- Парите са за освобождаването на Стефко Колев - първия бизнесмен в България, отвлечен за откуп
- Понякога си мисля – ако бяха в чанта... едва ли. Беше опасно. Бандити обикаляха дома ми, сигурни, че съм прибрал част за себе си, спомня си бай Кольо
- Днес той е вдовец, починал и синът му, живее на село със 780 Е пенсия, сади домати и гледа кокошки
Почти четвърт век измина от онази септемврийска сутрин, в която край железопътната линия до малката гара Курило се разиграва сцена, достойна за филм.
И филм наистина има – по-късно историята вдъхновява лентата "Слава". Само че сценаристите така и не търсят човека, от когото всичко започва.
Тогава цяла България научава за кантонера, който намира разпилени десетки хиляди левове край Нови Искър и решава да не ги вземе.
Килим от пари
Септемврийската сутрин започва като всяка друга за кантонера Никола Димитров от родното свогенско село Заселе.
"Вървя си и гледам – банкнота от 10 лева. Навеждам се, викам си – късмет. След малко – още една, и на нея се зарадвах. И като вдигнах глава - замръзнах... навсякъде пари", спомня си паметния ден Никола.
Пред него – килим от банкноти. По 10, по 20, по 50 лева. Разпилени отстрани на линията, докъдето стига погледът.
"Стресирах се. Не знаех какво да мисля. Обикалям, потя се. Уплаших се."
"Казах си - това не е работа. Излязох на пътя, който е успоредно на линията, и реших да чакам полиция."
"Пари! Елате да видите!"
Не след дълго минава полицейска кола. Кантонерът я спира.
"Казвам им: Пари! Елате да видите! Те вика: "Къде, какво?".
Когато виждат гледката, тримата полицаи онемяват.
"Хванаха се за главите. Започнаха да звънят по телефоните", спомня си бай Никола.
Мястото бързо се изпълва с хора – цивилни и униформени. Някой отива да купи найлонови торбички, в които да пълнят банкнотите.
"7-8 души започнаха да ги събират в торбички. Аз седнах да пиша обяснения. Ръката ми трепереше."
По-късно става ясно – сумата е около 150 000 лева. Част от откуп при отвличане. Общата сума – близо 1 милион.
Как парите се озовават край релсите
Парите са подготвени от близките на отвлечения бизнесмен Стефко Колев.
На 23 януари 2026 г. той почина, без да получи възмездие за отвличането, а похитителите му после убиха Фатик.
Колев бе директор на СО "Руен" и е първият бизнесмен, отвлечен за откуп.
Денят е 20 септември 2001 г., 9 часът сутринта, столичният кв. "Княжево". "Ауди А8" на собственика на "Руен" излиза от квартала и се насочва към центъра на София. Вътре пътуват Стефан Колев и шофьорът му Дончо.
"В тясната улица ни засече една кола и отвътре като по филм изскочиха четирима мъже, въоръжени с автомати, имаха надписи "Полиция" по дрехите си. Аз ги помислих за истински полицаи, защото това се случи 9 дни след терористичните атаки в САЩ. Даже в първия момент бях спокоен. После отвориха вратите, хвърлиха шофьора в багажника, а мен на задната седалка. Вързаха ми очите със скоч и ми сложиха белезници. Прехвърлиха ни в общо 3 коли, докато стигнем мястото", разказва година по-късно Колев.
Първата им работа там беше да ме накарат да запиша на диктофон обръщение към близките си за откупа. Казаха ми:
"Ако не искаш да те убием, ще трябва да платят за теб 2 милиона марки!".
Отвърнах им: "Това е невъзможно. Първо, нямам тези пари. Второ, 2 милиона марки са страшно много пари". Тогава ми събуха обувките и чорапите и включиха някаква горелка, с която заплашиха, че ще ме запалят: "И да нямаш пари, фирмата ще ги събере! Иначе ще ти отрежем ръцете и краката и ще ги пратим на жена ти!".
Накрая склониха на 1 милион марки
Включиха някакво диктофонче пред лицето ми и ме накараха да прочета обръщение към финансовия директор на фирмата Тасков за откупа, продължава бившият шеф на "Руен".
След това бизнесменът прекарал 6 денонощия с белезници на ръцете и с лице, овързано с тиксо. Постоянно го пазели по двама души. Давали му цигари и храна - хляб, краставици, домати и сирене. Започнал да губи надежда...
В дните от 20 до 26 септември близките на семейството трескаво събират парите за откупа.
"Похитителите ми се обадиха още 5-6 пъти. В МВР ги имат на запис всичките. В едно от последните обаждания ми дадоха инструкции, че парите трябва да бъдат в спортен сак", разказва съпругата на Колев Теодора.
