Учи музика с помощта на Райна Кабаиванска, вече има семейство, за каквото мечтае цял живот
Сред всички звезди на сцената един напълно непознат талант спечели безапелационно в първия епизод на новия сезон на “Като две капки вода”. За него гласуваха не само журито и публиката, а и останалите участници в шоуто по Нова тв. 36-годишният Виктор Тодоров разчувства всички с историята за трудната си съдба. А с изпълнението си като Принс на Purple Rain ги просълзи. Това го могат само големите артисти, които дават душата си за сцената.
Как едно непознато лице се озова сред утвърдени имена в предаването? Екипът е истински впечатлен, когато чува гласа му в “Пееш или лъжеш”. В този формат влиза след дълго настояване от страна на годеницата му Верджиния и нейната майка. В началото Виктор категорично отказва, защото се притеснява от камерите, риалити форматите и цялото внимание, свързано със светлините на прожекторите.
Преди години сам се записва за кастинг за музикален формат. “Но когато ме извикаха по име, защото е мой ред да изляза пред журито, изобщо не се изправих, замълчах си. Оттогава повече никога не съм опитвал”, разказва Виктор. Този път след безкрайни уговорки склонява и кандидатства за “Пееш или лъжеш”. Участва в епизода с Владимир Зомбори, който усеща, че Виктор има талант. След това всички победители в отделните епизоди са поканени да се включат в новогодишния концерт по Нова тв. А после получава и обаждането с покана за “Като две капки вода”.
“Винаги може да бъде по-добре”, казва Виктор за превъплъщението си в образа на Принс. Анализите си прави само от преживяното на сцената, тъй като не иска да гледа самото изпълнение, нито бъдещите си представяния. Ще го направи чак след финала на шоуто. Предпочита да пази емоцията и вълнението, а видеозаписите само ще предизвикат неговата самокритичност. Все ще намира нещо, което не е както трябва
и това ще пречи за следващите лайфове.
Стартът на “Като две капки вода” - предаване на живо с огромен рейтинг, жури, зрители в залата и артисти с дългогодишни кариери - всичко това му носи огромно притеснение. “Но не останах сам. Целият екип и всички звезди, които бяха в бекстейджа, много ме подкрепяха. Притеснението остава, но отива на заден план, когато си сред тези хора. Показаха ми, че няма значение дали съм известен, или не и всички в шоуто сме равни”, благодарен е Виктор за отношението.
Признава, че най-много се е притеснявал от реакцията на Фънки И приема аплодисментите и похвалите, които получи от него, като голяма чест. Радва се, че спечели първия вот, но е категоричен, че всички на тази сцена са победители, защото полагат огромен труд и старание да изградят образите си, отнема много време и се изисква голяма концентрация.
Въпреки че животът на Виктор никак не е лек, не се оплаква, приема всички трудности като уроци и е безкрайно признателен на всеки, който през годините му е давал някакъв шанс.
Роден е във Варна, но още в болницата майка му го изоставя. Един месец той е в кувьоз, защото се появява на бял свят в началото на осмия месец. Никога не е виждал баща си, който е от столицата на Зимбабве - Хараре, и доколкото знае, вече е починал. Учил е медицина във Варна, където се запознава с майката на Виктор. “Доколкото знам, една вечер е бил в дискотека доста пиян, имало е проверка, а той е бил без документи и са го екстрадирали. Майка ми вече е била бременна с мен”, разказва Виктор. Бил е на годинка или две, когато го местят в социален дом в село Победа, Ямболско. На 7-годишна възраст отново го местят, този път в Пловдив, за да тръгне там на училище, и го настаняват в дома за деца “Рада Киркович”. Именно там среща г-жа Рашкова, която се занимава с музика и променя живота му. Виждайки всички нови хлапета, тя го посочва с пръст и казва: “Това дете го искам”, и го включва в музикалната формация, която ръководи. В началото са 12-13 деца, но с времето остават само 2-3 и Виктор е един от тях.
Музикалните му заложби са очевидни и чрез проект, подкрепен от Райна Кабаиванска, заедно с още няколко талантливи деца той започва да взема уроци по пиано, а после и по виолончело, за да се подготви за кандидатстване в музикалното училище “Добрин Петков” в Пловдив.
Приемат го, но след няколко години се мести в балетната паралелка. В тийнейджърските години доста често се сблъсква с предразсъдъци, че няма семейство и живее в дом, и непрекъснато
е преследван от групи скинари, които го тормозят заради цвета на кожата му
“Когато отивах и се връщах от училище, непрекъснато се озъртах къде пак ще ме причакат. Веднъж две групички се бяха събрали и ме дебнеха, за да ме пребият. Спаси ме Марин, който в последствие участва в “Стар Академи” и е брат на Соня Йончева. Никога няма да забравя какво направи за мен. И ме оставиха на мира”, припомня си той.
