Натам трябва да се насочат субсидиите, а не на калпак
Правителството анонсира антикризисни мерки за подпомагане с 20 евро на месец на нискодоходните домакинства, които имат автомобили. Парламентът от своя страна прие решение, с което задължи правителството да предприеме допълнителни мерки срещу петролния шок като подпомагане на транспортния сектор (вкл. с разсрочване на лизингови вноски), градския транспорт, болници, училища, детски градини, земеделци и уязвими групи. Решението на парламента предвижда кратки срокове за действие и създаване на специален фонд, който да администрира програмите за подпомагане.
Мерките се базират на допускането, че кризата е дошла, знаем кои са пострадали силно и вече е време за компенсации. Обаче, за съжаление, това е далеч от истината.
В България усещаме само първи полъх от кризата,
която вече бушува в Азия.
Цените на горивата се вдигнаха и достигнаха нивата отпреди 1-2 г., но все още са далеч под кризисното лято на 2022 г., когато скочиха заради руската инвазия в Украйна. При ескалация на иранската криза и продължителен конфликт ще има много по-сериозни и драматични ефекти, които няма да са ограничени до цените на горивата.
Епицентърът на енергийната криза е в Азия, където голяма част от държавите са почти изцяло зависими от доставки на петрол и газ от Персийския залив. За да излязат от залива, танкерите трябва да преминат през станалия печално известен Ормузки проток, който в момента е затворен от Иран. Така азиатските страни в момента изпитват физически дефицит на газ и петрол и скок в цените, много по-висок, отколкото американските и европейските котировки.
Докато в САЩ петролът се продаваше за около 95-100 долара за барел, а в Европа около 100-105 долара, в Азия за всеки наличен танкер тече ожесточено наддаване с цени, надминаващи 150 долара на барел. Вчера “Файненшъл таймс” писа, че във вторник е отчетена цена от 154 долара на барел в Оман заради огромната конкуренция между купувачите и липсата на достатъчно доставки. Докато САЩ и Европа са засегнати от известно поскъпване на петрола, в Азия вече преживяват
пълномащабен петролен шок
Физическият дефицит на газ и петрол в Азия е причина да се предприемат екстремни мерки за ограничаване на потреблението, особено в по-бедните страни. Например Индия ограничи подаването на природен газ за индустрията, за да може да осигури достатъчно за домакинствата. Шри Ланка обяви сряда за почивен ден за държавния сектор, за да се пестят гориво и енергия. Във Филипините също въведоха един ден седмично работа от вкъщи за държавния сектор, за да се пести гориво. Мианмар ограничи ползването на лични автомобили. Бангладеш затвори университетите и въведе извънредни мерки за пестене на енергия, включително
режим на тока
и лимити в продажбата на гориво.
Ситуацията ще се влошава с времето – например Пакистан обяви, че ще свърши резервите от газ в средата на април, а на горива дори по-рано. Затова се въведоха тежки ограничения върху потреблението на енергия и горива, включително 50% от държавните служители ще работят от вкъщи, а училищата ще затворят за седмици, като мерките ще се разпрострат и върху частния сектор. И в Пакистан, и в редица държави се оформиха километрични опашки пред бензиностанциите.
По-благоприятна е ситуацията в богатите страни от региона като Япония, Сингапур и Южна Корея, които могат да си позволят да купуват газ и петрол дори на високи цени. Те разполагат и с резерви от петрол и горива и ще освободят част от стратегическите си резерви като част от безпрецедентната интервенция на Международната енергийна агенция от 400 милиона барела. Китай също има големи запаси, но като най-голям вносител на петрол в света се налага да купува и допълнителни количества.
Петролният дефицит в Азия постепенно ще се запълни – страните от региона ще започнат да купуват петрол и газ от други части на света, което ще оказва натиск нагоре върху цените в целия свят. Съответно при ескалация и продължителен конфликт цените на петрола ще се вдигнат много повече в Европа и САЩ. Това се видя в сряда, когато беше ударена иранска газова инфраструктура и съответно Иран заплаши да удари реципрочно енергийна инфраструктура в арабските страни. И петролът скочи рязко до над 109 долара за барел.
Накратко, при продължителна война можем да видим цени на петрола от 150-200 долара за барел и драстичен скок на горивата. Ето тогава бихме усетили истински петролен шок. Но той не е изолиран до горивата – засяга и други суровини като торове, алуминий, пластмаси, битум, а оттам би се отразил на цените на храните, строителството и много други сектори. Да не говорим, че ще има и вторични и третични ефекти заради нарушаване на веригите на доставки и стопански проблеми в Азия, част от които ще окажат влияние и в Европа.
Реалността е, че все още не сме усетили пълния размер на петролния шок и дори не знаем къде ще удари най-силно. Затова е рано да се започне с харченето на пари за антикризисни мерки – така ще си изстреляме куршумите нахалост и няма да можем да реагираме, когато удари истинската криза.
Друг проблем с бързането е липсата на данни
кой е най-пострадал и кой не може да устои на кризата – съответно в такива ситуации се отива към раздаване на калпак. Помним в предишната енергийна криза през 2022 г. как много сектори твърдяха, че ще бъдат засегнати от кризата, и получиха щедри субсидии за цената на тока. Година по-късно, когато излязоха финансовите отчети, се оказа, че поне половината от тези браншове отчитат рекордни свръхпечалби – оказа се, че те печелят от кризата и не са имали нужда от никакво подпомагане. Обаче така и не върнаха обратно на държавата милиардните помощи.
Затова основен принцип при антикризисните мерки трябва да бъде целенасоченото подпомагане само на най-засегнатите, които не могат да се справят без подкрепа. Сектори, които отчитат високи печалби и/или са облагодетелствани от кризата, въобще не трябва да се включват в програми за подпомагане. А това изисква предварително
събиране на данни за финансовите ефекти по сектори
– такива данни например могат да дойдат от финансови отчети или от НАП, където се отчитат ежемесечно оборотите по ДДС.
Нещо повече, тежестта на мерките не бива да тежи изцяло върху държавния бюджет, който и без това е в незавидна позиция. В предишната криза бяха въведени механизми, чрез които свръхпечалбите от енергийните и петролните фирми да се използват за финансиране на антикризисни мерки. Такива механизми трябва да се обмислят отново, ако се установи, че се формират непазарни свръхпечалби за сметка на реалната икономика и домакинствата. Така засегнатите ще бъдат подпомогнати за сметка на тези, които печелят от кризата, а не за сметка на данъкоплатците.
Не на последно място, трябва да се положат усилия да се осигурят регулярни доставки на петрол и газ, но и максимално да се използват вътрешни ресурси – което е най-вече електрическа енергия. АЕЦ, тецове, соларна енергия са собствен енергиен ресурс, а пролетта ще снижава цените след сегашното временно застудяване. Но големите колебания в цените между обяд и вечер изисква по-бързо приключване на ремонта на ПАВЕЦ и ускоряване на инсталирането на батерии.
България трябва да има и по-активна позиция в текущите дебати за реформа на въглеродните квоти в ЕС. Повече и по-евтини квоти ще позволят да се понижи цената на тока за бизнеса и ще са буфер,
за да не поскъпне рязко парното
за следващата зима. В предишната енергийна криза инфлацията скочи заради скъпия ток за бизнеса и вдигането на цената на парното и тока за домакинствата – този път има шанс да избегнем такъв сценарий.
