Стефко Колев, който почина преди дни, така и не получи възмездие за отвличането, а похитителите му после убиха Фатик
Публикуваме отново историята с отвличането на починалия на 23 януари Стефко Колев, който така и не получи правосъдие от държавата.
Стефан Колев бе бивш директор на СО “Руен” и е първият бизнесмен, отвлечен за откуп през 2001 година. Поклонението ще е днес от 10,30 часа в ритуалната зала на Централните софийски гробища.
Случаят стана известен, след като огромна част от парите за откупа на бизнесмена бяха намерени разпилени до жп линията край Курило от Кольо Кантонера, който не ги прибра, а ги предаде на полицията.
За похищението на собственика на фабрика “Руен” беше задържана групата на Йосиф Йосифов-Костинбродския – братята Даниел и Стефан Георгиеви, Ивайло Йосифов, Асен Петров-Шаки, Борис Арсов-Борчо.
Бандата обаче беше освободена, а доказателствата срещу тях не стигнаха, за да получат присъди. Така 2 години по-късно същите хора участваха в убийството на Филип Найденов-Фатик. По маска, иззета след разстрела на Фатик, бе открита ДНК на Борис Арсов. При ареста той носи на ръката си и часовника на Стефко Колев, отнет му при отвличането.
Но това и останалите доказателства се оказват недостатъчни за българското правосъдие.
Хората на Йоско Костинбродския бяха разследвани и за неуспешния атентат срещу Киро Японеца, както и за убийството на защитения свидетел Хрисим Хрисимов, който ги уличаваше в разстрела на Фатик, но беше застрелян, преди да даде показания в съдебна зала.
Държавата не можа да събере доказателства и за участието на бандата в отвличанията и убийствата на сина на Венци Стефанов и на хърватина Иван Може. Чужденецът, част от хърватската група наемни убийци, изчезна безследно след среща с Йоско Костинбродския в Сливница. Предполага се, че е убит като отмъщение, защото три години по-рано участва в ликвидирането на човек от бандата, но трупът му така и не беше открит.
Само двама от бандата получиха възмездие за мокрите поръчки. Но не от държавата, а от мафията. Борчо беше застрелян в автомобил в софийския кв. “Бояна” вечерта на 29 ноември 2003 г. Година по-късно в букмейкърски пункт в “Княжево” точно от хърватина Иван Може беше ликвидиран и Асен Петров-Шаки.
Другите от бандата и до днес остават недосегаеми за поръчковите убийства и похищения.
“За 10 години успях да върна парите за откупа, защото почти половината от тях бяха заеми с много висока лихва - разказваше приживе Стефко Колев. - Справих се с психическата травма, но не получих справедливост. Бизнесът ми се срути. Колкото бях жертва на престъпници, толкова бях жертва и на държавата."
9 часът сутринта на 20 септември 2001 г., столичният кв. “Княжево”. “Ауди А8” на собственика на “Руен” излиза от квартала и се насочва към центъра на София. Вътре пътуват Стефан Колев и шофьорът му Дончо.
Стефан Колев: В тясната улица ни засече една кола и отвътре като по филм изскочиха четирима мъже, въоръжени с автомати, имаха надписи полиция по дрехите си. Аз ги помислих за истински полицаи, защото това се случи 9 дни след терористичните атаки в САЩ. Помислих, че търсят терористи. Даже в първия момент бях спокоен. После обаче отвориха вратите, хвърлиха шофьора в багажника, а мен на задната седалка. Вързаха ми очите със скоч и ми сложиха белезници. Прехвърлиха ни в общо 3 коли, докато стигнем мястото.
Първата им работа там беше да ме накарат да запиша на диктофон обръщение към близките си за откупа. Казаха ми:
“Ако не искаш да те убием, ще трябва да платят за теб 2 милиона марки!”
Отвърнах им: “Това е невъзможно. Първо, нямам тези пари. Второ, 2 милиона марки са страшно много пари”. Тогава ми събуха обувките и чорапите и включиха някаква горелка, с която заплашиха, че ще ме запалят - “И да нямаш пари, фирмата ще ги събере! Иначе ще ти отрежем ръцете и краката и ще ги пратим на жена ти!”.
Накрая склониха на 1 милион марки. Включиха някакво диктофонче пред лицето ми и ме накараха да прочета обръщение към финансовия директор на фирмата Тасков за откупа.
В същото време в дома на Колеви в “Княжево” е съпругата му Теодора. Тя все още не знае, че Стефан е отвлечен.
