Последният грандиозен проект на Гейтс
е описан в един от любимите му романи
на Айзък Азимов, който е чел като дете
“Бил Гейтс иска хората да мислят, че е Едисон, докато всъщност е само Рокфелер. Да се отнасяме към Гейтс като към най-умния мъж в Америка, е грешка, богатството не е същото нещо като интелигентността.”
Никой не може да даде по-достоверна оценка за един милиардер от друг милиардер.
Всеки опит на обикновен човек да развенчае напудрения им образ се приема за проява на завист. Унищожителната характеристика на Гейтс обаче не е на някой диванен философ, а на Лари Елисън, съоснователя на софтуерния гигант Oracle, един от най-богатите хора в света. Двамата с Гейтс са в нестихващо съперничество още от средата на 80-те, когато “Форбс” обявява основателя на “Майкрософт” за по-богат от Елисън. Днес Бил е четвърти в класацията, а Лари е седми.
Не може да се прецени кой е добър и кой е зъл, очевидно и двамата са нарцистични мегаломани, главозамаяни от усещането, че над тях е само небе. През последните две години обаче
божественият
комплекс
на Гейтс
рязко изкипя
Няма логично обяснение защо избира ролята на генерален продуцент на пандемията и в същото време очаква хората да го аплодират, уважават и приемат като добродушен мъдрец.
Сякаш две стихии се борят у него, както у Доктор Джекил и Мистър Хайт. Споделя, че е “шокиран от мащаба на налудничавите и злобни конспиративни теории, разпространявани за него в социалните мрежи”, а после обявява, без да му мигне окото: “Ще има следваща пандемия. Ще е различен патоген този път”.
През 2019-а свиква обвитото в печална слава “Събитие 201”, за да предвиди с точността на делфийски оракул предстоящото бедствие. В края на 2020-а насред смъртоносния ужас записва подкаст, в който бодро заявява, че след три години ни очаква нова пандемия.
Физиономията му цъфти всеки ден в новините, отначало за да нагнетява високи очаквания към ваксината на “Астра Зенека”, а после, за да развява победоносно знамето на Pfizer.
Аналогията
с Йозеф Менгеле
може и да е
малко крайна,
но зловещият доктор е страдал от сходна безочливост: “Колкото повече правим за вас, толкова по-малко ви се струва, че правим за вас”.
Анонсирайки тази седмица новата си книга “Как да предотвратим следващата пандемия”, Бил Гейтс отбелязва, че тя съдържа негови заключения от беседи с добрия му приятел Антъни Фаучи (главния здравен съветник на американския президент) и с директора на СЗО Теодорос Гебрейесус. Как по-ясно да изтъкне, че е на “ти” с най-влиятелните доктори в света? И как по-образно да обясни странното съвпадение, че те с Антъни и Теодорос винаги са на едно мнение?
Конспиративните теории наистина пресоляват манджата, особено в частта за рептилския произход на милиардера, но нима има две мнения за нездравия му устрем да дърпа конците на тази планета?
Ако сценарият от “Събитие 201” не се беше реализирал и на Бил всяка втора дума не беше “ваксина”, вероятно щяха да го показват основно в светските хроники, където се разгръщат по принцип изкукуригалите милиардери.
След триумфа на COVID-19 обаче едва ли има сила, която да спре
следващия му
безумен проект –
да затъмни
Слънцето
Гейтс се похвали миналата година, че с учени от Харвард са намислили да пръскат нетоксичен прах в атмосферата, за да отразят слънчевите лъчи и да спрат глобалното затопляне. И докато ние смаяни се чудим няма ли поне да ни попитат, преди да угасят лампата, ентусиастът вече се е договорил с шведската космическа агенция за първия тест. Той носи настръхващото име: “Експеримент с контролирано смущение на стратосферата” и струва едва 3 милиона долара.
Досега само фантастите си представяха как цивилизацията ни превзема вселени, преди да е опознала Слънчевата си система. Поразително е колко приличат днешните гениални идеи на Гейтс с историята в романа на Айзък Азимов “Врагът от Сириус”. Младият учен Скот Майндс подготвя своя проект “Светлина”. Доктор Гардома възторжено го описва на космическия супермен Лъки:
“Знаете ли какво би означавал успехът на проекта “Светлина”? — продължи завладян от въображението си той. — Земята няма да бъде повече роб на Слънцето. Космическите станции в орбита около нея биха могли да пресрещат слънчевата светлина, да я прекарват през хиперпространството и да я разпределят равномерно върху Земята. Ще изчезнат пустинната горещина и полярният студ.
Сезоните ще могат да се подреждат по наше желание, а посредством контролиране на разпределението на слънчевата светлина ще можем да контролираме времето и да имаме, ако пожелаем, вечна светлина или нощ с произволна дължина. Земята би се превърнала в климатичен рай.”
Защо търсим аналогии точно у Азимов ли? Първо,
защото Гейтс
много чете. И
съветва другите
да четат
Всяка година публикуват петте книги, които той препоръчва. И второ, защото през ноември 2021 г. пише черно на бяло в блога си: “Когато бях дете, бях обсебен от научната фантастика. Пол Алън и аз прекарвахме безброй часове в обсъждане на Айзък Азимов…”
По-нататък добавя: “Напоследък откривам, че отново съм привлечен от книгите, които четях като дете”.
