- Целогодишно екипът получава стотици сигнали, за да избере на кого да помогне
- Това не е предаване за ремонти, а за промяна към по-добър живот. Усмивките и сълзите на хората са безценни, казва главният редактор на продукцията Цветомир Семов
Зад всяка затворена врата се крие история. Толкова тежка, че оставя всеки безмълвен. Но има екип от хора, които градят надеждата тухла по тухла. Към тях се обръщат стотици българи, търсейки помощ. Ръцете им не просто ремонтират домове, а връщат достойнство, сигурност и вяра. Превръщат разрухата в уют, а отчаянието в усмивка и сълзи от радост. Това е мисията на “Бригада Нов дом” - предаване, което не само преобразява пространства, а променя съдби.
Как обаче предаването успява да подбере най-разтърсващите истории? На този въпрос ни отговаря Цветомир Семов, главният редактор на “Бригада Нов дом”. Той и екипът му са хората, които прочитат всеки сигнал и първи се сблъскват със съдбите на хората. Писмата са безбройни и се получават през цялата година.
“Това е процес, който няма начало и край – споделя пред “24 часа – 168 истории” Семов. - Иначе подготовката за всеки сезон и подборът на конкретните истории започват в момента, в който приключи работата по предходния. Сигналите са стотици и не мога да кажа точна бройка, защото те наистина са страшно много. Процесът на оценяване на всеки един е дълъг. Първо редакторският екип чете всеки имейл. С част от хората установяваме контакт. Молим да ни изпратят повече информация и снимки. След това започват разговори по телефона. Тези, които преценяваме като потенциални, минават на следващ етап. С тях се срещаме няколко пъти, преди да бъде одобрен или отхвърлен даден случай.”
Именно затова задачата им е повече от трудна – от стотици сигнали да отсеят само 13, на които да помогнат. Толкова са и епизодите през този сезон.
“Всеки път изпитваме притеснението, че може да е имало някой по-нуждаещ се, който да сме подценили – обяснява главният редактор. - Има хиляди причини, по които една история може да отпадне. Вземаме това решение на финала. Критериите са много. Винаги казвам на всички, които ни пишат: “Опишете историята достатъчно изчерпателно и по най-искрения начин”. Всъщност за нас основният критерий е тази история да докосва. Ако тя спечели нас, ще го направи и със зрителите. Така че това е основното, от което се водим. Иначе се съобразяваме с много фактори. Понякога дори и географското положение е важно, макар че не сме се ограничавали. Не е било водещо във вземането на решение, но сме имали много ремонти в труднодостъпни места. Това страшно усложнява продукцията, защото доставката на всякакви материали и мебели става бавно, а ние имаме много малко време. Ако разполагаме с повече, колкото отнема един реален ремонт, както се случва в истинския живот, няма да е проблем това, но когато го правим за 5 дни, всичко трябва да е суперорганизирано и ако имаме казус с доставка на нещо, това обърква целия процес.”
Те винаги правят всичко възможно да помогнат на повече хора, но понякога това е наистина невъзможно. “Миналата година имахме сигнал за един дядо, който гледаше сам внучето си – спомня си Семов. - Много докосваща история, беше я разказал някой техен познат. Видяхме се с хората, обаче се оказа, че всъщност къщата, която те искат да се ремонтира, е пострадала от пожар и почти нищо не беше останало от постройката. Нямаше под и таван. Бяха само основите. Тоест имаше нужда от нов строеж. Имахме огромно желание да помогнем на тези хора, защото детето беше много сладко, а дядото – страхотен, но не се получи. Ето тези моменти са много трудни за нас, защото си даваме сметка, че се срещаме с тях и им даваме надежда. Обаче виждаме, че то е наистина невъзможно. Особено за 5 дни. Търсихме някакви други варианти, за съжаление, не успяхме да намерим, включително и за други помещения, които да са пригодни за живеене. Просто има и такива случаи, в които не успяваме.
Имаше и още една история – баща сам отглеждаше четирите си деца. Майката беше починала. Много ни докоснаха тези хора. Те живееха в къщата на родителите на майката, но в последния момент социалните им дадоха някакво съвсем друго жилище, което беше под наем. И ние всъщност там вече нямаше какво да направим. Това, между другото, е един от критериите, който е много важен. Домът, който ремонтираме, трябва да е собствен или да е с общински наем, защото при второто ние се свързваме с институцията и те ни дават някаква гаранция, че тези хора ще продължат да живеят там. Но с частен наем няма как да попаднат в селекцията ни.”
