Кои са в новото правителство на Франция? (обзор)

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/11640542 www.24chasa.bg
В речта си при встъпване в длъжност Макрон постави ударението върху обещанието да работи за една по-силна Франция

Когато Еманюел Макрон положи клетва за втория си президентски мандат още в началото на месеца, всички очакваха още на следващия ден той да обяви нов премиер, който да обяви съответно ново правителство на Франция. Нещата се позабавиха с около 10 дни, което предвещаваше изненади. Миналия понеделник Макрон избра технократката и досегашна министърка на труда Елизабет Борн за нов премиер на Франция. На нея й бяха нужни четири дни да състави кабинета си и той бе обявен в петък. В него наистина имаше няколко големи изненади, обобщава БТА.

В кабинета има по равно мъже и жени министри (по 14, включително и премиерката)

Някои от досегашните министри, смятани за тежката артилерия в правителството по време на първия мандат на Макрон, запазиха постовете си. На първо място сред тях е Брюно Льо Мер, който си остава министър на икономиката и финансите. Той направляваше намаляването на данъците и пробизнес реформите, а после и безпрецедентните мерки в подкрепа на бизнесите и домакинствата по време ковид кризата, опустошила френската икономика. Брюно Льо Мер вкара френските финанси в правия път на европейските правила за първи път от десетилетие насам, но после разходите заради пандемията доведоха дефицита на страната до рекордни нива, посочва Ройтерс. Льо Мер е защитник на данъка върху цифровите гиганти и на въвеждането на глобален минимален корпоративен данък. Той говори свободно немски, което го прави подходящ събеседник на Берлин в ЕС що се касае до фискалните и финансовите въпроси и евентуални реформи в тази насока на европейско ниво.

Поста си запазва и вътрешният министър Жералд Дарманен. Начело на вътрешното министерство той застана през 2020 г., а преди това е бил кмет на Тюркоан от редиците на десноцентристите и делегиран министър на бюджета. Като вътрешен министър той оглави борбата на Макрон срещу насилствения екстремизъм и ислямистките радикали, подкопаващи устоите на светска Франция. Критици обаче казват, че по времето на Дарманен полицията е получила прекомерни правомощия. Името на Дарманен бе замесено в скандал с предполагаемо сексуално посегателство, но през януари прокурор разпореди разследването в тази насока да бъде преустановено поради липсата на убедителни доказателства за започване на дело. Самият Дарманен отрича да е вършил нещо нередно, припомня Ройтерс. Телевизия Бе Еф Ем пък посочва, че Дарманен е харесван от полицейските синдикати, което също обяснява преназначаването му.

Запазва поста си и министърът на правосъдието Ерик Дюпон-Морети, бивш адвокат, който изтъква, че досега е свършил добра работа и е разрешил най-неотложните проблеми в съдебната система. Сред нововъведенията по негово време е създаването на звено, което отговаря за останалите неразрешени в продължение на години престъпления, заснемането на съдебните процеси и засилването на професионалната тайна за адвокатите. Но въпреки това отношенията на Дюпон-Морети със съдиите и адвокатите остават обтегнати и дори миналата година имаше голяма стачка на магистратите, недоволни от условията на труд в отрасъла, от недостига на човешки и финансови ресурси и от натиска, на който те са подложени хем да са бързи, хем резултатни. За Дюпон-Морети имаше и съмнения и, че се възползва от длъжността си, за да урежда сметки с магистрати, които са му създавали проблеми по времето, когато е бил адвокат, припомня Бе Еф Ем.

Клеман Бон, държавният секретар по европейските въпроси, справил се добре с подготовката на френското ротационно председателство на ЕС, остава също в кабинета, но е повишен в делегиран министър по европейските въпроси. Това става в момент, в който Макрон заговори за европейска политическа общност - нова форма на приобщаване на страните от Европа, които споделят ценностите на ЕС и желаят, или пък не желаят, еврочленство, посочва Бе Еф Ем. Вчера Бон направи първо важно изказване и то беше, че за Украйна няма да има еврочленство по бързата процедура, а че може да се очаква присъединяването й към ЕС след 15-20 години.

От новото правителство отпаднаха обаче външният министър Жан-Ив Льо Дриан, който има богата, продължила 10 години министерска кариера, и министърката на въоръжените сили Флоранс Парли, която допреди две години бе смятана за подходяща за наследяването на тогавашния премиер Едуар Филип.