Майка му не се отказва от правата си на родител и това не дава възможност да бъде осиновен от американско семейство, което много го харесало. През годините тя го вземала от време на време за ден-два, но той почти няма спомени за тези срещи. В съзнанието му обаче се е запечатал прекрасен спомен за дядо му, при когото го водела в Ямбол. “Беше прекрасен човек, известен дърводелец в града, помня колко добре се отнасяше към мен, но вече беше възрастен и нямаше сили за грижи. Вероятно затова не ме е взел при себе си”, припомня си Виктор.
Когато става на 14 г. майка му все пак решава да го вземе от дома. Мести се заради сина си в Пловдив, намира си квартира и работа, в началото всичко е наред. Но постепенно се появяват проблемите ѝ с алкохола, а покрай тях - лошо отношение. Няколко пъти се налага да сменят квартири. Една вечер Виктор се прибира от училище, опитва да отключи входната врата, но се оказва, че хазаинът е сменил ключалката, защото майка му не плащала наема.
“Останах на улицата, както бях с раницата от училище на гърба си”,
с болка разказва Виктор. В този момент го спасява тъмнокож мъж от евангелска църква, който случайно минава покрай него. “Купи ми вафли, изядох ги, все едно ям най-големия деликатес, толкова бях гладен. И ме приюти за два дни в дома си, докато открия къде е майка ми. Беше при своя приятелка в някакво село и си пиеха”, казва той. Отишъл при нея и заявил, че не иска повече да живеят заедно и ще се върне в дома за деца в неравностойно положение.
Виктор е на 16-17 г., когато е избран да се включи в проект на библиотека “Алианс Франсез”, който го отвежда във Франция. В продължение на година всеки месец прекарва по една седмица в Лион и Бордо. Там, заедно с други деца от домове от различни държави, подготвят спектакъл. Представят го в няколко поредни дни в края на годината. По време на престоя получава стипендия - пари, каквито не е виждал преди. Защото преди България да влезе в Евросъюза, на малките обитатели на дома се полагали по 3 лева на месец за джобни, на по-големите по 6 лв. След това сумата се вдигнала на 30 лв.
Виктор давал парите от стипендията на майка си, за да ѝ помага, въпреки че вече не живеел при нея. Все се надявал, че тя ще се промени, ще спре алкохола, но виждал, че харчи и неговите пари за пиене. “Опитвах се да я убедя да отиде при баба ми в Гърция, да си намери работа там, за да смени средата. Не искаше да ме послуша и един ден ѝ казах, че ако не го направи, няма да има повече син. В крайна сметка замина”, разказва Виктор.
На 19 години се налага вече да напусне дома̀ в Пловдив.Известно време живее в център за помощ на младежи, излизащи от социални институции. А после се мести в Ямбол, където живее в дома на вече покойния си дядо. Започва да работи като сервитьор. “Дъщерята на собственика танцуваше в балетна трупа и като разбра, че съм учил в такава паралелка, ме запозна с ръководителката г-жа Чернаева. Така започнах отново да танцувам”, разказва Виктор. Запознава се с музикантите от група “Мотел”, които го канят да се присъедини към тях. Китаристът Румен Бошнаков се отнася към него като към свой син. “Напуснах ресторанта, защото репетирахме по 7-8 часа на ден. Той често се е лишавал, за да ми помага финансово, защото нямах други доходи. Прие ме в семейството си, канеха ме на техни обеди и вечери”, припомня си Виктор.
Заради финансовите трудности обаче групата се разпада. И Виктор заминава да пее на круизни кораби в скандинавските страни. Изпълнява хитове във всякакви стилове, от Елвис Пресли до Ед Шийрън. “Там срещнах моята принцеса Верджиния”, казва Виктор. Тя също е певица, започват да пеят и в дует.
Преди 3 г. решават да се върнат в България, а преди година и три месеца се ражда синът им Авикейл. Красив като кукла, той има огромните очи на майка си и много дългите мигли на баща си. В детските си години Виктор приемал като голям проблем точно миглите си, защото все нещо му пречели. Един ден решил леко да ги намали с... клечки кибрит и ги изгорил изцяло. За щастие, се разминал без тежки последствия.
Днес Виктор е щастлив, че има семейство, за каквото цял живот е мечтал, и най-хубавите и важни моменти са, когато тримата са заедно. Когато Авикейл поотрасне, с Верджиния отново ще започнат да пеят заедно, сега работят за първата си авторска песен. Стартирали са дигитален проект, който да помага на децата в началните класове да учат уроците си по-лесно чрез песни. Иска да предоставят платформата безплатно на домове за деца, лишени от родителски грижи. За да помага така, както и на него са помагали. Мечтае и някой ден да заведе сина си в Зимбабве, за да видят заедно откъде са бащините му корени.
