Над 121 557 тона от внесения в България аржентински слънчоглед са преработени. Повечето произведено сурово олио – 30 610 тона, вече е изнесено за Египет. Други почти 19 250 тона се товарят на кораб за Индия. В нашата страна остават на съхранение над 47 150 тона шрот от този слънчоглед, съобщи БАБХ.
Към момента в България с девет кораба са пристигнали 363 400 тона слънчоглед от Аржентина. Според лабораторните анализи в по-голямата част от суровината се съдържат остатъци от пестициди, които многократно надвишават максимално допустимите норми. Ето защо продуктите от този слънчоглед са забранени за употреба в Европейския съюз.
Вносът, проследимостта и крайната реализация на аржентински слънчоглед бяха обсъдени днес между Асоциацията на зърнопроизводителите, вносителя - преработвателната компания „Олива" АД, и Българската агенция по храните (БАБХ). Инициатор и домакин на срещата беше изпълнителният директор на БАБХ Ангел Мавровски.
В хода на разговорите той потвърди категоричния ангажимент на Агенцията за стриктен официален контрол върху движението на суровината и произведените от нея продукти. „Това ни коства много ресурси, но контролът продължава да е на необходимото ниво. Налице е специфична пазарна ситуация, в която Агенцията е в ролята на арбитър, който трябва да отчете три ключови приоритета – защита на потребителите, защита на българските земеделски производители и осигуряване на предвидима среда за бизнеса", отбеляза д-р Мавровски.
Представителите на „Олива" запознаха присъстващите с производствения процес, като гарантираха прозрачност за точното предназначение и проследимостта по веригата на продуктите, получени от вносната суровина.
Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов определи срещата като полезна стъпка към изясняване на фактите. Той обаче бе категоричен, че ситуацията изисква допълнителен и задълбочен пазарен анализ. Браншът отчита досегашните усилия на БАБХ и подкрепя необходимостта от увеличаване на контролния капацитет на Агенцията.
Трите страни се обединиха около необходимостта от изработване на обща българска позиция по отношение на вноса на селскостопански продукти, която да бъде защитена пред европейските институции. Целта на този единен подход е дългосрочното подсигуряване на конкурентоспособността на родното земеделие и на преработвателния бизнес.
Копия на тази статия
