Хасан Адемов: Когато популизмът влезе в парламента, логиката свенливо го напуска

https://www.24plovdiv.bg/mnenia/article/10461997 www.24chasa.bg

Никой не трябва дори да си помисля, че може да превърне НС в придатък на изпълнителната власт или президентството, казва започващият 10-и мандат народен представител

- Г-н Адемов, за вас 47-ият парламент ще е десети поред, в който сте народен представител. Кои грешки от предишните девет бихте препоръчали на по-неопитните ви колеги да избягват?

- Със сигурност равносметката е вярна, въпреки че 45-ото и 46-ото народно събрание приключиха скоропостижно само след няколко заседания.

За тези години няма начин да не си допускал грешки, особено в първите години, които се характеризираха с опити за смяна на системата. Бяха бурни, бих казал революционни времена. Като един от доайените в 47-ото народно събрание бих си позволил да посъветвам новите колеги да бъдат активни и да не забравят откъде са тръгнали. Приказката за стълбата на Христо Смирненски нека да ги вдъхновява за полезни дела. Връзката с избирателите е изключително важна. В първите месеци точно те могат да подскажат на новоизбрания депутат проблеми от региона, които да бъдат представени по време примерно на парламентарен контрол.

Емоциите и усещането за величие и самодостатъчност са винаги лош съветник и съветвам младите колеги да не им се поддават.

Трябва да запомнят и че не е възможно да си компетентен по всички теми, но е задължително да се развиваш на високо ниво и да се усъвършенстваш в някои от секторните политики. Експертните оценки на предложените законопроекти са много важни, но още по-важно е те да бъдат изложени в политически контекст. Все пак парламентът е политически орган, а не примерно научен институт или лечебно заведение. Никога не трябва да се забравя, че парламентарната дейност е колективно усилие и индивидуални изяви не винаги се възприемат позитивно.

- Новият парламент ще е един от “най-младите” досега със средна възраст 40 години. А и един от най-неопитните заради многото нови депутати. Смятате ли, че новите и младите могат да върнат духа на парламентаризма и отново НС да е върховната власт в страната?

- Похвално е решението на лидерите на политическите партии да включват в листите на избираеми места нови млади лица. Тази средна възраст 40 години е впечатляваща и дава надежди най-после младите кадри да променят представата за българския парламент. По дефиниция младите са носители на нови идеи, креативно мислене и позитивизъм. Познанията, които те имат, са изключително важни за по-добро качество на законодателния процес.

Една своеобразна сплав от млади и опитни парламентаристи дава надежда Народното събрание от акумулиращ недоверие и негативна енергия да се превърне в привлекателна и работеща в името на българските граждани институция. Духът на парламентаризма може да бъде възстановен само с прозрачност, честност и откритост. Избирателят е изключително деликатен и разумен и може да разграничи истинските усилия от популизма и лобистките намерения. България съгласно конституцията е парламентарна република и никой не трябва дори да си помисля, че може да превърне Народното събрание в придатък към изпълнителната власт или примерно към президентската институция. Надявам се, че именно младите и ентусиазирани депутати няма да допуснат подобни практики, известни от миналото.

- Кои са най-ярките ви спомени от отминалите вече 9 парламента, в които сте били депутат?

- Много и разнообразни са спомените от тези години. Не мога да забравя първата клетва на 7 май 1997 година. Всеки един от тези девет парламента носи в себе си и положителни, и отрицателни емоции.

Мероприятията, свързани с членството в НАТО и Европейския съюз, председателството на Европейския съюз са незабравим спомен и основание за удовлетворение и гордост. В личен план съм доволен от четирите мандата, в които бях председател на социалната комисия на Народното събрание, и от номинацията ми за министър на труда и социалната политика през 2013 година.

Но има и много негативни спомени и емоции, свързани с различни протести. Може ли да се забрави примерно нощта на белия автобус? А и първият случай на COVID в Народното събрание отново беше свързан с моята скромна личност. Спомням си как в 23 ч председателката Цвета Караянчева на извънредна пресконференция съобщава моето име, а аз умърлушен, с температура пред телевизионния екран приемам този тежък удър на съдбата... Както се казва, никой не може да избяга от своя жребий.

- За кои хора - депутати и министри, с които сте работили през годините, съжалявате, че вече не са в политиката?

- Много са депутатите и министрите, с които съм работил - ако тръгна да ги изброявам, сигурно ще изпусна много достойни колеги. Но не мога да не спомена името на д-р Ахмед Доган, който ми даде възможността да съм това, което съм, както и всички колеги от моята парламентарна група. Има обаче и ярки имена като Стефан Савов, Гиньо Ганев, Юнал Лютфи, Филип Димитров, Георги Първанов, проф. Огнян Герджиков, Петър Стоянов, Николай Добрев, Иван Костов, които са от поколението, което отстояваше парламентаризма в класическите му измерения.

От министрите не мога да забравя всички социални и здравни министри, с които съм работил през тези години. Дано и в 47-ото народно събрание тържествува истинският дух на парламентаризма.

- От години обаче Народното събрание е институцията с най-ниско одобрение. На какво се дължи това?

- Народното събрание е публична институция и вече доста години е с много ниски нива на доверие. Като част от причините за тези негативни нагласи са езикът на омразата, арогантността, противопоставянето и непрекъснатите скандали, които отвращават и генерират недоверие. Много често вместо с проблемите на хората ние се занимаваме със себе си и това създава усещане за несправедливост. Опитите за извличане на тяснопартийни дивиденти изкривяват представата за парламентаризма като инструмент за регулиране на обществени отношения.

Но както се казва, надеждата умира последна и вярвам, че свежото попълнение в Народното събрание ще помогне да възстановим доверието в тази важна институция.

- Кое според вас бе най-силното Народно събрание - законодателно и политически? И кое не успя да свърши достатъчно работа?

- Законодателно и политически най-силно според мен беше 39-ото народно събрание от 2001-2005 г. Тогава се приеха по-голяма част от законите, свързани с членството на България в НАТО и ЕС. През този период бяха затворени всички преговорни глави, работеше се за постигане на стратегически цели, които обединяваха нацията. За съжаление, в днешно време много ни липсва обединяваща национална кауза.

Най-непродуктивни са 45-ото и 46-ото народно събрание, които не можеха да излъчат редовен кабинет и тласнаха страната до сериозни кризи. Четири избора в рамките на една година са истински прецедент с тежки последици за цялото общество.

- Редица анализатори и политолози казват, че с всяко издание на парламента все повече намалява броят на експертите в него. Има ли истина в това твърдение и на какво се дължи според вас?

- И аз имам подобно впечатление. Парламентът трябва да селектира качествени попълнения, най-добрите експерти в своята сфера трябва да се търсят и налагат, защото един добър законотворец трябва да притежава сериозна експертиза. Не мога, разбира се, да пренебрегна и политическата подготовка. Парламентът отблъсква със скандалите, които генерира, и много изтъкнати експерти предпочитат да наблюдават отстрани, вместо със своето поведение да респектират агресивната посредственост.

- Съжалявате ли, че преди вече 24 години напуснахте операционната зала, за да сте народен представител?

- Не мога да забравя онзи ден, в който след поредното нощно дежурство трябваше да отпътувам за София, за да поема по съвсем нов път. Смятах, че след кратко време ще се върна отново в операционната зала и реанимационното отделение при моите пациенти. Но съдбата реши друго и вече една трета от съзнателния ми живот премина в Народното събрание. Благодарен съм на съдбата и на всички колеги, с които съм работил, на всички партийни активисти и избиратели. Благодаря на моето семейство, че много често се налагаше да се справят сами.

- През всички тези години вие сте популярен като експерт в здравеопазването и социалната сфера. Бяхте и министър на труда и социалната политика. Ако имате възможност в момента да вземате решения, кои са най-спешните стъпки, които бихте предприели за реформи в здравеопазването и социалната сфера!

- Борбата с COVID кризите изисква ефективни мерки, но най-важната от тях и преди, и сега е да засилим темпа на ваксинация. Тежкият непродуктивен сблъсък между науката и народопсихологията води до загуба на човешки животи. И това трябва да се осъзнае и промени.

В социалната сфера няма магическа пръчка или действие, с което да се решат всички проблеми, но запазването на доходите на работещи и пенсионери в условията на галопираща инфлация е задача номер едно. Естествено, и запазване на заетостта като условие за получаване на доходи от труд. А като основна цел - достигане на средноевропейските стандарти на живот.

- Предишният парламент прие увеличение на пенсиите след три нощи караници и взаимноизключващи се предложения. Но забрави бонусите към пенсиите заради COVID. Грешка ли беше парламент без ясно мнозинство и реално без управляващи и опозиция в него да пипа в толкова чувствителна сфера като пенсиите?

- 46-ият парламент на практика без редовен кабинет, без управляващи и опозиция, без парламентарно мнозинство, в очевидна предизборна ситуация се опита да промени една доста консервативна система, каквато е пенсионната система.

Имаше и разумни предложения, които, макар и обвинени в какво ли не, решиха част от проблемите на хората. В такива случаи се размива отговорността, популизмът доминира. Когато популизмът влезе шумно и агресивно в пленарната зала, законодателната логика свенливо я напуска.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли газова връзка в темата на матурите

    Има ли газова връзка в темата на матурите

    На българските зрелостници им се падна да пишат съчинение за поета Димчо Дебелянов. Може би това е в контекста на газовия проблем, защото Дебелянов загива край град Сидерокастро (Демир Хисар, което на български значи Желязна крепост). Оттам минава старата газова връзка между Гърция и България и оттам фактически ще влиза американският втечнен газ
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо