24 по-малко известни епизоди от живота на актьора. Още приживе той беше синоним на хумора и смеха
Георги Парцалев не доживя промените в държавата и надеждата на хората за демокрация. Почина ден преди знаковата дата 10 ноември 1989 г.
Но ако Господ му беше дал още малко живот, той нямаше да се включи в площадните митинги или да стане член на някоя от многобройните партии. Аргументът му е, че актьорът никога не бива да е политически обвързан, за да може да осмива всички властници.
1. На 29 август 1989 г. Георги Парцалев вика по телефона приятеля си Илия - Магистър Илма. Моли да го повози из София с колата си. Актьорът никога не е имал собствен автомобил. Минават покрай Ректората, после по “Патриарх Евтимий”, стигат до Руски паметник. Парцалев настоява да го обиколят два пъти.
Тръгват към НДК. Тук спират и изпушват по една цигара. В “Шератон” изпиват по едно уиски в дневния бар. Там музикантът сякаш по поръчка изпълнява на пианото “Странници в нощта” на Франк Синатра. Няма как магистър Илма да знае, че Парцалев всъщност се прощава с града, в който живее от 1948 г.
2. Георги се ражда през 1925 г. в село Левски, старото име на което е Караагач (Черен бряст). Въпреки че става гара, а от 1945 г. и град, то тъне в “беднотия, кал и простотия” според думите на самия Парцалев. Когато тръгнал на училище, заради тази кал му купуват галоши 42-и номер. За да ги носи до края на школото.
3. Дядото на Георги по майчина линия - Атанас, бил шивач. Веднъж той изпратил внука си да му купи вестник. Без да иска, на връщане Георги скъсал вестника. Дядо Атанас му дава игла и конец и го кара да съшие хартиените парчета.
4. Бащата на Георги бил търговец. Майката Веска внася живеца в семейството - била остроумна и с голямо чувство за хумор. Може би синът е наследил от нея таланта си на комедиен актьор. Дори на достолепните 85 години тя продължва да се шегува: “Ох, я да приседна, че току-виж се наместили сватовете, нали имам момче ергенче...”.
5. Като младеж Георги Парцалев се включва в самодейния състав на град Левски. Мечтае да разплаче в играта си зрителите в салона. Скоро мечтата му се сбъдва - играе в драмата “Край мътния поток”. На финала трябва да се простреля с пищов. От дърво баща му издялква “оръжието”, боядисано с черна боя, то изглежда като истинско. Зад кулисите с пистолет тапешник друг актьор трябва да “произведе” изстрел.
Георги така сърцераздирателно произнася финалния си монолог, че някои от зрителите наистина се разплакват.
Той вдига пищова към слепоочието си, но изстрел зад кулисите не се чува. Младият артист повтаря монолога, пак вдига пищова към главата си и пак тишина...
Георги вижда на масата нож, грабва го и замахва да се наръга с вика: “Заколвам се!”. И тогава зад завесата се чува изстрелът от тапешника. Зрителите бързо сменят сълзите със смях, а на другия ден хората го сочили с пръст: “Ей го тоя, дето се простреля с нож!”. Но Парцалев може би вече е открил своя талант да разсмива хората.
6. След седми клас Георги учи в плевенската гимназия. Често е с празни джобове. Един ден баща му идва в града. Вижда страница от дневника му: “Вчера даваха страхотен филм. Пропуснах го, нямам пари...”. Под това признание бащата написва: “Парите развалят човека.”
Въпреки този бащин урок синът не пести парите, които изкарва. Обича ги, но не става техен роб. Никога не дава друг да плати общата сметка на компанията, колкото и да е голяма тя. Актрисата Латинка Петрова разказва как, когато получавал хонорара след участие в забавна програма в провинцията, обичал да разпръсне банкнотите на леглото, да изправя сгънатите им крайчета, да ги подрежда на купчинки.
7. В Плевен Георги за първи път си пуска тънки коцкарски мустаци стил Кларк Гейбъл. Тези мустаци стават негова запазена марка на изразителното му лице. След години неговият колега Константин Коцев казва, че Парцалев му прилича на картата на България, а мустаците му са като Стара планина.
Другата запазена марка на Парцалев е гласът му. Той ще се превърне в едно от основните оръжия на актьора, с което ще превземе публиката в цялата страна.