Льо Дриан беше министър на отбраната в кабинета на социалиста Франсоа Оланд. Преди това той беше областен управител на Бретан. Льо Дриан беше на първа линия във френския ангажимент в Мали и в размирния Сахел - от неговото начало до обявеното в началото на тази година на френското изтегляне от Мали, породило гнева на военните, поели властта в тази страна и предизвикало безпокойство за сигурността на целия регион Сахел и на мисиите на ООН и ЕС в Мали. Льо Дриан бе смятан е за политик тежка категория, припомня в. „Монд”. В продължение на 10 години той имаше за мисия да затвърждава френското влияние по света, допълва изданието.

Министърката на въоръжените сили Флоранс Парли, заемала в миналото висши постове в Ер Франс и френските държавни железници, преди две години бе смятана за достатъчно компетентна да стане премиер и да направлява един по-социален завой на кабинета в момент, в който обществото бе недоволно от социалната политика на Макрон. Но това така и не се случи и Парли си остана на поста министър на въоръжените сили, като по този начин Франция остана в крак с тенденцията по света да се поверява отбраната на жена министър.

Но в крайна сметка и Льо Дриан, и Парли, въпреки тяхната компетентност, не бяха оставени на постовете си. Това се случва в момент на руската инвазия в Украйна и на всички последствия, които има тя върху Европа и света, в момент на нарастваща мощ и влияние на Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион и настъплението му и в други части на света чрез инициативата „Нов път на коприната”. Замяната на министрите на външните работи и на въоръжените сили идва в момент, в който дезангажирането на Франция в Мали се възприема от някои като сходно на хаотичното изтегляне на Запада от Афганистан, озовал се отново в ръцете на талибаните. През последната година френският президент Макрон между впрочем все повече изземваше думата и на външния министър, и на министъра на въоръжените сили по въпроси, касаещи френската външна политика и отбрана. Той разговаряше с Владимир Путин, Володимир Зеленски, с лидерите на редица европейски страни, с Джо Байдън относно украинската криза. Ролята на Льо Дриан се ограничаваше до присъствие на заседание на ниво външни министри на ЕС, Г-7, Г-20 и Организацията на сигурност и сътрудничество в Европа и в сходни формати, на които той повтаряше позициите, вече формулирани от Макрон относно украинската криза. Относно разширяването на ЕС, на Шенген, на еврозоната, относно по-силната френска роля на европейската и световната сцена, относно по-силната роля на ЕС в света, относно независимостта във всяко направление на Франция и на ЕС думата имаше Макрон. Същото се отнасяше и по въпроси, свързани с отбраната, където пак Макрон формулираше основните виждания на Париж, докато Парли ги преповтаряше. Не бива да се забравя и, че Льо Дриан и Парли, начело на своите министерства, станаха свидетели на сключения през септември миналата година изненадващ пакт за стратегическо сътрудничество между САЩ, Великобритания и Австралия, коствал на Франция договор с Канбера за доставка на френски конвенционални подводници за десетки милиарди евро, припомня „Монд”. В тази ситуация Франция бе сякаш хваната неподготвена и мнозина упрекнаха министерствата на външните работи и на въоръжените сили, че не са предугадили този тристранен съюз, довел до моментно обтягане на отношенията на Париж с останалите участници в него.

В новото правителство приемници на Льо Дриан и на Парли са съответно Катрин Колона и Себастиен Льокорню.

