Продължавам да се изненадвам как Калин Сърменов успява да съчетава своите грижи като директор на Сатирата с трите сцени, зинали като ламя за нови и нови спектакли, с изработения вкус към комедийни текстове и с умението да ги режисира. Сега той ни предлага постановката “Примадони”, която може да се приеме като емблема на Сатиричния театър заради пълния набор от комични формули. Самият Калин Сърменов определя представлeнието като комедиен водевил.
Навремето във ВИТИЗ учехме, че водевилът е лековато, низко, едва ли не долнопробно изкуство. В годините на соцреализма на този жанр се гледаше с лошо око и пренебрежение. И как иначе - в него няма патос, възхвала, идейна сериозност, драматизъм. Всъщност добре направеният водевил може да е доста приятно и зрелищно забавление. Той
съчетава елементи
от мюзикъла,
клоунадата,
ситуационната
комедия,
миксира музика, танц, жонглиране с думи, с предмети и с тяло. Той се родее с площадния театър, само че в случая е на закрито. Но характеристиките са налице - леко преувеличени жестове, по-директен контакт и флирт с публиката, по-изнесени гласове.
Обикновено участват много хора, както е и в “Примадони”, където голяма група стари и млади актьори от трупата на театъра плюс студенти се вихрят на сцената с оркестър и над 30 песни. Номерът е всички тези елементи и участници да бъдат добре дирижирани, да не се изпусне контролът, да не стане какофония, да не е кичозно и пошло.
Смея да кажа, че в “Примадони”, чийто автор е популярният американски драматург Кен Лудвиг, се е получило доста добре. Преди години
Хачо Бояджиев
режисираше
водевили в
тв програмите
и независимо че на другия ден цялата критическа мисъл го разпердушинваше, факт е, че 40 години по-късно нищо по-добро не се е появило в празничните програми на нашите телевизии. Защото качественото забавление е много сложно нещо.
Сюжетът на “Примадони” е класическото преобличане на двама тарикати в жени, за да се доберат до парите на богата лелка. Стръвта е намерена между новините в пресата, а мястото бъка от случайни и неслучайни типове. Обаче когато отиват при тях, двамата попадат в магията на чувствата и се влюбват. Играта между наложените женски жестове и напиращите мъжки емоции и навици преобръща няколко пъти интригата и прави действието непредсказуемо и комично изненадващо. Има интересен момент в сюжета, когато залогът се сменя, намесва се любовта и целта, заради която
главните
персонажи е
трябвало да се
представят за
жени,
се променя, така че вече им е важно да са себе си. Започва скоростно преобличане и смяна на ролите, от което се ражда нова доза хумор.
Всъщност изпълнението на женски роли от мъже съществува още от времето на Шекспировия театър, чийто привърженик е и авторът на пиесата. Ако можем условно да разделим спектакъла на 3 части, последната избухва като фойерверк, тя е кулминацията и като развръзка, и като театрална експлозивност. Ако се “оберат” 15 минути от предишните две части, спектакълът би вдигнал още повече градуса на настроението.
“Примадони” е приятно представление, с което публиката ще се разведри, посмее и разтовари, а от това имаме нужда и по празниците, и в делника. В спектакъла участват Михаил Сървански – Лео, Светлозар Начев – Джак, Анита Ангелова – Мег, Мила Пейова – Одри, Явор Борисов – Дънкан, Петър Калчев – Флорънс, Иван Панев – Доктора, Венцислав Венциславов – Бъч. Музикантите на сцената са Мартин Каров, Пламен Великов, Данаил Николов, Румен Караманов и Благовест Георгиев. Участват и студенти от класа на Сърменов в колежа “Любен Гройс”.
Спектакълът ще се играе отново в Сатирата на 30 януари.
