Българската литература е като йерихонска роза - съживява се, и все повече наши автори ще се четат по света
Рене Карабаш (псевдонимът, с който е известна Ирена Иванова) е сред най-ярките и провокативни гласове в съвременната българска литература. Тя е писател, поет, сценарист и актриса, както и основател на творческата академия “Заешка дупка”, чиято мисия е да подпомага млади автори. Романът ѝ “Остайница”, издаден през 2018 г., бързо се превръща в литературно събитие. Книгата печели престижната награда “Елиас Канети”, както и отличия във Франция и Америка. Номинирана е и за шведската литературна награда Prisma. Тази година попада в читателския клуб Service95 на световноизвестната певица Дуа Липа, а скоро след това романът в превод на Изидора Анжел е номиниран за “Международен Букър”.
36-годишната Рене е сценарист на сериала “Те, вълните”, излъчен по БНТ. Тя получава наградата на Полската национална телевизия “Сърцето на Европа” за оригинална идея за сериал.
За главната си роля на медицинската сестра Гана във филма “Безбог” (реж. Ралица Петрова) има няколко филмови награди за най-добра актриса: “Сребърен леопард” (Локарно), “Сърцето на Сараево” (Сараево), “Алуминиев кон” (Стокхолм), “Златна роза” (Варна).
- Рене, промени ли се интересът към творчеството ви и към вас самата, след като романът ви “Остайница” получи номинация за международната награда “Букър”?
- О, да. Буквално минути и часове след обявяването на номинацията имаше огромна вълна от внимание към мен като автор, но и агентката ми също е ангажирана, тъй като валят предложения от още държави. Все страни, до които до този момент не сме могли да стигнем, като Япония, Южна Корея, Китай, Индия и Шри Ланка. Много се радвам, защото това не е само успех за мен и книгата ми, но и възможности, които са за другите автори. Когато се направят контакти с издателства от други държави, това привлича и хора, което е прекрасно.
- Как посрещнахте новината за номинацията за “Букър”?
- Беше доста неочаквано, бях на почивка в планината. Дойде като гръм от ясно небе. Имах някакви подозрения, че това може да се случи. Когато “Остайница” излезе във Великобритания, започнаха прогнози относно “Букър” и тя беше сред тях, това ме накара да имам малка надежда. И то се случи!
- Малко преди това световно известната попзвезда Дуа Липа препоръча “Остайница” в книжния си клуб Service95. Как го приехте?
- Това се случи само седмица преди номинацията. Първоначално не можех да асимилирам какво значи това, но като се замислих колко много писатели от целия свят изпращат книги на нея и на екипа ѝ, осъзнах, че избират само тези, които наистина са им харесали. Много е хубаво! Дуа Липа е музикант от световна величина и мога само да си представя колко е ангажирана.
Съдейки по себе си колко съм заета сега, при нея сигурно е по сто
- Какво означава заглавието “Остайница”?
- Когато човек прочете книгата, стига сам до извода. Ще издам само, че е свързано с финала ѝ.
- Каква беше отправната ви точка да напишете “Остайница”? Темите за семейството, идентичността и нормите, налагани от обществото, са силно засегнати. Канунът (система от традиционни закони в Албания - б.а.) ли ви провокира да пишете за тях, или покрай тези теми намерихте него?
- Бурнешите (албански заклети девици - б.а.) се появиха впоследствие. Изхождах от моя личен опит, от живота ми, докато живях на село, което е доста сходно като бит на тези места. Ние, разбира се, нямаме остайници и бурнеши, но сме доста патриархална държава и някои традиции, вярвания и ценности са останали за добро или лошо. Това беше първото нещо, което ме провокира. Исках да разкажа как виждам света, а и моята история, тъй като в книгата има доста неща, които лично аз по един или друг начин съм преживяла. След това видях фотографии на бурнеши и си казах, че в това мога да облека моята история.
- На какво смятате, че се дължи интересът към българската литература в чужбина през последните години?
- Малко по малко литературата ни става все по-популярна зад граница благодарение до голяма степен на преводачите. Аз съм изключително благодарна и на моята агентка Гергана Панчева от литературна агенция “София”, която се грижи за книгите и прави големи пробиви.
Лично за моята книга вероятно интересът е заради качествата ѝ, но в нея има и много емоционален заряд. Ако читателят си позволи да потъне в книгата, няма как тя да не му въздейства.
- Какво представлява съвременната българска литература, как бихте я описали?
- Има една йерихонска пустинна роза, която е суха и прилича на кипарис. Тя може векове да стои така, но когато я сложиш във вода, става зелена. Съживява се. Такова растение в България е родопският силивряк, то е с подобни характеристики. Те възкръсват. И за мен литературата ни е една пустинна роза, която става все по-зелена и вярвам, че все повече български автори ще се четат по целия свят.
- Като човек, който се занимава с писане, вероятно обичате и да четете, имате ли си любима книга, любим автор?
- Имам. За щастие, постоянно се появяват още и се запознавам с творчеството на нови автори. Много харесах “Да спасиш огъня” и “Торто Арадо” и успях да се запозная с автора им - Итамар Виейра Жуниор. И той преди години имаше номинация за международен “Букър”. Много харесвам латиноамериканската литература, този магически реализъм, който и при мен го има.
Някои хора ме сравняват с Маркес
Вярвам, че хората имаме едно колективно съзнание, от което черпим идеи и просто на някои от нас тези идеи ни се преплитат, както и начина, по който ги възприемаме.
- Вие сте основател на творческата академия “Заешка дупка”, как се роди идеята за създаването ѝ?
- Преди 11 години се появи тази академия и в момента имаме прием за пролетното ни издание, което започва в началото на април. Търсим нови таланти, имаме богата програма с много добри писатели и поети. Това за мен е кауза и мисия, искам да помагаме на пишещите хора да стават все по-добри и един ден да издадат своя творба. Записват се всякакви хора, някои с много талант, други с не толкова. Но най-важното е работата. Имахме ученици, които не са били с много талант, но просто защото са работили толкова усърдно, сега имат издадени книги и са успешни. Академията е много добро сито за писатели. Много курсисти издават книги и са награждавани. Определено имаме своите диаманти, които чакат да бъдат шлифовани.
- Наскоро излезе новата ви стихосбирка “Някой ме вика по име”. Какво усещане искате да оставите у читателя, когато той прелисти и последната страница на книгата ви?
- Чувство на светлина и надежда. Тя завършва с едно стихотворение, което се казва “Франкенщайн”. В него се говори за съществото Франкенщайн, което има две сърца и когато нещо се случи с едното, човек да каже на себе си, че второто ще продължи. Искам да оставя чувството, че каквото и да става, винаги накрая слънцето изгрява.
- Ако можехте да дадете съвет на малката Ирена, какъв би бил той?
- Може би да не се страхува толкова. Да продължава да вярва в себе си, че е различна и че ще бъде тази, която иска да стане един ден.