Теодора Колева: Ние започнахме да разбираме, че става нещо, чак към 10 и половина. Обади се финансовият директор г-н Тасков, който каза: “Абе, Теодора, знаеш ли къде е г-н Колев? Телефонът му е изключен. Тука го чакат хора”. В първия момент аз помислих, че може да е станала някаква грешка. Но Тасков започна да звъни през 5 минути и започна да става някаква страшна суматоха. Програмистката каза, че има приятелка в “Мобилтел”, която започна да издирва по мрежата в коя последна клетка му е бил включен телефонът. Така разбрахме, че това място е Костинброд.
По принцип те са му извадили батерията на телефона и дори са го счупили, в такова състояние ни го донесе по-късно вечерта шофьорът му. Ние обаче още по обяд хванахме сигнала от телефона на шофьора. Явно те не са знаели, че той има мобилен телефон и не са му го взели веднага. След това обаче и сигналът от неговия телефон изчезна. След Костинброд всичко потъва.
Започнах да звъня навсякъде. В дежурната на КАТ. В “Пирогов”. Г-н Тасков отиде в столичната дирекция, за да подаде жалба. Отделно аз отидох в Шесто районно. В този момент обаче разбрахме, че нещо страшно става. Вечерта, както си седим вкъщи, у нас беше като в кибуц - майка ми, баща ми, децата, приятели... Всички реват, тръшкат се... Брат ми изпрати един приятел, който имаше пистолет, просто да седи вкъщи. Ние дотогава охрана не сме имали.
Много късно вечерта баща ми излиза да пусне кучето навън и само отваря вратата и вика: “А! Дончо, какво правиш тук?!”. И вижда шофьора на мъжа ми отпред със сина си. Дончо беше в много окаян вид, ръцете му трепереха, краката, той не можеше да говори.
Той не беше бит, обаче го бяха пъхали в багажника и беше целият в рани,
с много силно зачервени очи, качил кръвно! Беше страшно!
Той реве, трепери целият и носи едно пликче. Още баща ми, като го вкара вкъщи, той само едно повтаряше: “Един милион искат! Много е страшно! Един милион искат!”.
На втория ден следобед ми се обадиха вкъщи за първи път. Един много свойски глас, аз в първия момент помислих, че е някой приятел: “Теодора, какво правиш?” и точно си мислех, че ще ме пита: “Как си?”, той каза:
“Какво става? Събрахте ли парите?”
- много загрижено го каза. Аз опитах да му кажа, понеже някаква сума вече бяхме събрали.
Той обаче ме прекъсна: “Имате срок до вторник!” и затвори. Оставиха ни в събота и неделя да се побъркаме съвсем. Защото в тези дни нищо не можеш да направиш, нито банки работят, нито нищо. Само да си скубеш косите.
На около 30 километра оттам двама души охраняват денонощно заложника.
Стефан Колев: Прекарах 6 денонощия с белезници на ръцете и с лице, овързано с тиксо.
Всеки ден към това тиксо навиваха още и още... накрая сигурно стана повече от 10 пласта
От него ми остана белег (сочи резка между носа и челото). Постоянно ме пазеха по двама души. Даваха ми хляб, краставици, домати и сирене.
Носеха ми цигари. Обясниха ми да не се притеснявам за жена си. Те не отвличали жени, защото мъжете бързо ги прежалвали. Един ден ми предложиха и наркотици. В последните 2 дни обаче вътрешното ми напрежение взе връх.
Просто вече не знаех какво ще се случи. Нямах представа какво става - събрали ли са парите? Кога ще ги предават?
Започнах да губя надежда...
Нямах никакъв контакт с никого. Молех ги: “Дайте само да се чуя с жена си. Поне веднъж, но те отвръщаха: “Не може! Изключено!”
В дните от 20 до 26 септември близките на семейството трескаво събират парите за откупа.
Теодора Колева: Похитителите ми се обадиха още 5 - 6 пъти. В МВР ги имат на запис всичките. В едно от последните обаждания ми дадоха инструкции, че парите трябва да бъдат в спортен сак. Първо казаха: “Сама ще дойдеш!”.
Аз им казах: “Сакът ще бъде много тежък.” Те отвърнаха: “Тогава брат ти да дойде, ние го познаваме!”. Всичко уточниха: “Ти с коя кола ще дойдеш? Нали с твойта, червената?”. Общо взето, имаха много информация за нас. На 26 -и ми се обадиха около 17 часа и ми казаха: “След един час вършим работата!”. Аз не бях вкъщи, явно не са искали много време да ми оставят, след което след 1 час се обадиха и казаха:
“В 19 часа под часовника на гарата!
С брат ти, както се разбрахме!”. В уговорения час бяхме с брат ми под часовника със сака. Ние стоим, оглеждат ни някакви хора - кой обаче от кои е бил - от службите или от похитителите, и Господ не може да каже. След малко се обадиха на моя джиесем и казаха: “Влизате вътре и си купувате билети за влака от 19,35 за Мездра! И се качвате в последния вагон!” .
Ние отиваме, купуваме 2 билета, намираме влака, качваме се, влакът пълен, препълнен... Намираме последния вагон. Като тръгна влакът, навън още беше светло. Явно те добре са изчислили всичко, защото, когато ми се обадиха на джиесема отново след няколко минути, навън беше мрак.
“Ти с лице по посока на движението ли си?”, ме попитаха при първото обаждане във влака. Казах: “Да”. Според мен те са имали човек и във влака, защото иначе не биха могли да знаят, че съм с лице по посока на движението. Той чакаше само моето потвърждение. Когато го получи, каза:
“Сваляй десния прозорец и хвърляй!”
Аз му отвърнах: “Ама чакай, тук има много хора”. “Хвърляй! Щот ще е късно!”, ми изкрещя в слушалката. Аз дори не можах да вдигна сака, брат ми го хвана и го хвърли през прозореца. В купето всички се спогледаха и ни гледаха подозрително.
Всичко е било до такава степен изчислено, че след броени секунди влакът започна да намалява и спря на спирка. Купето се опразни. В момента, в който слизахме по стълбите, те се обадиха отново: “Хвърли ли сака?!”. Казах “Да” и това беше последното обаждане. В едно от позвъняванията преди това през деня - вече ми се губи последователността - те ми казаха:
“Като предадете парите, след 3 часа той ще си е вкъщи”. Минаха трите часа, той обаче не се появи, както ми бяха обещали. Вече оттам нататък започна да става много страшно.
До този момент си имал някаква надежда, но от този момент
вече мислехме, че няма да го видим жив
Похителите не се обаждат, полицаите не се обаждат. Те в тоя момент вече въобще не се обаждаха, защото всички бяха като попарени.
Сутринта на 26 септември отвлеченият Стефан Колев се събужда за 7-а поредна сутрин в къщата в района на Сливница. Ръцете му са отекли от белезниците, а очите - подути от тиксото, с което е овързана главата му.
Стефан Колев: Сутринта на 6-ия ден, някъде около 9 - 10 часа трябва да е било, ме изкараха от къщата, сложиха ме в някаква кола и след 10 - 15 минути ме изхвърлиха на някакво непознато място. Бяха ми свалили белезниците в последния момент. Когато се изправих, свалих тиксото от очите си и тръгнах по пътя, без да знам къде ще ме отведе. Около 20 минути ходих, докато влязох в едно пусто село, което се оказа, че се казва Летница.
На 26 септември 2002 г. - точно 10 месеца след освобождаването на Стефан Колев - той и съпругата му коментират разследването по случая в офиса на “Руен” до Съдебната палата в София.
Теодора Колева: В това отвличане не може да не са участвали и полицаи. Те като го вкарват в колата и карат на мръсна газ със свалени прозорци и стърчащи автомати… Как ще излязат от София по този начин, как ще минат из цяла София по този начин. Колата е с чужда регистрация, с човек с тиксо на главата вътре и с човек в багажника...
Аз втората кола на похитителите я видях. Мина тържествено по улицата... Вътре пътуваха
четирима огромни мъже, въоръжени, с надписи “Полиция”
Стефан Колев: РЗБОП си свърши перфектно работата, но оттам нататък нищо. Такова нещо не може да се потулва. Такива хора не могат да се разхождат на свобода. Аз имам претенции, защото редовно си плащам данъците - за миналата година съм платил 100 хил. лева. Аз на практика плащам заплатата и на прокурора, и на следователя по случая. Най-малкото трябва да имам поне защита. Имам четири деца, и на тях ли да сложа охрана?
Абсурдно е държавата да не може да се справи
с тези хора, на всичко отгоре те не са някаква групировка, а банда с предмет на дейност отвличания и грабежи. Сега обаче с нашите пари те плащат на адвокати. Не знам какво мога да предприема, това утре може да се случи и на друг.
Полицията хваща някого, други го пускат.
Имам чувството, че те се радват на престъпниците. Тук от тази война между институциите страдаме ние, а имиджът на страната се руши. Аз работя с големи фирми - “Некерман”, “Квеле”, “Пума”, и ми става неудобно, когато те ме питат какво стана с разследването, а аз нямам отговор.
За мен случаят се потулва. Започва да се говори, че сам съм си го организирал.
