Димитър Цоков обаче оставя на столичани уникална къща на булевард "Цариградско шосе"
Историята на България в Международния олимпийски комитет стартира преди 120 години.
На 30 юни 1906 година за член на организацията е избран българският дипломат Димитър Цоков. Който обаче е изключен точно както последния ни член - Иван Славков. За разлика от Батето, който бе санкциониран за корупция през 2005 г., при Цоков причината е доста по-прозаична. Той просто не се явява на 6 поредни сесии. Това се случва през юни 1912 г. Реално той въобще не участва в работата на комитета, след като е кооптиран за член по пощата, както много други.
Твърди се, че Цоков е бил личен приятел на основателя на съвременното олимпийско движение барон Пиер дьо Кубертен
и заради това получава огромната чест, която така и не използва. Иначе името му е под номер 46 на членовете на МОК от създаването на организацията. Заедно с него на сесията в Атина са привлечени лорд Уилям Хенри Гренфелд Десбороу оф Таплов, който е смятан за основател на съвременния спорт във Великобритания, и испанецът Карлос Гонсалес де Кандамо.
Димитър Цоков е роден през 1864 г. в Свищов. Завършва "Робърт колеж" в Константинопол (Цариград, сега Истанбул) и дипломатическата секция на Юридическия факултет в Сорбоната в Париж. Работи като учител в Орхание (Ботевград) през 1883 г. Той е един от радетелите за създаване на читалище "Напредък" в Орхание. След 1887 г. е член на Русенския окръжен съд и на апелативните съдилища в Русе и в София.
Дипломатическата му кариера започва през 1892 г. като секретар на българското княжеско дипломатическо агентство в Белград и продължава като главен секретар на дипломатическите ни агентства в Букурещ, Цариград, Санкт Петербург и Атина.
През 1903 г. става първи български агент в Лондон, а след като решаваме да направим посолство през 1908 г. е и първият ни посланик в Лондон.
Междувременно Цоков става също главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията и български пълномощен министър в Санкт Петербург. Участва като съветник при подписването на Ньойския договор.
Димитър Цоков е известен като
човека, който създава пързалянето с кънки в България
Той носи първия чифт в столицата и бързо модата нахлува върху замразените води на езерото “Ариана” в Борисовата градина.
Името му се свързва и с изграждането на уникалното читалище в Свищов. Заедно с брат си Кръстю Цоков той става изпълнител на завещанието на дарителите Еленка и Кирил Аврамови за построяването на забележителната сграда. Когато парите от наследството свършват, строежа двамата братя довършват със собствени средства.
Наследството на Димитър Цоков е видно и до днес. Около 1910 г. той построява уникалната сграда на булевард “Цариградско шосе” 17 на кръстовището с улица “Загоре”. За нея е характерна бароковата орнаментация. Притежава мощен главен корниз, декоративни колони, а мансардният покрив е с кръгли прозорци. Няма данни кой е бил архитектът на сградата. Тя е подарък от Цоков за съпругата му княгиня Александра Егоровна Герсеванова, вдовицата на грузинския княз Орбелиани. Това е най-известната дворянска фамилия в Тбилиси. Герсеванова напуска Русия след революцията през 1917 г.
След смъртта на Цоков княгиня Герсеванова продава своя дял от къщата на племенника на покойния си мъж Коста Мурдаров, тъй като приживе двамата не оставят наследници.От този момент до 1936 г. къщата се отдава под наем първо на белгийското, а после и на японското посолство. След 9 септември 1944 г. зданието се ползва от Американската военна мисия в София, а след 1947 г. е отчуждена в полза на държавата и национализирана, като в нея е настанена администрация на столичната милиция. След 1953 г. къщата е превърната в детска градина. Едва през 1992 г.
Законът за реституцията връща първите два етажа на сградата
на наследниците на братята Цокови, а третият етаж става общинска собственост.
Иначе Димитър Цоков изпусна доста интересни моменти в олимпийското движение. На сесията, на която е избран Пиер дьо Кубертен, прави миниреволюция в игрите. След като държи много на образованието, той решава да събере в “Комеди Франсез” известни писатели, скулптори, архитекти и художници. Поне половината от 60-те делегати са били хора на изкуството.
Идеята е да се върне връзката между изкуството и олимпиадите. “В древна Олимпия винаги изкуството се е съчетавало в спорта, за да бъде възпята славата на героите на игрите. Това трябва да бъде възстановено”, пише той.
Различните жанрове в артистичната програма - архитектура, театър, танци, декориране, литература, музика, рисуване и скулптура са били дискутирани. Най-важното предложение на конгреса е да бъдат въведени надпревари по архитектура, скулптура, рисуване, литература и музика в бъдещите олимпиади. И това стартира от 1912 г. и продължава до 1948 г.
“26 май 1906 г. ще влезе в историята наравно с най-важните дати в олимпийската история. Редом до 23 юни 1894 г., когато създадохме МОК”, пише след сесията Пиер дьо Кубертен.
България също оставя своя следа в надпреварите по изкуство на олимпиадите. В Лос Анджелис през 1932 г. не изпращаме скулптури на Кирил Шиваров и Георги Каракашев.
Варненецът Шиваров е едно от най-големите имена в българската скулптура. Баща му Александър Шиваров е варненски мебелист и дърворезбар, създал мебелите в двореца “Евксиноград” и иконостаса на катедралата, а чичо му Анастас Шиваров - лютиер, печелил престижни конкурси в Европа.
Усвоява изкуството на дърворезбата от баща си, след това учи в Художественото училище за приложни изкуства в Прага, а през 1925 – 1929 г. специализира скулптура в Художествената академия във Виена при проф. Едмунд Хелмер.
През май 1917 г. става първият български автор, който открива самостоятелна скулптурна изложба в България. Той е
автор на статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет,
лъвската фигура на паметника на връх Шипка, паметника на хан Аспарух на Аспаруховия вал, скулптурите, украсяващи сградите на БНБ, Народния театър “Иван Вазов”, Софийската градска библиотека, Съдебната палата и Министерството на благоустройството. Умира на 26 март 1938 г. в София по време на работа, при падането на капител за сградата на Съдебната палата.
Георги Каракашев е от Русе. Той е един от сценографите на Народния театър в края на кариерата си. Дълги години преподава във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” и Художествената академия, като стига до професор.
4 години след това в Берлин в надпреварата за художници се включва не кой да е, а самият Дечко Узунов, един от класиците в българското изкуство. С него се пуска и портретистът Никола Михайлов. Михайлов минава за любимия художник на Адолф Хитлер и е правил няколко портрета на фюрера, както и на много други известни имена в Европа.
А първият български член на МОК Димитър Цоков живее по време на Първата световна война в Париж. Умира на 20 септември 1926 г. в Мейфейр, Великобритания, където е на гости при роднини.