Точно тези истории и неосъществените ремонти екипът преживява по-трудно. Защото не е успял да помогне. “Контактът с героите на предаването е много дълъг – подчертава редакторът. - Даже понякога си ставаме близки, защото процесът по одобрението отнема месеци, в които ние се срещаме по няколко пъти с хората, преди да започне ремонтът. Най-приятното е, като ни кажат, че сме станали част от тяхното семейство. Всеки един от нас, които сме ангажирани с работата по продукцията, преживяваме историите по свой начин, плачем, докато гледаме и монтираме. А има случаи, които колкото и пъти сме гледали, толкова всеки път ни въздействат. Но успокоението е на петия ден, когато виждаме тези хора щастливи и усмихнати. Тогава си казваме, че сме направили нещо. И наистина е удоволствие, защото това е много повече от телевизионно предаване. Знам, че звучи като клише. Често пъти си казваме помежду си, че е много тежко, защото продукционният процес е много труден, но накрая виждаме, че има реална полза от това, което правим. Тази усмивка, особено детската, а и сълзите на тези хора, като си видят жилищата. Просто мисълта, че, макар и малко, им даваме нещо и то е някакъв шанс да им се промени начинът на живот. И не говоря за битовите условия. Те са на последно място.”
Точно такъв шанс екипът дава и на няколко деца с увреждания, на които е предоставена сградата на бивша казарма в Божурище. В основата на тази вълнуваща история стои градина “Вдъхновение” – социално предприятие, създадено от Милена, майка на дете с увреждане. Тя изгражда мястото, където 15 младежи с проблеми намират не просто работа, а достойнство, принадлежност и възможност да бъдат независими и полезни. Всеки ден те отглеждат плодове и зеленчуци, създават продукти със собствен труд и доказват, че ограниченията могат да бъдат преодолени с подкрепа и вяра. Случаят беше излъчен в епизода от петък, 27 март. Това беше най-мащабният ремонт, правен някога в “Бригада Нов дом”.
“Общината в Божурище им беше предоставила етаж от една бивша казарма – посочва Семов. - Той обаче е абсолютно изоставен, изглеждаше призрачно. Първия път, като отидохме, се запознахме с жената, която е създала градината, и с младежите. Страхотни хора. Веднага ни влязоха под кожата и си казвахме, че дано това, което ще видим след малко, да е постижимо. Осъзнавахме, че не знаем как ще се случи. Но те са страшно силни хора, за пример. Правят някакви неща, отвъд човешките възможности.
Милена заедно с още една майка на дете с увреждане създават тази градина, водени от една мисъл - какво ще се случи с децата им когато тях ги няма, защото те имат нужда от тях 24/7. И този казус беше много труден, защото това на практика до момента не се беше случвало. Може би в шести сезон имаше подобен ремонт, но в много по-малък мащаб. От друга страна, този епизод поставя два много големи обществени проблема. Единият е наистина какво се случва с децата с увреждания, след като техните близки вече не са сред нас. И другият голям въпрос е доколко държавата успява да ги интегрира в пазара на труда и в обществото като цяло. Тези 15 младежи, както самите те казват в предаването, са големи късметлии, защото могат всеки ден да ходят да работят в тази градина, но повечето като тях нямат тази възможност.”
Екипът трудно взема решението да ремонтира един етаж от бившата казарма. Но знае, че това ще се случи, ако се включат доброволци и съмишленици.
“Обикновено ни пишат много хора с готовност и желание да полагат доброволен труд – обяснява Семов. - Ние си правим някаква база данни с тях, до които прибягваме всеки път, когато планираме епизода, но зависи и от конкретната история. Понякога предпочитаме да поканим хора, които по някакъв начин са свързани със случая. Друг път просто каним такива, които са изявили желание. В този епизод например включихме актьорите Анатоли Лазаров и Деян Ангелов. Те по принцип имат строителна бригада. И като излезе възможността за този ремонт, си казахме, че те са идеални, защото ще дойдат много хора. Когато се включат 10 души професионалисти, е различно. Един ден работиха, но помощта им беше безценна, защото точно тогава се изградиха стените на бъдещото жилище. Благодаря им на всички доброволци, без тях не може да се случат ремонтите. Всички са добре дошли да помагат, имат ключова роля.”
С преобразяването на сградата те дават надежда на децата с увреждания, че доброто съществува. С тази идея подхождат и към един от най-тежките им случаи в този сезон – на малката Малина, който разтърси цяла България. Детството ѝ е белязано от тежка лична трагедия – загубата на баща ѝ. 11-годишното момиче прекарва часове до тялото, преди някой да разбере какво се е случило. Тази травма оставя дълбока следа, а бедността само задълбочава болката. Малина и майка ѝ Венета живеят в крайно тежки условия – без баня и без течаща вода. Детето се къпе навън, в леген на двора. Екипът никога няма да забрави първата си среща с нея и къщата, в която живее.