Катрин Колона е на 66 години. Дипломат от кариера, посланик на Франция във Великобритания. Тя има репутацията на професионалист, който е свикнал с кризи, от войната в Ирак до Брекзит, така че сега заемането на поста в разгара на войната в Украйна едва ли ще я изплаши. Колона завършва престижното висше училище на френските политически и административни елити Национално училище за администрация. Кариерата си в дипломацията започва като служител на дирекцията по правни въпроси към френското външно министерство през 1986 г. В политиката влиза като говорителка на президента Жак Ширак (от 1995 г. до 2004 г.). През този период тя не е допуснала нито един гаф. По време на иракската криза, влошила френско-американските отношения, Колона защитава пламенно френския отказ за участие във войната в Ирак, припомня Франс прес. След като приключва кариерата й на говорител в Елисейския дворец Колона изненадващо напуска политическите среди и се озовава в света на кинематографията. Оглавява Националния кинематографичен център, била е дори заместник-президент на кинофестивала в Кан. Но след девет месеца се връща отново към държавните дела. От 2005 г. до 2007 г. става делегиран министър по европейските въпроси в правителството на Доминик дьо Вилпен. След това е постоянен представител на Франция в ЮНЕСКО и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От 2014 г. до 2017 г. е посланик в Рим, а в Лондон е посланик от 2019 г. точно по време на бурния период на преговорите за Брекзит. Сега Колона ще оглави външното министерство в труден момент не само във външнополитически план. Шест синдиката в средите на френската дипломация и 400 млади дипломати имат намерение да стачкуват на 2 юни в знак на протест срещу реформите, извършвани във ведомството, припомня Франс прес. Тези реформи предвиждат съкращения на персонал и намаляване на консулските дейности с течението на времето, посочва в. „Журнал дю диманш”. Но най-голямата реформа касае премахването на дипломатическия корпус през 2023 г., допълва изданието „Уест Франс”. Това означава, че в бъдеще дипломатите ще бъдат избирани сред висшите чиновници от всички френски администрации или от частния сектор. Това от своя страна означава, че ще изчезне „породата” на дипломата от кариерата. И всичко това се вписва в намеренията на Макрон за многообразие в професията и за слагане на край в доживотните кариери в дипломацията. Но назначението сега на Колона, която е дипломат от кариерата, начело на външното министерство, показва може би волята на Макрон да смекчи позициите си по този въпрос, посочва Франс прес. Начело на външното министерство Колона ще се впише в тенденцията на водещи европейски страни да назначават за външни министри жени. В Германия външен министър е Аналена Бербок, а във Великобритания Лиз Тръс. И двете между впрочем се проявиха като доста гласовити критици на руската инвазия в Украйна в момент, в който от страна на Франция гласовитите критики идваха от президента Макрон, а Льо Дриан само ги повтаряше. Колона е втората министърка на външните работи на Франция след Мишел Алио-Мари, която заемаше поста през 2010 г., припомня Ройтерс. Преди номинацията на Колона начело на външното министерство, за този пост се говореше, че може да бъде зает от сегашната ръководителка на ЮНЕСКО Одре Азуле, или пък от Бернар Казньов, бивш премиер на Франсоа Оланд, посочва сайтът „Линтернот”.

Новият министър на въоръжените сили Льокорню пък е смятан за много приближен на Макрон. От две години той бе начело на министерството на отвъдморските територии, припомня Бе Еф Ем. Преди това е бил и държавен секретар към министъра за екологичния и солидарен преход, като тогава са му възлагани най-деликатните екологични проблеми на страната. А пък по време на правителството на Франсоа Фийон е бил и държавен секретар по европейските въпроси. По образование е юрист. Освен това е лейтенант от резерва във френската жандармерия. Хвален е заради политическата си интелигентност. В миналото е бил кадър на десноцентристите, преди да премине към движението на Макрон. На Льокорню ще се падне задачата да планира сега всичко свързано с въоръжените сили на Франция и френската отбрана, а също така да се опита да постигне и напредък в буксуващия общ проект между Франция, Германия и Испания за боен самолет от ново поколение.

Досегашният министър на здравеопазването Оливие Веран, отнесъл много критики заради рестрикциите, въведени заради коронавируса, също не запазва поста си и е заменен от Брижит Бургиньон. По професия тя е била администратор в медицинско заведение за разлика от Веран, който е невролог. Бургиньон беше и в състава на досегашното правителство, но на поста делегиран министър за автономията. Сега начело на министерство на здравеопазването тя ще трябва да се справи с проблемите в здравната система, извадени наяве от пандемията. А именно криза с недостига на персонал и средства в здравните заведения. Веран пък остава в правителството, но вече е делегиран министър за връзките с парламента. Смята се, че той е искал да остане здравен министър, но Макрон повече не е искал поста на здравен министър да се асоциира само и единствено с корона пандемията, а точно това щеше да се случи, ако Веран бе останал, посочват Бе Еф Ем и „Линтернот”.

Оливие Дюсопт ще има тежката задача да оглави министерството на труда в момент, в който Макрон планира непопулярни реформи в тази област. Най-вече пенсионната реформа, при която възрастта за пенсиониране да се увеличи от 62 на 65 години. Досега Дюсопт беше делегиран министър по бюджетните въпроси. Сега де факто Дюсопт поема досегашния пост на премиерката Борн. За Дюсопт се смята, че успява да се справи именно с трънливи и горещи досиета. На досегашния му пост пък сега отива досегашният говорител на правителството Габриел Атал. Той е най-младият член на кабинета и само на 33 години е повишен. Завършил е политически науки и в качеството му досега на говорител на правителството той се показа компетентен и безгрешен по всички въпроси, на които трябваше да отговаря ежедневно. На новата си позиция на делегиран министър по бюджетните въпроси Атал ще е подчинен на Брюно Льо Мер. А сега гласът и лицето на правителството ще са Оливия Грегоар, която е на 43 години и която досега беше държавен секретар, отговарящ за социалната, солидарна и отговорна икономика, посочва „Линтернот”.

