Европейската комисия препоръча три дни в седмицата да работим от вкъщи, но никоя страна членка не бърза с реализация на идеята
Бюджетният ефект от всеки допълнителен почивен ден, който се получава заради приетото преди няколко години автоматично обявяване на понеделника след празник за почивен, е равен на минимум 90 млн. евро загуба, като може да достигне до 120 млн. евро.
Това показват изчисления на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в писмо, с което се настоява държавата да преустанови въведената през 2017 г. практика.
През 2026 г. в България има общо 12 официални празника, които според Кодекса на труда са неработни дни. Ще има и още три допълнителни - 25 май, 7 септември и 28 декември, защото Денят на Св. св. Кирил и Методий, Съединението и последния ден на Коледа се падат в неделя.
Темата за празниците и загубата за държавата стана особено актуална преди дни, когато бе внесено предложение за промяна в Кодекса на труда 20 април - денят на Априлското въстания да стане официален празник.
До 2017 г. Министерският съвет административно разместваше почивни и работни дни, за да създаде нещо като “дълъг уикенд”.
Всъщност за първи път тази практика бе започната по времето, когато Емилия Масларова беше социален министър, т.е. в далечната вече 2005 г. Мотивът тогава беше, че така се създава възможност
хората да пътуват
за почивка,
а това щяло да повиши доходите на онези, които се занимават с туризъм.
Бизнесът, особено индустриалният, непрекъснато критикуваше тази практика, защото създаваше непредвидимост и нарушаваше производствените цикли, което особено в непрекъсваемите производства създаваше много трудности.
Но се оказа, че можело да бъде и по-лошо. През 2017 г. бе въведен модел, според който винаги когато празничен ден се пада в събота или неделя и няма как да се даде почивка, понеделникът след това се обявява за неработен.
“А това създава нови предизвикателства и проблеми. Анализът показва, че докато преди 2017 г. България поддържаше нормално ниво от 252 или 253 работни дни в годината, както е във всички останали страни членки, те намаляват на 248. Единствено през 2025 г. се е получило така, че работните дни са били 249”, се посочва в становището на АИКБ.
Според документа по този начин страната сама се поставя в неизгодна позиция по отношение на конкурентоспособността. Другият аспект засяга преди всичко експортно ориентираните предприятия, каквито са най-често индустриалните – когато чуждите ти партньори работят по стандартна 5-дневна работна седмица, а твоите банки, застрахователи, митници и т.н. почиват, за теб възникват оперативни затруднения и допълнителни разходи.
От асоциацията дават един прост пример, който опровергава твърдението, че дългите уикенди допринасят за печалбите за туризма и това уравновесявало нещата.
“Икономическият принос на туризма
към БВП е 11,5%, а на индустрията е 27 процента”,
посочват от АИКБ и допълват, че туризмът би печелил и когато няма дълги уикенди, докато индустрията със сигурност губи от съществуващото положение.
“Отчитайки сменния режим на работа при непрекъсваемите производства, експертната оценка показва, че всеки допълнителен неработен ден води до непроизведена продукция в размер на 220-300 млн. евро нето, като бюджетният ефект от това е между 90 млн. и 120 млн. евро”, посочват от АИКБ.
И наблягат на това, че е парадоксално да се ограничава по административен път работното време, когато предприятията изпитват остър недостиг на работна ръка и се борят да изпълняват поръчките си навреме.
“Балансът между личния и професионалния живот се постига чрез колективното трудово договаряне, гъвкавото работно време, дистанционната работа и платения годишен отпуск, а не чрез универсални административни ограничения, които не отчитат спецификата на отделните дейности”, посочват от асоциацията.
И настояват гъвкавостта да се определя на ниво бранш и предприятие, както и правителството
да оповести нещо като 3-годишен календар на
официалните почивни дни, за да има предвидимост.
На този фон един наскоро приет документ на Еврокомисията за насърчаване на работата от разстояние във връзка с кризата с горивата дава някаква насока как трябва да се решават подобни проблеми.
На 22 април ЕК прие пакет от мерки, наречен AccelerateEU, който цели да ограничи въздейстнието на високите цени на горивата върху икономиките.
Една от многото мерки е правителствата да насърчават бизнеса да въведе поне три дни седмично работата от вкъщи с цел служителите да пестят от гориво, придвижвайки се до работните си места.
В черновата на документа се споменаваше само един ден седмично, но в окончателно приетия текст става дума за три работни дни в седмицата.
Само че това е препоръка, а не регламент или директива и всяко правителство само трябва да реши по какъв начин ще стимулира подобно пестене на гориво.
Поне засега обаче в ЕС няма особен ентусиазъм за хоумофиса. Единствено Германия, Франция и Нидерландия обявиха, че започват преразглеждане на националните си планове за енергийна ефективност, за да въведат в тях стимули за работодателите, които задържат служителите си да не пътуват всеки ден.
А Белгия и Люксембург обявиха, че няма да третират данъчно по-зле трансграничните работници. В Люксембург има много хора, които пресичат границата всеки работен ден, получавайки заплатите си и работейки в херцогството, като плащат по-ниските данъци на страната, чиито граждани се водят, а не люксембургски налози.
У нас от КРИБ изтъкнаха, че мярката е неприложима за индустрията, транспорта и енергетиката – секторите, които са най-тежко засегнати от цените на горивата, но в същото време изискват физическо присъствие.
А от АИКБ отбелязаха, че въпреки инвестициите в технологии
ефективността при работа от разстояние
често не нараства със същото темпо,
което е рисковано в условия на икономическа криза.
Дори в IT сектора не изглеждат ентусиазирани да въвеждат повсеместно хоумофис, най-вече защото приети междувременно правила от ЕС изискват работодателите да поемат за своя сметка консумативи - ток, вода, интернет и др., на служителите, когато те работят от дома си.
Освен това мярката се счита за временна, но съвсем не освобождава работодателя от отговорността да осигури работни места. Както се видя и по време на пандемията, наемите за офис пространства съвсем не намаляха пропорционално на навлизането на хоумофиса в практиката.