“Беше миналата година по това време, когато излезе новината, че има едно дете, което при някакви ужасни обстоятелства е прекарало с починалия си баща часове наред и никой не е искал да ѝ помогне – разказва редакторът. - Попадна ми тази публикация на фондацията “Подай ръка”, свързахме се с тях и отидохме в Кнежа. Видях едно страхотно дете. Малина е много будна, интелигентна. Казах, че е Пипи Дългото чорапче, защото има лунички и червена коса. Тя беше малко стресната, защото ѝ се беше случило цялото медийно внимание, което не е очаквала. За нея беше нещо съвсем ново. Разгледахме къщата и решихме да отложим срещата за по-нататък. Тя ми каза, че никога не е гледала “Бригада Нов дом”, защото не са имали телевизор. С майка ѝ не знаеха кои сме. Благодарение на Радостин от “Подай ръка” осъществявахме комуникация с Малина и Венета. Чрез него детето ни се довери и на нас. Всъщност това е абсолютно задължително при всяка една история и е най-важно хората да ни допуснат до тях. Това е много труден процес.
След това отидохме в Кнежа още два пъти. Оставете, че Малина не заслужава да живее в такива условия, но тя не се вписваше в тази среда, защото е интелектуално и емоционално съхранена въпреки това, което ѝ се е случило. С майка ѝ ми беше много по-трудно. Детето беше причината да бъдат одобрени, въпреки че този ремонт беше много труден. Тази история много я преживяхме. Мария Силвестър най-вече.”
Когато момичето вижда напълно обновения дом, старата стая с дупки под прозорците вече е превърната в истинска приказка – с тапет на розов замък, ново легло, шкафчета, климатик и снимка за спомен с Мария Силвестър. “Вие сте прекрасни, направо магьосници!”, казва тя на майсторите.
Водещата на предаването признава, че тя и строителната бригада винаги преживяват тежко всички истории, с които се сблъскват, но се стремят да пазят самоконтрол. Но историята на Малина оставя дълбок отпечатък у нея, както и трогна хиляди зрители. Въпреки впечатляващия ремонт на екипа обаче след известно време детето е изведено от къщата.
“Усетихме, че има нещо, което ни пречи в комуникацията с Венета. Давахме си сметка, че това, което ще направим, е последният шанс тя да успее да се събере с Малина и да останат заедно, защото социалните наблюдаваха това семейство – обяснява Семов. - Просто бяхме сигурни, че не е единственото условие. Нашата надежда беше тази промяна в живота им да позволи на Венета да полага грижите за Малина, от които има нужда. За съжаление, това не се случи. Ние не спираме да се интересуваме какво е състоянието на момичето и на жилището. Радостин продължи да общува с тях и да им пазарува. Нещата в началото бяха много добре и ние имахме някаква надежда, че може би има шанс всичко да е наред, но не след дълго се случиха някакви неща, които притесниха “Подай ръка” и те с основание подадоха сигнал към социалните. Те нямаше какво друго да направят, просто нямаха друг избор. Сега знам, че Малина е щастлива.”
Историята на 11-годишното момиче е болезнено напомняне, че истинската промяна не се измерва само с ремонти и нови мебели. Най-важният покрив над главата на едно дете са сигурността, спокойствието и любовта. Затова и радостта в детските очи е един от основните двигатели на “Бригада Нов дом” да продължават с мисията си.
“В миналия сезон например си спомням за една история, която, като я прочетох, си казах, че това не може да е истина. Беше като филм – споделя Семов. - Говоря за случая на 5-те деца, които живеят без родители. Беше много разтърсващо. Но помня и друга - първия оглед, на който отидох сам. 3 уникални деца ме допуснаха в дома си и аз видях, че ремонтът е почти невъзможен. И след това трябваше да убеждавам всички, че трябва да се случи. Това беше личното ми усещане. Ние сме хора и се влияем. Не мога да разгранича главния редактор от човека. Защото “Бригада Нов дом” наистина излиза извън рамките на телевизионната продукция, на един работен процес. Ние преживяваме това предаване. Това не е проект, а кауза. Намираме сили и дори се учудваме как се случва. Виждаме реален резултат от това, което сме направили с целия екип, в благодарностите, усмивките и сълзите на хората, когато влизат в новия си дом. Това е безценно. Другото, което ми дава сили да започна да работя по следващия сезон, въпреки че си давам сметка колко ще е трудно, е отзвукът, който предизвикваме. Надеждата, че има страшно много добри хора, които искат да помагат, във време, в което сме толкова разделени по всякакви теми. Това не е предаване за ремонти, а за промяна към по-добър живот.”
И именно в това се крие истинският смисъл на “Бригада Нов дом” – не в новите стени или мебели, а в онези малки, но съдбовни моменти, в които някой отново вярва, че не е сам. Когато едно дете се усмихне в собствената си стая и един родител си поеме дъх с облекчение.
За едно ново начало.