8. Георги Парцалев кандидатства за три специалности и е приет и в трите - право, медицина и стоматология. Въпреки мечтата да стане актьор заради хатъра на родителите си записва медицина. Майка му не пропуска да пусне в действие щипливия си хумор: “Ти, сине, трябва да се насочиш към нервните болести. Че кой друг освен лудите и нервните ще идва да се лекува при тебе”.
9. Георги Парцалев учи в Медицинската академия четири години, но не се дипломира. След години обичал да казва: “Ще си завърша аз медицината и ще си лепна едно д-р пред името. По-ценно е д-р Парцалев, отколкото н.а. (народен артист) Калоянчев и н.а. Мутафова.
10. В началото на петата година актьорът в него надделява над лекаря и той решава да се посвети на сцената. Но идва друга беда - на общо събрание в Медицинска академия се решава съдбата на неблагонадеждните студенти. Парцалев е изключен от академията, защото баща му освен търговец бил и “кулак” - имал 30 декара земя.
11. Парцалев е пратен да служи две години в Трудовата повинност в мините на Мадан. Но тук добрата съдба е с него - той дори не влиза нито веднъж в забоите. Още в първия ден се играе мач между старите и младите войници. Нашият герой е сред публиката - представяте ли си Парцалев като ритнитопковец.
В борбата за една топка двама от играчите се сблъскват силно в главите и им руква кръв. И докато дежурният санитар се тутка, Парцалев взима бинт от чантата му и превързва ранените. Лекарят в поделението познал, че бинтоването е направено професионално, и го похвалил.
Така му излиза прякорът Доктора. Взима най-дейно участие в ограмотяването на местното население и започват да му викат и Даскала.
12. Театралният талант на Парцалев е открит от Енчо Багаров - актьор, натоварен със задачата да създаде Ансамбъл на Трудовата повинност. Двамата правят първия по рода си у нас хумористичен дует. Багаров пише сценариите, Парцалев доизгражда сценично скечовете и подсилва хумористичния елемент.
Концертните им изяви радват не само трудоваците, но и хората от цялата страна със свежите си импровизации и злободневни теми. Но Парцалев не е обучаван за актьор, той е самобитен талант. Актьорството му идва отвътре. Той е в Ансамбъла на Трудовата повинност от 1953 до 1956 г.
13. През 1956 г. започва създаването на нов храм на Мелпомена - сатиричен театър. На 15 декември 1956 г. на вакантната щатна длъжност “актьор 4-а категория” в Държавния сатиричен театър (ДСТ) за срок от една година е назначен Георги Иванов Парцалев. Заплатата му е 720 лева (тя е преди смяната на парите през 1962 г., тогава става 72 лв.).
Парцалев решава да кандидатства във висшето театрално училище. Проф. Кръстьо Мирски, френски възпитаник, му казва: “Какво искаш? Да развалиш това, което имаш в себе си, ли искаш?”. Парцалев се отказва, но този комплекс ще му тежи до края на живота му.
14. За рожден ден на Сатиричния театър се приема 7 април 1957 г. Тогава завесата се вдига за първото представление - “Баня” на Владимир Маяковски. Участват всички актьори от трупата, включително и Парцалев. Постановката се смята за провал и само след няколко представления пада от афиша. Енчо Багаров и Нейчо Попов само за два месеца написват и поставят сатиричния спектакъл “Дядо, баба, мама, татко и ние”. Калоянчев и Парцалев играят бебета.
15. Смята се, че първият голям успех на Парцалев идва чак в шестия сезон, откакто се подвизава на сцената на Сатиричния театър. През 1963 г. режисьорът Методи Андонов му поверява ролята на Михал в “Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни. През 1969 г., когато е на 44 г., е удостоен със званието “заслужил артист”. Той отдавна е признат от колегите си, дели една гримьорна с безусловния лидер на трупата Георги Калоянчев.
16. На 13 декември 1963 г. при автомобилна катастрофа загива Енчо Багаров. Парцалев предлага на Стоянка Мутафова да заеме неговото място. Първоначално тя отказва, защото това било халтура, но после се съгласява. Двамата обикалят страната с концерти и сатирично-забавни програми и тези срещи с хората от цялата страна скоро ги правят много известни и популярни.
Веднъж в люта зима дори спират видинския влак за София, защото вечерта имали представление в Сатирата.
17. През втората половина на 60-те и през 70-те години на миналия век талантът на Парцалев блести с пълна сила в Сатирата, а и в киното. Режисьорите умело използват спецификата и дълбоката душевност на актьора. Той играе на сцената 32 сезона и изиграва над 40 роли. Понякога публиката пълни салона главно заради него. И през цялото това време той не получава нито една театрална награда. Пренебрегван е главно заради сексуалната си ориентация.
18. Киното открива сравнително късно Парцалев. Вече е в Христова възраст, когато излиза първият му филм - “Любимец 13” (1958) - една от и досега най-смешните наши комедии. Преди този филм Парцалев няколко пъти е викан на пробни снимки, но все не го одобряват. Рангел Вълчанов го пробва за филма си “На малкия остров”, но не го взима - вероятно проблемът е бил, че като го видят на екрана, зрителите ще започнат да се смеят и това би провалило трагичното въздействие на филма.
19. За ролята на Педро в “Петимата от Моби Дик” (1970) е избран без пробни снимки. Той вече е сред доказаните звезди на Сатирата и режисьорите знаят какво могат да “изстискат” от него. Когато разбира, че партньор във филма ще му бъде Ивайло Джамбазов - синът на актьорското семейство Златина и Иван Джамбазови, той купува голяма надуваема лодка и отива у дома им. Тя дори не може да се побере в апартамента им. Парцалев кротко казва: “Ей сега ще излезем на двора, нека поплува на воля момчето”. А той просто искал да се сприятели с малкия Ивайло, за да станат по-достоверни снимките на филма.
20. В “Тримата от запаса” (1971) Парцалев изиграва най-силната си роля - на трагично-комичния съботянин Иван Стайков. Тогава има голяма съпротива срещу Парцалев - все заради това, че предизвиква смях още с появяването си на сцената или екрана.
Очакванията на киногилдията са, че наградата за най-добра мъжка роля ще отиде при Парцалев. Към 15 часа идва информацията, че наградата ще е и за тримата “запасняци”. В последна сметка награден е само Кирил Господинов.
Докато снимат филма в село Бърдарски геран, при Парцалев пристига циганско семейство и го моли да купи акоредеон на сина им - бил много музикален, обаче нямали пари. Той им дал. На другия ден те пак дошли и го помолили да им купи и велосипед. Актьорът ги изгонил.
21. Георги Парцалев играе в 17 филма и пет телевизионни сериала. Малко за големия му талант, много малко! И отново, както и в театъра, не получава нито една филмова награда в България.
Единственото кинопризнание за актьора идва от чужбина. На ХХV фестивал на трудещите се в Карлови Вари, Чехословакия, му връчват наградата за най-добра мъжка роля за образа на Методи Рашков във филма “Сиромашко лято”.
22. Парцалев никога не е имал собствен дом и кола. Возел се е с таксита. Таксиджиите се надпреварвали да го возят заради щедрите бакшиши. Актьорът бил истинско конте. Предпочитал светлите дрехи, френски парфюм и бижута. Кучето му Вог можело да имитира как Пенчо Кубадински дреме в Народното събрание. За награда стопанинът му поръчвал голяма пържола. Така се ражда лафът “Да си куче на Парцалев”.
23. Парцалев е много суеверен. Сценичната треска го мъчи до последно. Преди да излезе на сцената, винаги целува кръстчето, с което никога не се разделя. Много обича бижутата. И цар да играе, и в слуга да се превъплъщава - винаги е с пръстени на сцената. Играе с тях и в “Ревизор” в Съветския съюз. Любимото му стихотворение е “Тъжният клоун”, което понякога рецитира пред тесен кръг приятели.
24. На 5 септември 1989 г. в Сатирата трябва да се играе “Обичате ли човешко” от Мирон Иванов. Но Парцалев седи на стол в гримьорната и не може да стане. Решават да отложат спектакъла и веднага да го закарат в Правителствената болница. Актьорът категорично отказва. Моли да сложат стол на сцената и той ще си казва репликите седнал. След края на представлението все пак е откаран в болницата. Диагнозата е “кислородна недостатъчност”.
На 31 октомври 1989 г. Георги Парцалев угасва от левкемия.
Със Стоянка Мутафова бяха най-любимия комедиен дует в страната.
