Фатализмът на цар Фердинанд и неговите интереси от мистика до орнитология се преплитат в съдбовния избор на името
Има места, които пазят гласовете на историята в целия им диапазон от триумфалната величавост до фаталистичния драматизъм на трагедията. Дворецът "Врана" край София - домът на царете от Третото българско царство, е именно такова място, събрало в себе си сякаш следите от възходите и паденията на самата българска държава.
Тази седмица в салоните на двореца бе представена книгата "Врана" в короната. Неразказаната история на царския дворец" на доц. Ивайло Шалафов - директор на Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна".
В самото начало стои съдбовният избор на името на двореца - цар Фердинанд, сам по себе си невъобразимо богата и противоречива фигура с многостранни интереси от мистика до орнитология - решава да даде име на двореца според първата птица, която кацне на покрива .
"В старите книги срещу старобългарската дума вранъ стои значението тъмен, страшен, но още красив и победен. За сложна личност като цар Фердинад, в чиято душа се преплитат брилянтен ум и познание, безпощадна воля и вяра, мистика и фатализъм, изборът на подобно име буди известно недоумение", пише авторът в увода на книгата. След което обяснява, че
като поклонник на Вагнер, познавач на нордическата митология и рицарските легенди царят е знаел,
че могъщият Один, творецът на света, е бил съпровождан от две врани - Хугин и Мунин (Мисъл и Спомен), които сутрин излитали от небесния град Асгард, отивали в земята, обитавана от хората, и вечер отново се връщали при своя господар, за да му прошепнат всичко, което са видели.
Тъкмо между тези две думи - мисъл и спомен, се движи и разказът в книгата. Доц. Шалафов съвсем не идеализира историята на Третото българско царство. Напротив, чрез историята на "Врана", той я рисува такава, каквато е била - величествена и трагична едновременно, крехка и суетна, разпъната между човешки, политически и държавни триумфи и катастрофи.
През залите на "Врана" са минали императори, диктатори, бъдещи папи и крале изгнаници
Някои са пристигали, придружени с фанфари и топовни салюти, други - дискретно, почти като на неоповестено семейно събиране. Но всички те са оставили след себе си истории, които днес звучат като сцени от роман.
Именно това прави "Врана" в короната" толкова ценна – тя не е описание на един дворец, а разказ за новата история на България през едно място, което е видяло всичко.
За престоя на Фидел Кастро слагат маса за пинг-понг
От сина на Цар Освободител до Ким Ир Сен - кои са най-интересните гости през годините
Освен царското семейство "Врана" започва да приема и първите си височайши чуждестранни гости още през 1907 г. Тази година за откриването на Паметника на Цар Освободител в София гостуват синът му - великият княз Владимир Александрович, със съпругата си Мария Павловна.
През 1913 г., след падането на Одрин плененият османски командващ ген. Мехмед Шукри паша е посрещнат във "Врана" и му е оказана чест като на достоен противник. Цар Фердинанд лично го развежда из двореца и парка, с който особено се гордее.
През октомври 1917 г. германският кайзер Вилхелм II вечеря във "Врана" с цар Фердинанд на маса, подарена от руския император Николай II. Т.нар. Карелска столова се пази и до днес и в нея може да се видят оригиналните сервизи, намерени години по-късно в конюшните на двореца.
На 5 януари 1935 г. царица Йоанна се сбогува с папския легат в София монсеньор Анджело Ронкали на стълбищата на "Врана" с пророческите думи: "Един ден ще ви посетим във Ватикана, когато станете папа". Ронкали пише в дневника си, че това е невъзможно. 23 г. по-късно белият дим над Сикстинската капела доказва обратното.
Райхсмаршал Херман Гьоринг пристига в София през 1935 г. и отсяда също в двореца. Той е поканен на лов от цар Борис III, за който се появява облечен като средновековен герой – с перо на шапката и лък в ръка. Цар Борис деликатно му обяснява, че подобен стил би изглеждал твърде екзотично за българските ловци.
Следващата година британският монарх Едуард VIII гостува във "Врана" с Уолис Симпсън. В книгата е разказана мила история, в която той бил разсмян от 4-годишната княгиня Мария Луиза, която внезапно решила да прекъсне срещата си с него, изричайки на немски език: "Трябва да си ходя – имам работа".
След като царското семейство заминава в изгнание, дворецът "Врана" става резиденция на новата комунистическа власт. Георги Димитров се нанася в двореца и започва да го нарича "у нас".
В този период чуждестранните гости на някогашния царски дворец също се променят. Сред първите са албанският диктатор Енвер Ходжа и чешкият премиер Клемент Готвалд.
Съветският лидер Никита Хрушчов пристига през 1955 г., а следващата година във "Врана" е посрещнат севернокорейският вожд Ким Ир Сен.
Заради визитата на кубинския лидер Фидел Кастро дворецът е превърнат почти в казармена комуна – по етажите са сместени допълнителни легла и дюшеци, защото Команданте настоява всички от делегацията му да бъдат близо до него. Единственото му оплакване било, че няма маса за пинг-понг. На следващия ден му докарали една.
В книгата на Шалафов се разказват и още много невероятни истории за "Врана".
Приятели се обединяват по почина на "Версай"
При представянето на книгата в присъствието на цар Симеон II, Борис Търновски, епископи на Българската православна църква и стотици гости, бе оповестена и инициативата "Приятели на двореца "Врана". Това е своеобразен клуб на доброволни начала, обединяващ частни лица, общественици, предприемачи и хора на бизнеса, които чрез съпричастността си подкрепят дейността на Фонд "Цар Борис и Царица Йоанна" и двореца "Врана". Особено в дейностите за реставрация, консервация и съхраняването на историческия дом на българските царе, музея и института към двореца.
Както обясниха от фонда, подкрепата може да се изразява и във вид на дарения на исторически артефакти от периода на Третото българско царство, а също и чрез доброволчество в процеса на работа.
Инициативата следва установена европейска практика за съхраняване, реставриране и поддържане на исторически сгради от национално значение. Подобни асоциации обединяват изтъкнати меценати и радетели за съхраняването на историческата памет. Най-ярък такъв пример е асоциацията "Приятели на Версай", основана още през 1907 г. под егидата на Раймонд Поанкаре, която подпомага опазването и популяризирането на най-известния дворец на френските крале.
Чрез волните пожертвования на нейните членове, както и от благотворителни събития, асоциацията финансира реставрациите, обогатява музейните колекции и организира културно-исторически събития. Членовете на френската асоциация са над 5 хил. души, като получават предимства - специален достъп до историческата сграда и музейните експозиции.
Към момента в музейните части на двореца "Врана" се допускат групови посещения, които са предварително заявени на сайта на фонда.