На 26 септември похитителите се обадили към 17 часа и казали: "В 19 часа под часовника на гарата! Купувате билети за влака от 19,35 за Мездра! И се качвате в последния вагон!".
Теодора продължава разказа си: Ние отиваме с брат ми, купуваме 2 билета, качваме се, влакът пълен, препълнен... Намираме последния вагон.
"Ти с лице по посока на движението ли си?", ме попитаха при първото обаждане във влака. Казах: "Да". Според мен те са имали човек и във влака, защото иначе не биха могли да знаят, че съм с лице по посока на движението.
Той чакаше само моето потвърждение. Когато го получи, каза: "Сваляй десния прозорец и хвърляй!". Аз дори не можах да вдигна сака, брат ми го хвана и го хвърли през прозореца. В купето всички се спогледаха и ни гледаха подозрително.
Само че планът се обърква - докато съпругата на Колев се опитва да го преметне през прозореца на движещия се влак, сакът се къса. Банкнотите политат и се разпиляват по железопътната линия. По-късно съпругата изхвърля остатъка от сумата край Годеч и бизнесменът е освободен.
"Луд ли си, защо не ги взе?"
По това време кантонерът получава около 300 лева заплата, парите биха стигнали за няколко апартамента, а той живее скромно в село Заселе със семейството си.
Реакциите след случката са разнопосочни.
"Едни викаха – добре си направил. Други – ти си луд, изпусна шанса на живота си."
Самият той никога не е съжалявал.
"Просто се уплаших. Децата бяха малки. Минаха ми всякакви неща през главата – какво ще стане, дали няма да ни направят нещо... Не съжалявам. Винаги съм си работил, не съм бил зависим от пари."
Никога не си е представял и друг живот.
"Не съм мислил какво щеше да бъде, ако ги бях взел. Върнах ги и си продължих."
Страхът след това
След първоначалния шок идва и другото – напрежението.
"Няколко нощи не спах. Държеше ме адреналинът."
Бандити започват да обикалят дома му, сигурни, че е прибрал поне някаква част за себе си.
От ръководството на БДЖ му предлагат да си вземе отпуск.
"Казаха – почини си. Викам – ще се побъркам вкъщи. Отидох на работа."
Никола става герой, най-известният кантонер в България
Историята му обикаля медиите. Журналисти го търсят непрекъснато, снимат, разпитват.
"Един ме пита как се казвам. Бях се ядосал и викам – бай Кольо кантонера. И така си остана."
Години по-късно, през 2016 г. по случая е направен филм. "Слава" е българското предложение за кинолента, която да се бори за наградите на Американската филмова академия "Оскар" през 2018 г. Но с него никой не се свързва.
"Случайно разбрах. Гледах го – нищо общо няма. И актьорът изобщо не прилича на мен."
Наградата – и разочарованието
За честната постъпка получава награда – часовник Seiko, грамота и пари.
"Часовникът ми служи 7-8 години. После се счупи. Два пъти го давах на ремонт – казаха, че е менте."
Паричните награди също не оставят особено впечатление.
"От частна медия ми дадоха грамота и 300 лева, после 500.
Преведоха ми наведнъж и пет заплати. Но след начислените удръжки сумата се стопи."
Среща след години
След време от екипа на "Господари на ефира" организират среща с отвлечения бизнесмен Стефко Колев.
"Седнахме на кафе. Той ми каза: "На тебе не ти е било лесно, ама знаеш ли на мене какво ми беше".
"Говорихме половин час. Разказва за заплахите, искали да му режат пръсти, ако не получат откупа, за страха, който е изпитвал. После не сме се виждали."
Стефко Колев умира през януари тази година, похитителите му така и не са открити.
Днес – тих живот в Заселе
Седем години след случката Кольо се пенсионира. Сега живее сам в родното си село Заселе, където хората са под сто. Вдовец, губи и сина си преди 11 години, а дъщеря му е далече и рядко се виждат.
Пенсията му е около 780 евро, благодарение на работата му в държавното предприятие "Редки метали", където е част от група, която търси уран по неговия край.
Дворът е подреден. Градината – плодородна.
"Садя картофи, домати, чушки. Всичко си гледам сам."
Кокошките снасят яйца, двата котарака ловят мишки, а понякога и нещо повече.
"Единият хвана две катерици, носи ги на прага – подарък. Да се чудиш как ги е докопал. Аз им се карам, викам – змии хващайте."
През лятото наоколо се появяват пепелянки и усойници.
"Има ги, ама не са толкова страшни."
Един въпрос без категоричен отговор
Ако днес намери същите пари?
"Понякога си мисля – ако бяха в чанта... може би щях да се замисля."
После се усмихва: "Но едва ли. Беше опасно – за мен и за семейството ми."