Макрон поверява на две жени задачата да организират прехода на Франция към по-климатоустойчив начин на живот. За целта отпада класическото екологично министерство и традиционните въпроси в тази насока ще се решават директно от премиерката Борн, която в миналото е била и министър на екологията. А преходът към по-климатоустойчив начин на живот е разделен на две – енергиен и екологичен. За енергийния преход отговаря вече Аниес Пание-Рюнаше. В миналото тя е работила и в частния сектор, и в сферата на обществените финанси. В предишното правителство беше делегиран министър на промишлеността. Сега нейна ще бъде задачата да съживи ядрената енергетика на страната, така че да се стигне до планирания от Макрон ядрен енергиен ренесанс. На тази министърка ще бъде поверена и задачата да въведе повече възобновяеми енергийни източници в замяна на нещадящите климата изкопаеми енергийни източници. На нея ще бъде поверена и задачата за постигане на енергийна независимост на страната. Тя ще трябва също така и да успокои безпокойствата на французите от нарастването на цените на горивата и тока, което бе последица от войната в Украйна, посочва Ройтерс.

Амели дьо Моншален пък ще отговаря за екологичния преход на всички територии във Франция. В миналото тя е била държавен секретар по европейските въпроси, а после делегиран министър на трансформацията и публичните функции. Заедно с всички народни избраници Дьо Моншален ще трябва да организира сега екологичния преход на всяка една френска територия, така че да има саниране с цел термична ефективност на 700 000 жилища годишно, подобряване на качеството на въздуха в градовете и по-чист въздух в затворените обекти, като училищата, болниците, обществените сгради, старческите домове.

Марк Фено, бивш министър за връзките с парламента, ще отговаря сега за земеделското министерство. Той ще трябва да работи с цел постигане на устойчиво земеделие и хранителна независимост на страната в момент, в който украинската криза показа, че светът е толкова зависим от хранителните и земеделски продукти от определени страни, че една война в дадена страна, или санкции, наложени на друга страна, влияят на прехраната на десетки държави.

За министър на културата бе назначена Рима Абдул Малак. Тя е малко известна на широката общественост, но е била съветник на Макрон по въпросите на културата от 2019 г., припомня Бе Еф Ем. Определят я като забележителна личност с много задълбочени и фини познания за културния живот в страната. Родена е в Ливан през 1979 г., като наполовина е ливанка, наполовина французойка. От 10-годишна възраст живее във Франция. Почитател е на театъра и на спектаклите на живо. Работила е за организацията „Клоуни без граници” и като съветник по културата в кметството на Париж. Работила е и в системата на Френския културен институт. Тя е в основата и на популяризирането на така наречения културен пропуск – или ваучер на стойност 300 евро, позволяващ на младите във Франция да посещават културни събития и да купуват продукти, свързани с културата. Рима Абдул Малак е описвана като истински работохолик за каузата на културата, отбелязват Бе Еф Ем и „Линтернот”.

Безспорно най-голямата изненада в новото правителство е назначаването на цветнокожия Пап Ндиайе за министър на националното образование и младежта. Той е интелектуалец и университетски преподавател. Брат е на писателката Мари Ндиайе. Баща му е сенегалец, а майка му французойка. Роден е във Франция. Досега е бил директор на Националния музей за историята на имиграцията, припомня Франс прес. Веднага срещу назначението му начело на едно ведомство, от което зависи оформянето на съзнанието и на идентичността на младите французи, се обявиха представители на крайната десница. За Пап Ндиайе се знае, че е специалист по въпросите, свързани с чернокожите, той е привърженик на спокойните дебатите по имиграционните теми, колонизацията, расите, отбелязва „Линтернот”. В миналото е критикувал полицейското насилие срещу онези, които не са представителите на бялата раса. Критикувал е и Макрон относно изказванията му, свързани с припомнянето и поемането на отговорност за колониалното минало. Изследвал е расовите различия в САЩ, както и условията на живот на чернокожите във Франция, отбелязва Бе Еф Ем. Ролята на Пап Ндиайе в качеството му на министър на образованието ще бъде доста важна и на преден план, тъй като Макрон планира да превърне темата за училищата в една от основните на втория си мандат. Марин Льо Пен нарече избора на Ндиайе „ужасяващ”, а висшият представител на нейната крайнодясната й партия „Национален сбор” Жордан Бардела определи Ндиайе като активист срещу полицията и прекомерен защитник на тезата, че една раса превъзхожда другите. А крайнодесният полемист Ерик Земур го дефинира като обсебен от расата интелектуалец индигенист (привърженик на национализма на коренното население) и уокист (привърженик на така нареченото пробуждане или осъзнаване на въпросите, свързани със социалната и расовата справедливост и на разобличаването на всички несправедливости, понасяни от всички малцинства), посочва „Фигаро”. Изобщо крайната десница е обезпокоена, че новият министър на националното образование ще допринесе за „деконструкцията” на френската история, на френските ценности и на бъдещето на страната. Премиерката Борн отхвърли всички тези обвинения и подчерта, че Ндиайе е един много ангажиран с републиканските идеи човек , който подкрепя целта за осигуряване на отлично образование и равни възможности за френските деца, посочва Франс прес.

