„Хаберлеа" – нов документален филм за Диана Дафова, ще има предпремиера в столичния център „Орфей". Това информират от екипа на продукцията, която събира в общ разказ Васил Найденов, Орлин Горанов, Николай Сотиров, Лили Сотирова и индийския посланик Арун Кумар Саху.
Под режисурата на Петя Ангелова, която от години изследва и пресъздава темите за духовните ценности и човешкия вътрешен свят, филмът надхвърля рамките на стандартен биографичен разказ, това е кинематографично пътуване към смисъла – към дълбоките пластове на човешкото същество, към въпросите за призванието, устойчивостта и духовния път, коментират от екипа.
„Творчеството на Диана Дафова носи онзи фин, необясним трепет, в който музиката става молитва, а гласът - врата към нещо по-голямо. Диана е не просто персонаж, а живо присъствие, което въплъщава темите на филма: възраждане, устойчивост, пътуването навътре към себе си. Тя е неговото дихание. Българската музика има свои легенди. Но са малко артистите, които могат да кажат, че техният глас е звучал в Космоса, че са получавали благодарствени писма от папа Йоан Павел II и от Хилари Клинтън, и че индийското правителство ги е поканило да почетат Махатма Ганди с песен. Пътят на Диана Дафова е точно такъв и за първи път той влиза в пълнометражен биографичен филм", допълват от екипа.
„Хаберлеа" е латинското наименование на орфеевото цвете - уникално растение, оцеляло след ледниковия период, което може да изсъхне напълно и после да се възроди, когато получи вода.
Според легендите пониква от капките кръв на Орфей и олицетворява безсмъртието на човешката душа. Именно този символ стои в центъра на филма. Това е историята на жена, която многократно е преминавала през върхове и падения, през загуби и възторзи, и всеки път се е връщала към себе си чрез музиката - точно като Хаберлеата, която не умира, а се събужда отново".
„Хаберлеа" е заснет в България, Италия и Турция – места, на които Дафова е оставила частица от живота си. Камерата на оператора Антон Марчев снима в София, Рим, Истанбул, Родопите и Борово. Монтажът е на Емил Иванов. Въведението на филма е на Петър Кузмов.
