достатъчно сложни отношения.

Без да бъде обсъждано и признавано публично, Западна Европа отдавна бе приела, че Украйна ще си остане в сферата на влияние на Москва, заради дългогодишните връзки между "братските страни и народи", както се изразяваха представителите на ЕС. Самите украинци затвърдиха това през 2010 г. с избора на подкрепяния от Русия Виктор Янукович за президент. Неговата проевропейска реторика беше чист камуфлаж.

ЕС се надяваше, че Украйна ще се задоволи с неговата политиката на добросъседство и зони за свободна търговия. Това беше фатална историческа грешка, която косвено допринесе за разпалването на сегашната война на Русия срещу Украйна. Европа не пожела да интегрира Украйна, а Русия искаше на всяка цена да върне бившата съветска република под свой контрол.

Подценяване на решимостта

Както Европейският съюз, така и Русия обаче подцениха решимостта на украинците. Двете революции - през 2004 г. и 2014 г. - показаха, че те ценят повече от всичко свободата и демокрацията. И както доказват всеки ден в момента, са готови да умират за това. Руската инвазия в Украйна принуди ЕС да поправи грешката си. Колко последователен ще бъде Брюксел този път, тепърва предстои да разберем. Опити за забавяне на процеса ще има, но промяна в посоката вече не е възможна.

Предоставянето на статут на страни кандидатки за членство на Украйна и Молдова означава, че епохата на буферните зони в Европа отминава. Двете постсъветски държави се насочват на Запад, обратното броене вече тече, спуска се нова Желязна завеса. Това е последният етап от пренареждането на Стария континент, което започна с края на Студената война.

Без преференциално третиране

А какво стана с Грузия, която през 2003 г. стана първата държава от бившия Съветски съюз, обявила западната си ориентация с „Революцията на розите“? Правителството в Тбилиси подаде молба за членство в ЕС едновременно с Киев и Кишинев. Зелена светлина обаче така и не последва. Брюксел само потвърди "европейската перспектива" за Грузия.

За това се посочват различни причини - включително политическата криза през 2020 година, когато след парламентарните избори опозицията обвини правителството в изборни измами. Брюксел взе правилното решение, като показа ясно на Тбилиси, че няма да си затваря очите за подобни проблеми, дори и страната да отбелязва напредък.

Решението за Грузия е и сигнал към Украйна и Молдова да не очакват преференциално третиране в дългосрочен план. Двете страни ще трябва да докажат с дела, че са готови за по-нататъшна интеграция и болезнени реформи. Но няма никакво съмнение - те ще успеят да се присъединят към ЕС. И то по-скоро, отколкото мнозина предполагат.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Голяма част от медиците не са доволни от парите, които получават, и това ги демотивира.

    Не искаме ли да има лекари в България?

    Да си млад лекар в България, все повече изглежда като тежка орисия, а не като престижна за обществото професия. Защото, първо, е трудно той да си намери работа. Второ, заплатата му често се колебае някъде около 1000 лева, а това отдавна не стига за елементарен стандарт на живот. Да не говорим за инфлацията
  • Христо Иванов от ДБ и Андрей Гюров от ПП разговарят в парламента.

СНИМКА: "24 часа"

    Защо ПП няма да се коалира с ДБ

    ПП ще обявят това, което беше ясно от километри за всеки политически анализатор - че няма да се коалират с ДБ. За да не отхвърлят ad hoc такава вероятност, уж чакаха някакви изследвания, които казаха това, което самите лидери ги сугестираха да кажат: че явявайки се самостоятелно, ПП и ДБ ще имат общо повече мандати