От всичко това става ясно, че чрез новото правителство, което мнозина вече дефинират като кабинет на Макрон, а не като кабинет на Елизабет Борн президентът на Франция цели да запази стабилността във вътрешните дела, икономиката и правосъдието, където оставя същите министри, а в областите, в които планира реформи, назначава нови министри. Назначавайки наполовина ливанка и наполовина сенегалец начело на министерствата на културата и образованието, Макрон показва, че е верен на принципа си и за многообразие.

Интересни са и наименованията на самите министерства в новия кабинет. Вместо класическите имена като например министерство на икономиката и финансите, на здравеопазването, на земеделието или на труда, имаме комплексни наименования като министерство на икономиката, финансите, промишления и дигиталния суверенитет, министерство на здравеопазването и превенцията (визира се превенция на пандемии и на здравни кризи), министерство на земеделието и на хранителния суверенитет, министерство на труда, пълната заетост и приобщаването (визира се приобщаване към трудовия пазар). С класически имена остават министерствата на въоръжените сили, правосъдието, вътрешните работи, културата, националното образование и младежта, висшето образование и науката. Традиционните министерства на екологията и енергетиката, каквито ги има в други страни, стават министерство на енергийния преход и министерство на екологичния преход и на териториалната кохезия, в които се открояват думата „преход”, визираща прехода към едно по-зелено общество и една по-зелена енергия във Франция.

Първи преки впечатления от новото правителство ще има още днес, когато е и първото му заседание. Не бива да се забравя, че след по-малко от месец във Франция ще има парламентарни избори и тогава ще стане ясно дали новият кабинет ще продължи да съществува в този му вид, или Макрон ще се озове в позиция да съжителства с правителство на друга политическа сила.

Иначе първи сериозен проблем за доброто име на новото правителство възникна още в събота. Ден след като стана ясно, че Дамиен Абад, бивш член на консерваторите от партия „Републиканците”, e назначен начело на министерството на солидарността, автономията и на хората в неравностойно положение, се оказа, че в миналото той е бил разследван по обвинения за сексуално насилие над две жени, съобщиха Бе Еф Ем и „Линтернот”. Разследванията са приключили преди години. Премиерката Борн заяви, че не е била наясно с тези обвинения и увери, че ако вината на Абад по някакъв начин се докаже, то няма да има никаква безнаказаност от нейна страна спрямо него. Даниел Абад, който е роден през 1980 г., е доста популярна личност. Той е бил общински и областен съветник, френски депутат е от 2012 г., а после става и евродепутат. Политическата си кариера той успява да изгради, въпреки че страда от вроденото заболяване артрогрипоза, заради което е инвалид по рождение. Абад е смятан за пример за интегриране в активния живот, и по-специално в политиката, на инвалидите. Смята се, че начело на министерството, на което той бе назначен, той ще работи в полза на приобщаването на хората с различна степен на инвалидност. Самият Абад твърди относно обвиненията срещу него в сексуално посегателство, че инвалидността му не му позволява да извърши подобни деяния. Разкритията за него обаче породиха вече оживена полемика. А някои съзират в тях и отмъщение на „Републиканците” заради това, че техният известен представител е преминал в редиците на Макрон.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Премиерът Кирил Петков участва в дебатите, преди да бъде свален от поста председателят на Народното събрание Никола Минчев.
СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ

    Явно идват избори - сигурен знак: вдигат пенсиите

    Онзи любим израз на Бисмарк, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов, е издържал проверката на времето. Може обаче смело да напишем негов български аналог: започнат ли политиците да ухажват пенсионерите, като им вдигат пенсиите и дори им обещават още повече след два-три месеца, бъдете сигурни сто процента - идват избори
  • Перперикон днес

    Министърът на културата пак не е в час!

    Вчера, петък, 25 юни, аз отправих отчаян апел за спасяване на културния туризъм у нас. Става дума за приоритетното финансиране чрез Министерство на финансите (да не се бърка с Министерство на културата!) и чрез целеви субсидии на няколко български общини с оглед на развитието на културния туризъм в България

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо