Мисля, че влизаме в абсолютен златен век за българската литература. Това каза писателката Рене Карабаш след наградите "Букър".
Романът на Карабаш "Остайница" беше номиниран за престижната награда. Спечели обаче тайванската писателка Ян Шуан-дзъ с книгата си „Тайвански пътепис" в превод от китайски мандарин, направен от Лин Кинг.
Карабаш каза пред БНТ, че не си тръгват без награда и всичко е било много емоционално.
"Ако имаше медали, сигурно щяхме да се приберем със сребърен", каза тя.
"Книгата е изключително четена и обсъждана. Изпращат ми страшно много съобщения, успяхме да покрием много езици - Китай, Индия, Корея. Това може само да ме радва", разказа писателката.
"Станахме свидетели как българската литература застава на световната карта. Вярвам, че ще се случва доста по-често", коментира още тя.
Тази година международният "Букър" - наградата, превърнала се в най-влиятелното отличие за преводна литература в света, отбелязва десетата си годишнина. Освен автора тя отличава и преводача му. Тандемът си поделя наградата от 50 000 английски лири, а всеки автор, номиниран в краткия списък, получава 2500 лири.
Рене Карабаш беше именно в този кратък списък с романа си "Остайница", преведен от Изидора Анжел.
Сред останалите кандидати бяха „Нощите са тихи в Техеран" на Шида Базяр, преведена от немски от Рут Мартин. Също в превод от немски, направен от Рос Бенджамин, е книгата "Режисьорът" на Даниел Келман. Ана Паула Мая е номинирана за „На Земята, каквато е под нея", преведена от португалски от Падма Вишванатан. "Вещицата" на Мари Ндиайе е преведена от френски от Джордан Стъмп.
Романът на 36-годишната Карабаш, чието истинско име е Ирена Иванова, отвежда читателя в суровия свят на Кануна на Леке Дукагини - система от строго определени правила, чието влияние продължава да се усеща в изолирани райони на Балканите. Тези правила представляват албанското обичайно право, което е било въведено от албанския средновековен владетел Лека Дукагини, живял през XV век.
В райните, в които все още действа Кануна, жената може да се превърне в т.нар. заклета девица - да се откаже от личния си живот и да приеме мъжка роля в името на честта на рода.
В центъра на историята е Бекиа - момиче, което отчаяно иска да бъде синът, когото баща й никога не е имал. Романът проследява вътрешната й борба между личната идентичност и тежестта на наложените роли, в стил, който се движи свободно между минало и настояще, между спомен и реалност.
Освен на английски, "Остайница" е преведен на още поне 12 езика, тя е и първата българска книга, която излиза на бразилския пазар, а нейни преводи на френски и английски са носители на местни литературни награди.
Първият и засега единствен писател у нас с "Букър" е Георги Господинов с романа си "Времеубежище". Той и преводачката Анжела Родел получиха наградата през 2023 г.
