- За мен е голям комплимент, че ме сравняват с такава велика фигура. Но колкото помага, толкова и пречи, казва актьорът
- И житейският ни път донякъде се припокрива, защото на по-късни години започваме да се занимаваме с актьорство, признава той
Случайностите са неслучайни. Съдбите им са обвързвани с необясними нишки, макар да ги делят десетилетия. Единият подхваща медицина. Другият - геодезия. После казарма за първия, административна работа за другия. И изведнъж - голямата сцена, светлините на прожекторите, аплодисментите на публиката. Александър Григоров вече е определян за новия Парцалев заради приликата си с комедийната икона, която обаче не е само външна. Григоров на по-късен етап намира пътя си към сцената, но бързо се озовава в своя втори дом в Сатиричния театър, където великият му предшественик Парцалев някога си спечелва всенародната любов. Този декември Григоров го върна отново към живота (като холограма) в мащабния спектакъл по повод 100 години от рождението му, създаден по идея и със специалното участие на Лили Иванова.
- Какво бе за вас да изиграете великия Георги Парцалев на сцената в зала 1 на НДК?
- Това беше едно от най-вълнуващите неща, което ми се е случвало в живота, защото играта ми беше заснета в студио предварително, а като зрител наблюдавах резултата. И то за първи път. После споделих и на колеги, че кръвното ми е 300. По-добре да си отзад зад кулисите, защото като зрител нямаш възможност за реакции и можеш само да си гледаш кусурите. Много, много вълнуващо. Сублимен за мен момент. Излязох на сцената за поклона на финала.
- По-трудна ли бе тази задача, като се има предвид, че го играете като холограма?
- Технологията създаде трудност както за мен, така и за колегите после, които трябваше да си партнират с холограмата, и това пък създаде други трудности. Има аналогия между мен и Парцалев, но аз не съм него, той е със съвсем друго присъствие, светоусещане и т.н. Аз трябваше да вляза максимално в неговите обувки и да защитя образа достойно и с голямо уважение, което опитах да направя.
- Имаше ли план Б, ако нещо се обърка?
- Имаше, но това е тайна.
- Кой пръв забеляза очевидната ви прилика с него?
- Честно казано, когато дойдох в Сатиричния театър, тогава някой каза: "Виж го, този е същият". Допреди това никой не се е сещал да ме оприличи на него. Оказа се, че споделяме и образа от "Суматоха", който беше част от спектакъла с холограмата. Години по-късно аз играя същата роля на Иван Гамаша от монолога за белите вълци, който и Парцалев е играл през 60-те години в постановката на Методи Андонов.
- Харесва ли ви, че вече ви определят за новия Парцалев?
- Приемам го с усмивка. За мен е голям комплимент, че ме сравняват с такава велика фигура. Но нито ме блазни, нито ме кара да се чувствам зле.
- Помага или пречи това в актьорската професия?
- Колкото ти помага, толкова ти пречи. Започват да те оприличават само на него и има риск да загубиш от собственото си присъствие. Гледам да съм автентичен, не се старая да приличам на него, да го имитирам или повтарям.
- Намирате ли и сходства между вас двамата в житейския ви път? Актьорската професия сякаш сама намира Парцалев, тъй като той първо се отдава на медицината. И вие имате друг кариерен избор, преди да станете артист.
- Да, има някакви житейски аналогии извън сцената. Може би съдбата ни донякъде се припокрива, защото на по-късни години започваме да се занимаваме с актьорство.
- Завършвате строителен техникум и работите в общината в Карлово - в отдел "Устройство на територията и общинска собственост". Кога усетихте, че тази работа не е за вас?
- Честно да ви кажа, не знам. Когато започнах да работя там, аз се чувствах много полезен в такъв колектив. Чувствах се добре и бях добре приет от колегите си, но някак си не си представях това да продължи 25 или 30 години още. Там ежедневно имах възможност да се срещам с палитра от хора - кой от кой по-различни. Човек, който работи в администрация, на ден се сблъсква с 30-50 души - чешити и всякакви, като трябва да има умението да разговаря с всеки. И това много помага за актьорската работа.
- И кога и как ви увлече изкуството?
- Наистина не мога да ви кажа как от на пръв поглед нещо толкова различно като геодезията и административната работа да скочиш на сцената. Стояло е може би в мен и не съм го осъзнавал на по-млади години. Дошло е, защото е трябвало да дойде - като необходимост някаква. Колкото осъзнато, толкова и случайно се случи. Щастлив съм от съдбата си и развоя на живота си. Благодарен съм и за шансовете, и за срещите. Да си студент на Ивайло Христов, само по себе си е нещо, което те кара да изпитваш отговорност, а още по-рано в школата към Младежкия театър Малин Кръстев постави основите на тази професия у мен. После пък Калин Сърменов ме покани да стана част от Сатиричния театър, за което съм благодарен. Щастливец съм.
- Трудно ли влязохте в НАТФИЗ?
- Да, не беше от първия път. Не беше лесно. Още като школник Малин ми каза да опитам. Една година изобщо не кандидатствах, на следващата година ме скъсаха. На втората година ме приеха, но после се прехвърлих от класа на Пенко Господинов в класа на Ивайло Христов.
- Кои са най-безценните уроци, които получихте от вашия първи учител Малин Кръстев?
- Той ни казваше умно да чакаме, да трупаме способности в кошничката на актьора и когато му дойде времето, да ги използваме по най-добрия начин.
- А от Ивайло Христов?
- Да имаш позиция като актьор и да запазиш човешкото си лице. Нещо, което е много важно за мен въобще за живота.
- Комедията ли е вашата сила?
- Напоследък играя повече комедийни роли, защото спектърът на нашия театър е такъв. Но аз с удоволствие бих бил във всякакви жанрове.
- Как се чувствате като част от семейството на Сатирата? Как ви приеха там?
- Все едно, че съм бил винаги тук. С една колежка си говорехме и тя ме пита от колко време съм в Сатирата. И аз ѝ казах тогава, че от две години, а тя ми отвърна, че мисли, че съм от 25 години. Имам едно усещане за принадлежност към това пространство, за дом. Много бързо ме приеха, с голяма грижа и уважение към мен. Реципрочно е. Аз съм много горд да съм на сцената, на която са играли Парцалев, Калоянчев, Мутафова и т.н. Много отговорно е да вървиш след такива хора.
- Когато получихте поканата от Калин Сърменов, поколебахте ли се дори за секунда?
- Не. Искаш ли?! Искам.
- Интересното е, че вие сте от Сопот. Откъдето е и легендарният Енчо Багаров - не само основател на Сатирата, но и откривател на Парцалев. Откривате ли и тук съдбовно съвпадение?
- Случайностите са неслучайни.
- Ако посоката, която сте поели, не е била мечта, но се оказва съдба, сега каква е вашата мечта?
- Да ставам по-добър и умел в работата си. Също така по-добър събеседник извън нея.
- В края на годината имате ли равносметка за 2025-а?
- Беше успешна и добра година - в работата и в личен план. Доволен съм. Дал Господ и занапред. Тепърва репетираме, започнахме преди два дни, едно ново заглавие в театъра, което е поклон и намигване към миналото. Пиесата е била част от афиша на Сатиричния театър в първия му сезон - "Ах, тези привидения". Очакваме премиерата с нетърпение на 28 февруари 2026 г.
Някога е правена от нашите велики предшественици, а сега ние ще се опитаме да направим съвременния прочит към настоящия момент.
